Р Е Ш Е Н И Е № 422 гр. София, 28.10.2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2151/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. А. Т. против възивно решение № 99 от 22.06.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 210/2011 год. на Варненския апелативен съд. В жалбата касационните основания не са конкретизирани. Бланкетно се твърди, че съдилищата не са взели предвид факти и обстоятелства, които намаляват вината му и не са му разяснили правата по чл. 27 НПК, без да се излагат конкретни съображения и да се прави искане. В съдебно заседание поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като въззивното решение бъде изменено и наказанието намалено по размер. Гражданският ищец и частен обвинител не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 21 от 14.04.2011 год. постановена по НОХ дело № 64/2011 год. Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимия Б. А. Т. за виновен в това, че на 18.12.2010 год. в [населено място], в условията на опасен рецидив, отнел от владението на Х. Х. Х. пари и вещи на обща стойност 1089лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години и десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Х. Х. Х. сумата 1000лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди. С въззивно решение № 99 от 22.06.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 210/2011 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Начинът по който жалбоподателят е упражнил правото си на жалба затруднява извършването на касационната проверка. Касационните основания не са конкретизирани, като бланкетно се твърди, че въззивната инстанция е потвърдила присъдата без да контатира допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, изразяващи се в това, че не му е разяснил правото да поиска разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК/ в жалбата посочен чл. 27 НПК/, а при индивидуализацията на наказанието не е отчел факти и обстоятелства, които намаляват вината му. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 313, чл.314 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, които са касационно основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК за отмяна на въззивното решение, по делото не са допуснати. Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия, против постановена присъда на Търговищкия окръжен съд, с която е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение. Единственото релевирано оплакване в жалбата е за явна несправеливост на наложеното наказание и в тази връзка е направено искане за намаляването му. В съдебно заседание от служебния защитник оплакването е допълнено и с допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в това, че съдът е разгледал делото по общия ред, без да му разясни възможността да поиска разглеждането му по реда на съкратеното съдебно следствие, което от своя страна е рефлектирало върху размера на наказанието. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, обсъдил е доводите на страните, и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал. 2 НПК подробно е аргументирал извода си за тяхната неоснователност. Изложените съображения, че производството в първоинстанционния съд е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са нарушени процесуалните му права и като последица да е влошено наказателното му положение, чрез налагане на по-тежко по размер наказание, намират опора в рапоредбите на закона. Като е потвърдил присъдата, не е постановил решението си при наличието на основание за отмяна или изменение. Извън основните права, регламентирани в чл. 55 ал.1 НПК, подсъдимият има право на справедлив процес, което включва в себе си и запознаване с процесуалните му права и осигуряване на реална възможност за упражняването им. Видно от данните по делото, това негово право не е било ограничено. Първоинстанционният съд не е бил длъжен да му указва възможността да поиска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което неоснователно се поддържа, че това му право било ограничено. След образуване на съдебното производство съдията докладчик е решил въпросите по чл. 248 НПК съобразно данните, съдържащи се в кориците на делото. Извършил е проверката по чл. 248 ал.4 НПК за наличието на основания за разглеждане на делото по някое от особените производства, в това число и за насрочване на предварително изслушване на страните по реда на глава двадесет и седма НПК. В съответствие с процесуалното поведение на обвиняемия в досъдебното производство, където е отричал авторството на деянието и е оспорвал размера на отнетото имущество, мотивирано е приел, че служебно не следва да взема решение за провеждане на съкратено съдебно следствие. Разпореждането, с което се е произнесъл и по този въпрос му е връчено, поради което е неоснователен довода, че не е запознат с тази правна възможност и това е ограничило правото му на справедлив процес. От друга страна решението му да се възползва от възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие, следва да е израз на валидно изразена действителна негова воля, която не може да бъде повлияна от странични фактори, в това число и от указания на съдебния състав. Ограничаване на правата му би било налице само ако съдът откаже да уважи направено искане. Подсъдимият, който се е явил в съдебно заседание със защитник, не само не е поискал провеждане на съкратено съдебно следствие, но изрично е оспорил фактите изложени в обвинителния акт в частта за размера на предмета на престъплението. Същността на института на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция, регламентиран в глава двадесет и седма НПК не се изразява преимуществено във възможността подсъдимият да получи по-леко наказание, в какъвто смисъл са изложените доводи, а в това да се облекчи процеса на доказване. При него подсъдимият се отказва от състезателния процес, при който могат да бъдат събрани и проверени с негово участие уличаващите го доказателствени материали от досъдебното производство, както и да бъдат събирани доказателства, които го оправдават. Именно това му процесуално поведение, при което сам ограничава правата си, има за последица смекчаване на наказателното положение. По леко наказание той може да наложи и в обикновения състезателен процес, когато са налице основания за това. При проверката на присъдата във връзка с довода за явна несправеливост на наказанието, въззивният състав не е констатирал наличието на основания за коригирането му. Мотивирано е приел, че точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, като наказанието от пет години и десет месеца не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, в размер близък до минимума, съответно е на извършеното деяние и е необходимо за постигане целите по чл. 36 НК. По голяма снизходителност не може да бъде проявена при данните съдържащи се в свидетелството му за съдимост, където са отразени четири влязли в сила присъди за деяния извършени за периода 2005-2008 год. Подсъдимият е в младежка възраст, но е започнал извършването на престъпления още преди да навърши пълнолетие. Налагани са му нетежки наказания, като е изтърпявал и ефективно наказание лишаване от свобода за последните две осъждания, които обуславят квалификацията опасен рецидив. Очевидно те не са постигнали целения поправителен и превъзпитателен ефект, който извод се налага и от данните, съдържащи се в приложената справка от ГД “ Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието. Наказание в приетия от съдилищата размер следва да изтърпи за постигане всички цели на специалната превенция. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 99 от 22.06.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 210/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 21 от 14.04.2011 год. по НОХ дело № 64/2011 год. по описа на Търговищкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: