Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 22 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 671/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения К. Н. П., понастоящем в затвора Враца, за възобновяване на влязлата в сила присъда от 24.09.2012 г., по нохд № 491/2012 г., на Ломския районен съд, потвърдена с решение от 18.12.2012 г., по внохд № 178/2012 г., на Окръжен съд - Монтана. Сочи се, че въззивният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, и при допуснато съществено процесуално нарушение. Искането е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение от 18.12.2012 г., Монтанският окръжен съд, е потвърдил присъдата от 24.09.2012 г., постановена по нохд № 491/2012 г., на Районен съд гр. Лом, с която подсъдимият К. Н. П., е бил признат за виновен в това, че на 02.01.2012 г. и на 25/26.01.2012 г., в гр. Лом, е извършил престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 3 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28 НК, като го е осъдил на две години лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, приложил е разпоредбите на чл. 25 НК и се е произнесъл по предявения граждански иск. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдението, че пред въззивната инстанция е бил даден ход на делото с участие на служебен защитник, въпреки изричното противопоставяне на подс. П. и искане да му бъде предоставена възможност да си упълномощи договорен защитник. Въззивният съд е нарушил правото на защита на подс. К. П., давайки ход на делото и разглеждайки го, въпреки настояването му за отлагане, за осигуряване на договорен защитник – съдебен протокол от 10.12.2012 г., л. 21 от това производство. Съдът не е приел искането на подсъдимия за отлагане на делото с оглед ангажиране на договорен защитник, излагайки мотиви, че за периода от 06.11.2012 г., когато е получил призовката, до деня на заседанието – 10.12.2012 г., е имал достатъчно време да ангажира упълномощена защита, ако е имал действително намерение за това. Тези съображения на въззивният съд са неправилни. Независимо, че е взел мерки и е изискал служебен защитник за подсъдимия, след като последният е заявил изрично, че не желае такъв, а държи да бъде защитаван от упълномощен от него адвокат, съдът е бил длъжен да се съобрази с искането и му даде възможност да си осигури договорна защита. Правото на защита е гарантирано с чл. 122, ал. 1 от Конституцията на РБ. Съгласно тази норма гражданите имат право на защита във всички стадии на процеса. Това основно конституционно право закрепено в чл. 15, ал. 1 НПК налага следните изводи: обвиняемия, респективно подсъдимия има право на защита, на първо място договорна, във всички стадии на наказателния процес, а срещу това негово право стои задължението на съда да осигури реална възможност за упражняване на процесуалните права необходими за осъществяване на защитата в пълен обем. Подсъдимият по силата на чл. 55 НПК има право на защита, както и избор на такава – служебна или договорна, като първата не може да му бъде налагана, освен в случаите на задължителна такава по чл. 94, ал. 1, т.т. 1 – 3, 6, 9 НПК. Това следва и от разпоредбите на чл. 96 НПК, които дават възможност на подсъдимия във всеки момент от производството да се откаже от защитник, а замяна на един с друг, може да стане само по молба или със съгласие на подсъдимия. На следващо място, съдът не съобразил ограничените възможност на подсъдимия в ареста за контакт с външни лица, тъй като видно от приложената втора призовка за съдебното заседание, получена от него на 27.11.2012 г., се е намирал в затвора Враца – л. 15. Обстоятелството, че за известен период е бил лишен от свободен достъп до съответните институции е допълнително основание за съобразяване и уважаване на молбата му, с оглед изискването на закона за защита на неговите права. По изложените съображения, въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като разглеждайки делото без да даде възможност на подсъдимия да си осигури защитник, съдът съществено е ограничил регламентираните му в чл. 55 НПК процесуални права. Процесуалното нарушение е основание за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционният съд, където е допуснато. При това положение, останалото алтернативно поддържано отменително основание не следва да се обсъжда по същество в това производство. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : О Т М Е Н Я по реда на възобновяване на наказателни дела, въззивно решение от 18.12.2012 г., постановено по внохд № 178/2012 г., на Окръжен съд Монтана. В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: