Р
Е Ш Е Н И Е
№ 440
София
31.05.2010 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 25
май две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна
Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като
изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1504/2009г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1* от 18.12.2009г., постановено по настоящото дело № 1504/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, ГО, ІV с-в, от 25.06.2009г. по в.гр.д. № 235/2009г., с което е отменено решението на Хасковския районен съд, № 113 от 19.02.2009г. по гр.д. № 847/2008г. в частта, с която е уважен предявеният от Г. П. срещу А. район „Юг”, поделение на „БТК” АД иск по чл. 200 КТ за сумата 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, и с въззивното решение искът е отхвърлен като погасен по давност
Ответникът по касация А. р. „Юг”, поделение на „БТК” АД не е изразил становище.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за датата на постъпване в съда на искова молба, изпратена чрез куриерска служба – в случая чрез „С”.
С приложеното от касатора решение № 1707/1985г. ІV г.о. ВКС, е прието, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, а с определение № 74/10.02.2005г. по ч.т.д. № 33/2005г. на ТК, І отд. на ВКС е прието, че няма забрана при изпращане на документи по пощата да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, както и, че пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда.
С решението, предмет на обжалване в настоящото касационно производство, въззивният съдът е приел за момент на предявяване на иска датата на постъпване на исковата молба в съда, а не датата, поставена на куриерската товарителница. Приел е, че макар и да не е оспорена, товарителницата като всяко писмено доказателство подлежи на преценка от съда. Върху документа липсва официална заверка от служител на куриерската служба, а освен това от датата, отразена в документа /03.04.2008г./ до получаването на пратката в съда /10.06.2008г./ са изминали повече от два месеца, при положение, че се касае за куриерска услуга от експресно бюро в рамките на един и същи град. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за причината, поради която е настъпило това голямо закъснение при предаване на пратката. По изложените съображения е отхвърлил иска като погасен по давност.
Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, /чл. 34, ал. 2 ГПК – отм./, установява правилото, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. На основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги правилото се отнася и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. Настоящият съдебен състав на ВКС намира за правилно и изразеното в посоченото по-горе определение на ВКС становище, че при спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, както и, че пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда.
В касационната жалба на Г. П. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила. Развити са доводи, че куриерската товарителница е надлежно писмено доказателство за извършена пощенска услуга, което не е оспорено от ответника.
Жалбата е основателна.
ВКС намира, че решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се във въвеждане на спорен въпрос едва с окончателния съдебния акт. Възражението на ответника за погасяване на иска по давност не е обосновано с доводи относно достоверността на отразената в товарителницата дата. Действително съдът е длъжен и сам да изследва този въпрос, но след като даде указания на страната, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство и събере необходимите доказателства. В случая за първи път в мотивите на решението въззивният съд е посочил чия е била доказателствената тежест за установяване датата на изпращане на пратката. Не съответстват на данните по делото изводите, че документът не съдържа изявление на получателя на пратката, а само на изпращача, поради което е обикновен частен документ. Приложената на л. 8 от първоинстанционното дело куриерска товарителница съдържа името и подписа на лицето, приело пратката.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата на подготвителното заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК, на което след изслушване на страните по делото съдът да даде указания относно доказателствената тежест за спорното обстоятелство и да се съберат доказателства, при необходимост чрез заключението на вещо лице, относно датата на изпращане на пратката и причините за забавеното й доставяне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, ГО, ІV с-в, от 25.06.2009г. по в.гр.д. № 235/2009г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Председател:
Членове: