Р Е Ш Е Н И Е № 138/2019 год. гр. София, 23.01.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 152 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. М. Б. от [населено място], [община], чрез адв. П. П., против въззивното решение № 4015 от 30.08.2018 год. по в. гр. д. № 278/2017 год. на Окръжен съд – Благоевград, с което е обезсилено решение № 303 от 27.01.2017 год. по гр. д. № 48/2014 год. на Районен съд - Гоце Делчев и е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът на М. М. Б., [населено място], обл. Б., да се признае за установено по отношение на ответника И. И. Г., [населено място], че ищецът е собственик на основание наследство, възстановено право на собственост и дарение на 270/1065 ид. ч. от УПИ * от кв. 24 по плана на [населено място], обл. Б., с площ на парцела от 1065 кв. м., при съседи: Е. К., от две страни - улица и общински имот, които идеални части съответстват на площта от 270 кв. м., с която поземлен имот пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], обл. Б., целият с площ от 680 кв. м., участва в образуването на УПИ * от кв. 24, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху описания имот; отхвърлено е като неоснователно искането на ищеца да бъде отменен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 148, том ІV, рег. № 5552, дело 725/2002 год. на нотариус Ел. Л. - О.; прието е за недоказано направеното от ответника оспорване на истинността на приложения към нотариално дело № 435/2011 г. на нотариус В. Б. протокол № 5 от 05.04.2011 год. на комисия при община Гърмен за приемане на помощни кадастрални планове и е осъден ищецът да заплати деловодни разноски по делото. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда относно неотстраняване на нередовностите в исковата молба. Счита, че дадените указания относно индивидуализацията на спорната реална част от имота на ответника са изпълнени, като са посочени границите й. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което искът бъде уважен или връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация – И. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ив. И., оспорва касационната жалба по съображенията в представения писмен отговор относно липса на възстановяване на собствеността върху спорния имот, като противопоставя основания за легитимацията си като собственик на УПИ * в кв. 24 по плана на [населено място]. Иска въззивното решение да се остави в сила, като претендира направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 379 от 15.07.2019 год. на ВКС по процесуалноправния въпрос: нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед проверка съответствието на даденото разрешение с направените изводи по този въпрос в посочената и приложена от касатора практика на ВКС - решение № 70 от 14.06.2018 год. по гр. д. № 2741/2017 год., ІІ г. о., решение № 92 от 03.07.2014 год. по гр. д. № 1001/2014 год., ІІ г. о. и решение № 86 от 30.07.2018 год. по гр. д. № 2685/2017 год., І г. о. По основанието за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното: Без съмнение в съдебната практика, а и в теорията, е прието, че ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право, предмет на предявения иск, чрез основанието и петитума на исковата молба. Когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът следва да посочи всички негови индивидуализиращи го белези – вид, местонахождение граници, площ, статут по действащия план /кадастрален, регулационен или друг вид/, респ. идентификатор при наличие на кадастрална карта. Когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от индивидуализирания преди това недвижим имот заема, в случаите на поземлен имот това означава да се посочат нейните граници и площ. Спорната реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот - индивидуализицията й може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението й чрез граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба, отразяващи графично застъпването на имоти, нанесени в планове или карти с приблизително посочване на площта. Посочената съдебна практика /решение № 70 по гр. д. № 2741/2017 год. ІІ г. о., ВКС/ допуска и индивидуализиране на спорната реална част от имот със скица, вкл. и по заключение на вещо лице по друго дело, при установена от експертно заключение по делото площ, в който случай се приема исковата молба за редовна. Даденото в приложената съдебна практика разрешение по поставения правен въпрос се споделя напълно от настоящия състав и обосновава извод за неправилност на обжалваното въззивно решение. Настоящият спор е за недвижим имот с площ 270 кв. м., представляващ част от бивша нива, сега имот пл. № * в кв. 24 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 10/1991 год. на кмета на общината, с площ на целия имот от 680 кв. м., която спорна част участва в образувания УПИ *, при посочените съседи. Тази спорна реална част от парцела е идентифицирана на представената скица на имот пл. № * в кв. 24, целият с площ 680 кв. м., с отбелязването на частите от същия, с които участва в образуваните УПИ /в УПИ * имотът участва с 270 кв. м., съгласно скицата на л. 8 от първоинстанционното дело/, както и на представените скици № № 525 и 526 от 30.08.2017 год., приложени на л. л. 77 и 78 от въззивното производство. В подкрепа на горната идентификация на спорния имот са и данните по скиците от помощния план и плана на новообразуваните имоти, приложени на л. л. 27 и 28 от първоинстанционното производство, както и в оригинал на л. л. 46 и 47 от производството по приложеното гр. д. № 555/2005 год. на районния съд – гр. Гоце Делчев, приподписани от районния съдия и представляващи неразделна част от решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху нива с площ 0.680 дка в м. „К.”, в строителните граници на [населено място]. С оглед горните съображения настоящият състав на ВКС счита, че дадените от въззивния съд указания за отстраняване на констатираните нередовности относно индивидуализацията на спорния имот са изпълнени, като е несъмнено, че предмет на иска за предаване на владението е реалната част от 270 кв. м. от възстановения на ищеца земеделски имот, попадащ в площта на парцел *, на който ответникът претендира да е собственик на релевираните основания. Точното местонахождение на горния имот е видно и на приложените по делото скици от кадастралния и регулационния план на [населено място], поради което и включената претенция за идеална част от имота не е пречка съдът да се произнесе по същество на иска за предаване на владението върху спорната реална част от 270 кв. м., така както е поддържано в самата уточнителна молба, като обсъди релевантните за спора факти въз основа представените от страните доказателства по поддържаните твърдения за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. Въз основа на изложеното обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия по разглеждане на спора по същество, делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по него. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 4015 от 30.08.2018 год. по гр. д. № 278/2017 год. на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: