Р Е Ш Е Н И Е № 339 гр. София, 04 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №841 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия С. Г. К. срещу решение №458, постановено по ВНОХД №344/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІІІ въззивен състав. С присъда от 31.01.2012 г., постановена по НОХД №4229/2011 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият С. Г. К. е признат за виновен в това, че за времето от 22:30 часа до 22:40 часа на 09.10.2009 г. в [населено място], в лек автомобил „марка” с ДК№ и извън него, умишлено умъртвил В. С. Т., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост, като на основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115 НК и чл.54 НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от двадесет години, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на И. В. С. сумата от 120 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението до окончателното изпълнение на задължението. С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено определеното на подсъдимия К. наказание от двадесет на осемнадесет години „лишаване от свобода”. В останалата й част присъдата е потвърдена. В касационната жалба са посочени всички касационни основания, като те са формално изброени, без да бъдат конкретизирани оплакванията, относими към всяко едно от тях. Изразено е общо недоволство от постановения въззивен съдебен акт и направено искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В рамките на касационното съдебно заседание са представени писмени бележки към касационната жалба, като защитата поддържа, че те представляват допълнение към нея. В тях са отразени оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се поддържа, че неправилно решаващите съдилища са ценили показанията на свидетеля Ф., в които той поддържа, че Т. е оставен от подсъдимия на автогарата в[жк]. Твърди, че показанията на този свидетел подкрепят обясненията но подсъдимия и установяват, че К. не може да е извършител на престъплението. Оспорват се и показанията на свидетелката С., като се поддържа, че от представената справка от „фирма” (мобилния оператор на ползваните от пострадалия и свидетелката мобилни телефони) се установява, че към 22:53 мин. двамата са провели разговор, което опровергава информацията, че тя се е чула за последно с Т. около 22:30 часа. Законният представител на гражданския ищец и частен обвинител С.- П. С. моли атакуваното въззивно съдебно решение да бъде потвърдено. Представителят на държавното обвинение поддържа, че депозираната касационна жалба е нередовна, тъй като същата е бланкетна и не може да очертае пределите на касационната проверка. На това основание предлага тя да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство да бъде прекратено. В случай, че това становище не бъде споделено предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че въззивната инстанция е положила значителни усиля за изясняване на релевантните за изхода на делото факти, не е допуснала грешки при анализа на доказателствените материали и е приложила правилно материалния закон. По отношение на отмереното на подсъдимия К. наказание твърди, че същото не е явно несправедливо, съобразено е с наличието на две квалифициращи обстоятелства по делото и начина на извършване на престъплението (чрез нанасяне на осемдесет и един удара с нож). На тези основания предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на касационната жалба Касационният съд прецени, че касационната жалба на защитника на подсъдимия Т. е допълнена в срока по чл.351, ал.3 НПК, като в депозираните писмени бележки към нея са изложени конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК и е отправено искане за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Доколкото съдържанието на касационната жалба е допълнено по предвидения в процесуалния закон ред, не съществува възможност да бъде удовлетворено искането на държавното обвинение за прекратяване на касационното производство. Ето защо касационният съдебен състав прецени, че дължи произнасяне по жалбата. По основателността на жалбата Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Двете оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за неправилен анализ на показанията на свидетелите А. Ф. и П. С. и на приложените по делото специални разузнавателни средства и конкретно справка от „фирма”, от която е видно, че с мобилния телефон на пострадалия Т. е воден разговор след момента, посочен от С.. Касационният съдебен състав не приема тезата на защитата, че показанията на свидетеля Ф. установяват поддържаната от подсъдимия теза, че той е оставил Т. в [населено място], на автогарата в[жк]. Действително този свидетел е дал информация в показанията си, (дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК към доказателствената маса л.139- 140, т.1 от досъдебното производство), че разбрал от свидетелката С., че пострадалият се намирал на автогарата в[жк]преди да спре да отговаря на телефона си. Тези показания се различават съществено по отношение на това обстоятелство от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие и се опровергават от множество други доказателства и доказателствени средства. Те се опровергават от показанията на свидетелката С. (която поддържа, че не е имала информация за пострадалия след 22:30 часа, когато той се е намирал в квартал В.), от тези на свидетелите С. С. и И. С., (присъствали на разговорите на С. с пострадалия), на свидетелите С., Х., И. (контактували със С. непосредствено след като тя загубила връзка с пострадалия и издирвали и впоследствие открили тялото му) и тези на Д. Г. (собственик на мобилния телефон, от който С. звъняла на Т.). Показанията на всички тези свидетели са еднопосочни и категорични, че свидетелката С. не е имала информация пострадалият да е пристигнал в /населено място/ и да се намира на автогарата в[жк]и непрестанно е твърдяла, че последно се е свързала с него когато той се е намирал в квартал В.. Показанията на свидетеля Ф. се опровергават и приложените по делото доказателствени средства (протоколи за оглед, протоколи за претърсване и изземване и доброволно предаване), от съдебно медицински и ДНК експертизи и използваните специални разузнавателни средства, от които се установява, че пострадалият се е намирал в района на кв. К. (на входа на столицата) в автомобила на пострадалия, когато е получил удари, причинили смъртта му и именно в този район е открито и тялото му. Не на последно място, при обсъждане на показанията на свидетеля Ф., трябва да бъде отчетено и това, че те имат производен характер, като възпроизвеждат информация, дадена от друг свидетел- П. С. и не могат да бъдат кредитирани, след като се опровергават от самата нея. На тези основания съдът прие, че показанията на този свидетел правилно не са кредитирани в частта им за това дали пострадалият е достигнал автогарата на[жк]и тази преценка на решаващите съдилища не представлява нарушение на процесуални правила. При преценката на показанията на свидетелката С. правилно е преценено, че тя е провела разговор с пострадалия Т. към 22:30 часа на инкриминираната дата. Показанията й са непротиворечиви, конкретни и убедителни в тази им част, като те се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите С. и Г. (възприели този разговор и последващите действия на С.) и не се опровергават от приложената справка от „фирма”. Вярно е, че в нея е отразена информация, че в 22:53 часа е осъществена връзка между мобилния телефонен номер, използван от свидетелката (този на свидетелката Г.) и този ползван от пострадалия Т., но това обстоятелство не опровергава изводите на решаващите съдилища, че пострадалият е убит в резултата на удари, нанесени му в автомобила на подсъдимия. Настоящото обвинение е за извършено престъпление във времевия период от 22:30 часа до 23:40 часа, като обективно нанасянето на ударите е възможно да е извършено след осъществяване на обсъдената връзка. Дори показанията на С. и на останалите, посочени по- горе свидетели, да не бъдат кредитирани по отношение на времето на провеждане на последния разговор, то този извод не може да опровергае доказателствените материали, установяващи по несъмнен начин, че нанасянето на уврежданията на подсъдимия е започнало (или изцяло осъществено) в автомобила на подсъдимия. При преценката на доказателствената стойност на обсъдената справка трябва да бъде отчетено и това, че мобилния апарат, ползван от Т. не е бил открит до трупа му, както и това, че осъществяването на връзка между двата номера не е равнозначно на провеждането на разговор. От разясненията, направени от мобилния оператор (отразени в писмен документ, приложени към справката) се установява, че обсъжданата връзка може да бъде осъществена и без да е воден разговор между потребителите на двата номера. Ето защо токова отбелязване в приложената справка би било идентично и в случаите на вдигане на телефона на пострадалия от което и да е лице при липса на осъществен разговор. Липсата на гласова комуникация би могло да е основание търсещият да приеме, че не се е свързал и да прецени, че набрания от него номер не отговоря. На тези основания касационната инстанция прие, че не са допуснати отразените в допълнението към касационната жалба съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствените материали, а напротив същите са пълно и вярно анализирани и въз основа на тях правилно са били изяснени релевантните за изхода на делото обстоятелства. По оплакванията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд приема, че нито с касационната жалба, нито с допълнението към нея са релевирани доводи свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. При липсата на конкретни оплаквания за съда не съществува възможност да обсъди и прецени основателността им, а и липсва задължение да извърши цялостна служебна проверка на атакувания въззивен съдебен акт. Ето защо не трябва да бъдат обсъждани наличието или липсата на тези касационни основания, като единствено трябва да бъде отбелязано това, че при прегледа на атакуваното въззивно съдебно решение не може да бъде направена констатация за неправилно приложение на материалния закон или явна несправедливост на отмереното на подсъдимия С. наказание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №458, постановено по ВНОХД №344/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.