Р             Е            Ш            Е           Н            И            Е                                                                      №  176                                                     гр. София,   15.03.2010 г.                                      В       ИМЕТО       НА        НАРОДА                             Върховният касационен съд на република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 16 февруари през 2010 г. в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                                ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3022/08 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на ОДЗ „Т”, гр. Г. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр.д. №155/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че решението на ОС по предпоставящите законността на оспореното с исковете уволнение материалноправни въпроси: за действителността и характера / срочен или за неопределено време/ на допълнителното споразумение между страните, скл. на 16.03.07 г., според съдържанието му и възможностите по чл.68, ал.1 от КТ, са от значение за точното прилагане на закона, на което сочи и приложената по делото практика на ВКС без задължителен характер. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба М. Г. – И. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: За да уважи предявените от М. Г. - И. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „детски учител” при ответника със заповед от 31.08.07 г. е незаконно. Страните са сключили на 16.03.07 г. допълнително споразумение към първоначалния си договор със срок за изпитване, с което ищцата е назначена на посочената длъжност на осн. чл.68, ал.1,т.2 от КТ – до края на учебната година, 31.08.07 г. Несъответствието на правното с фактическото основание, сочещо според съда на определен срок по чл.68, ал.1,т.1 от КТ, внася неяснота за срока на договора. При неустановената уговорка за срок в конкретна хипотеза на закона, тр. договор следва да се счита за неопределено време и уволнението е незаконно, поради неприложимост на използваното уволнително основание. Установено е и не се спори по делото, че ищцата е с висше образование – магистър по специалността „социална педагогика” и призната квалификация – социален работник. Назначена е първоначално при ответника по договор от 15.09.06 г. със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, по чл.70 от КТ. Постъпила е на работа на 18.09.06 г. През срока за изпитване е ползвала платен отпуск от 6 дни. При тези данни и на осн. чл.70, ал.4 от КТ законосъобразно въззивният съд е приел, че срокът за изпитване по договора изтича на 24.03.07 г. На 16.03.07 г. по молба на ищцата от същата дата за продължаването на договора й до края на учебната година – 31.08.07 г., е сключено допълнително споразумение между страните за срочен договор по чл.68, ал.1,т.2 от КТ, до края на учебната година - 31.08.07 г. Договорът е прекратен със заповед на работодателя от 31.08.07 г. на осн. чл.325, т.3 и 4 от КТ, назовани и словом: изтичане на уговорения срок; завършване на определената работа. Това прекратяване се оспорва с исковете. По законността му ВКС намира следното: Преминаването от договор със срок за изпитване, преди да се смята за окончателно сключен по чл.71, ал.2 от КТ, към срочен договор по чл.68 от КТ по волята на страните е допустимо. В случая няма категорични данни да е упражнена психична принуда/ морален натиск/ върху ищцата, според твърденията й в исковата молба, а и работодателят няма мотив/ причина/ за това – в негова полза е уговорен срокът за изпитване и следващата възможност да прекрати договора на осн. чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока. Срочният договор по чл.68, ал.1 от КТ е сключен по искане на ищцата за предложен от нея срок – до края на учебната година. В чл.92, ал.6 от ППЗНП /ред.2003 г./ е посочено, че учебната година в извънучилищните педагогически учреждения започва на 1.10. и завършва на 31.08., като и през лятната ваканция се организират дейности за работа с деца. Словесната част на споразумението на страните дава възможност срочният им договор да се квалифицира по чл.68, ал.1,т.1 от КТ – за определен срок. Работата в ОДЗ е постоянна, обособяването й в учебни години сочи на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа, тъй като тя – работата с деца, продължава и извън определения за учебна година период и преминава в следващата учебна година. При този характер на договора следва да се обсъди спазването на чл.68, ал. 4 от КТ/ тъй като работата няма характера по ал.3/ при сключването му. Договорът е сключен за срок по-кратък от 1 година по писмено искане на служителката – ищца. Не е посочено обаче изключението по пар.1,т.8 от ДР на КТ, обуславящо срочността му. Записаното: „ до края на учебната година - 31.08.07 г.” определя срока, но не и обективните причини за него по см. на пар.1,т.8 от ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл.68, ал.1,т.1 от КТ, когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Затова като краен резултат правилен е изводът на ОС, че договорът следва да се смята сключен за неопределено време, но на осн. чл.68, ал.5 от КТ, и не може да се прекрати на предвидените за срочния основания. Не е разгледано от инстанциите по същество направеното още пред първата от тях възражение на ответника за недействителност на договора поради начална липса на нармотивно изискуемата за заемане на длъжността „детски учител” квалификация „учител” у ищцата. По недействителността на тр. договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл.74 от КТ, преюдициално - служебно, по довод или възражение на страните - в процес по искове, чиято основателност обусловя. На осн. чл.75 от КТ отношенията между страните до обявяване недействителността се уреждат като при действителен договор. Затова преюдициалното произнасяне по релевираната от ответника недействителност на договора с това решение има значение само по иска за възстановяване на работа, обусловен от действително тр. правоотношение. Ищцата има образованието, но не и. изискуемата квалификация за длъжността учител в детска градина - педагог или детски учител /Инструкция №2/03 г. на МОН/. Затова смятаният за сключен за неопределено време тр. договор с нея следва да се признае за недействителен, което обуславя отхвърляне на иска й за възстановяване на работа, след отмяна на въззивното решение, с което е уважен. В останалата част – по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 3 от КТ, въззивното решение не се влияе от констатираната недействителност на тр. договор, правилно е с оглед по –горе изложеното за незаконността на уволнението и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Видински окръжен съд по гр.д. №155/08 г. от 9.06.08 г. по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М. П. Г. – И. за възстановяване на предишната работа – детски учител в ОДЗ „Т”, гр. Г., с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: