8 Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 13.05.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 376/2020 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К.” АД, гр. София срещу решение № 2487 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 2977/2019г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение № 770 от 22.04.2019 г. по т. д. № 7640/2016 г., е уважен предявеният от „Ф.“ ЕООД, гр. София срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в същото дружество от 27.06.2016 г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода за допустимост на предявения иск и по-конкретно – че същият е предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Според касатора, неправилността на този извод произтича от това, че: въззивният съд е игнорирал правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е счел, че дружеството-ответник по иска следва да докаже истинността на нотариалното удостоверяване на препис от документ (протокола от ОС) по отношение на датата на представянето му; извършил е превратно тълкуване на заключението на експертизата, като е приел, че не е ясно дали отбелязаната дата в протокола от ОС е действителната; позовал се е на невъвеждане на процесното нотариално удостоверяване в Единната информационна система „Единство“ на Нотариалната камара, без да съобрази, че то не подлежи на такова въвеждане съгласно чл. 9а от Наредба № 32/97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори; не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно – не е изложил съображения защо не кредитира показанията на свидетеля М. Чуролеев. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу извода на решаващия състав, че не е налице частична недопустимост на решението по отношение на решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред на процесното Общо събрание, която, според касатора, се дължи на факта, че след вписване на спорните промени в състав на СД, вече е вписан нов състав на Съвета. С определение № 714 от 21.12.2020 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „1. За тежестта за доказване при оспорване истинността на нотариално удостоверяване и 2. За задължението на въззивния съд да обсъди всички значими за делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения кои от тях кредитира или не и защо“. Ответникът по касация – „Ф.“ ЕООД, гр. София – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 28.01.2020 г. и писмена защита от 31.03.2021 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени обжалваното решение, с което предявеният от „Ф.“ ЕООД иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в „К.“ АД от 27.06.2016 г. е отхвърлен, въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на претенцията поради неспазване на установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ 3-месечен преклузивен срок. С оглед безспорния факт, че ищецът-акционер не е присъствал на процесното Общо събрание и предвид липсата на доказателства да е редовно поканен за същото (в резултат от изключването на поканата до него от 09.05.2016 г. от доказателствата по делото поради неизпълнение на задължението на ответното дружество да я представи в оригинал), решаващият въззивен състав, както и първоинстанционният съд, е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 74, ал. 2, пр. 2 ТЗ и че релевантен за преценката за допустимостта на производството е 14-дневният срок от узнаването за Общото събрание, а не от датата на провеждането му. Въззивната инстанция обаче е преценила за основателен защитния довод на ищеца, че процесното Общо събрание не е проведено на датата 27.06.2016 г. и че протоколът за същото е антидатиран. Поради това за начало на 14-дневния срок е счела датата 14.10.2016 г., когато процесните решения са вписани по електронната партида на „К.“ АД в Търговския регистър и спрямо която дата искът се явява предявен в преклузивния законов срок. Изводът, че не е доказано по безспорен начин отбелязаната в протокола дата да е действителната дата, на която е проведено процесното ОС, е формиран на база събраните по делото доказателства – заключенията на компютърно-техническата експертиза, допусната с оглед откритото производство по оспорване на нотариалното удостоверяване на препис от протокола от ОС, извършено на 28.06.2016г. от Нотариус В. Д., рег. № 491. С оглед констатацията на вещото лице, че не може да даде отговор със сигурност кога в електронната деловодна система на посочения нотариус са въведени записи рег. №№ 5000/10.05.2016 г.;6958 и 6959 от 28.06.2016г., в т. ч. и записът за нотариалното удостоверяване на преписа от протокола от ОС, въззивният съд е счел, че нотариалното удостоверяване е неистинско и съответно – че не е установено процесното ОС да е проведено на отразената в протокола дата 27.06.2016 г. Като „косвени доказателства“ за това, че представляващият ищцовото дружество Х. Х. не е бил запознат с обстоятелството, че на 27.06.2016 г. ще се проведе Общо събрание на акционерите, е преценил представените по делото: препис от протокол от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество от 25.04.2016 г.; покана от 09.05.2016 г. за редовно отчетно ОСА, адресирана до „Магровик“ ЕООД, чийто управител е управителят на ищцовото дружество и списък на акционерите присъствали на ОСА на 27.06.2016 г. В тази връзка съдебният състав се е позовал на заключението на съдебно-почерковата експертиза, допусната с оглед оспорената автентичност на подписите, положени за Х. Х. върху описаните документи, като е приел, че от нея не се установява по безспорен начин подписът да е положен именно от посоченото лице. Освен това, като опровергаващ твърдението за редовно свикване на процесното ОС, е счел установената от експерта неавнетничност на подписа на лицето К. К. – изпълнителен директор на „К. Холидейс“ АД (акционер в „К.“ АД) в поканата до него и в списъка на акционерите, присъствали на събранието. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода си за допустимост на предявения иск поради предявяването му в срок, решаващият състав е посочил факта, че въззиваемото дружество „К.“ АД не е заявило за вписване в Търговския регистър в законно установения 7-дневен срок от настъпването им, обстоятелствата, които подлежат на вписване в резултат на решенията на ОС. Заявяването на същите за вписване на 14.10.2016 г. т.е. повече от три месеца след процесното ОС, за което се твърди, че е проведено на 27.06.2016 г., е преценено като неправомерно поведение на ответника по иска, от което същият не може да черпи благоприятни последици, в случая изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението на ответника по иска за частична недопустимост на същия с оглед вписаното понастоящем заличаване на членовете на СД, избрани на процесното ОС. Изразил е разбирането, че за ищеца, в качеството му на акционер, винаги съществува интерес от предявяване на иск по чл. 74 ТЗ, след като твърди да са нарушени негови „дружествени права“, в т. ч. и правото му да участва в дейността на ОС. При решаването на спора по същество Софийски апелативен съд е приел, че предявеният иск е основателен поради процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения, произтичаща от липсата на доказателства за редовно свикване и провеждане на процесното Общо събрание и по-конкретно от това, че поканата за свикването му не е обявена в Търговския регистър и не е установено същата да е получена от ищеца-акционер „Ф.“ ЕООД. Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие със закона. Основният спорен по делото въпрос за датата на провеждане на процесното Общо събрание на акционерите в ответното дружество, който предопределя съответно и допустимостта на предявения иск, е разрешен в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест при оспорване истинността на официалните документи. Съгласно последователната практика на ВКС, обективирана както в цитираните в определението по чл. 288 ГПК, така и в служебно известните на състава решения по чл. 290 ГПК – решение № 163 от 25.02.2016 г. по т..№ 2335/2014 г. на II т. о., решене № 766 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 1590/2009 г. на I г. о., решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 567/2018 г. на III г. о. и решение № 61 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 2746/2019 г. на I г. о. – нотариалното удостоверяване представлява официален свидетелстващ документ, поради което оспорването на истинността му се осъществява по правилото на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК, т. е. тежестта за доказване на неговата неистинност (неавтентичност или невярност) е за страната, която го оспорва. Това е и отговорът на първия от въпросите, по които е допуснат касационният контрол. В противоречие с посочената императивна норма и с формираната по прилагането й практика, въззивният съд е приел, че неоспорващият истинността на нотариалното удостоверяване (извършената на 28.06.2016 г. заверка на препис от протокола от процесното Общо събрание) ответник по иска „К.“ АД е следвало да докаже неговата истинност, т. е. че посочената дата на представянето на протокола 28.06.2016 г. е достоверна, вместо да приеме, че ищецът-акционер „Ф.“ ЕООД, който именно е оспорил истинността на нотариалното удостоверяване, е следвало да докаже неговата неистинност. Освен това, напълно необоснован е изводът на решаващия въззивен състав за неистинност на процесното нотариално удостоверяване, основан на констатацията на вещото лице от компютърно-техническата експертиза, че не може да се даде отговор за това, кога със сигурност са въведени в системата „Нотарис“ записите на процесните три нотариални удостоверявания, в т. ч. и на преписа от протокола от ОС. Тази невъзможност обаче, сама по себе си, не доказва автоматично неистинност на удостоверяването, респ. недостоверност на датата, на която е представен протоколът от процесното ОС за снемане на препис от него. Още повече, като се отчете категоричното становище на експерта, че липсват данни за манипулиране на посочената система. Що се отнася до факта, че нотариалните заверки не са отразени в Единната информационна система на НК „Единство“, същият е ирелевантен при преценката за достоверността на оспореното нотариално удостоверяване, доколкото съгласно действащата нормативна уредба (чл. 9а от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори) същите не подлежат на въвеждане и изпращане в тази информационна система. Без значение за решаването на въпроса за достоверността на датата на процесното Общо събрание са преценените от въззивния съд като „косвени доказателства“ документи – препис от протокол от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество от 25.04.2016 г. и покана от 09.05.2016 г. за редовно отчетно Общо събрание на акционерите, адресирана до „Магровик“ ЕООД. Както е отбелязъл и самият съдебен състав, същите са относими към въпроса, дали управителят на ищцовото дружество е знаел за свикването на ОСА на 27.06.2016 г., а не към въпроса, дали събранието е проведено именно на тази дата, т. е. за достоверността на представения по делото протокол от ОС, който въпрос именно е спорен понастоящем. Освен допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доказателствената тежест при оспорване на нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ и неправилната преценка на заключението на компютърно-техническата експертиза, при решаване на въпроса за достоверността на протокола от процесното ОС относно датата на провеждането му, въззивният съд е допуснал и друго процесуално нарушение. Не е изпълнил задължението си да обсъди всички значими за делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения кои от тях кредитира или не и защо – задължение, което следва както от самия закон (чл. 12 и чл. 236 ал. 2 ГПК), така и от създадената в тази насока последователна практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора. По-конкретно, въззивният съд изобщо не е обсъдил показанията на свидетеля М. Чуролеев, установяващи категорично факта, че процесното Общо събрание на акционерите действително е проведено на 27.06.2016 г. в офиса на дружеството в [населено място] и че на него е присъствал той, в качеството си на изпълнителен директор на акционера „Победа“ АД, акционерът В. Н. и лицето К. К., като представител на акционера „К. Холидейс“ АД. Независимо от наличието на роднинска връзка между посочения свидетел и представляващия ответното дружество С. Чуролеев, дадените от същия показания следва да бъдат кредитирани, тъй като се потвърждават и от представения по делото списък на акционерите, присъствали на Общото събрание. В тази връзка следва да се отбележи, че макар от заключението на съдебно-почерковата експертиза да се установява, че протоколът от ОС не е подписан от лицето К. К., доколкото не е доказано подписите на други двама от посочените като присъствали на събранието – на В. Н. и на свидетеля М. Чуролеев – да не са положени от тях, то този документ се явява в подкрепа на показанията на последния за това, че събранието е проведено именно на отразената в протокола дата – 27.06.2016 г. С оглед всички изложени съображения, нотариалното удостоверяване не може да се счете за неистинско, от което следва изводът, че най-късно на 28.06.2016 г. представеният за заверка на препис протокол от процесното Общо събрание на акционерите в ответното дружество е съществувал, т. е. това е достоверната дата на документа. Считано от същата, общият 3-месечен срок изтича на 28.09.2016 г. И тъй като исковата молба е депозирана едва на 20.10.2016 г., т. е. след изтичането на този срок, образуваното въз основа на нея производство е недопустимо и след обезсилване на въззивното решение следва да бъде прекратено. В тази връзка е необходимо да се отбележи като неправилно застъпеното от първоинстанционния съд становище, че неспазването на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ има за последица отхвърляне на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Последователно и непротиворечиво е застъпваното както в правната доктрина, така и в съдената практика становище, че спазването на установените в закона преклузивни срокове, каквито са и сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ, е условие за допустимостта, а не за основателността на иска. Поради извода за недопустимост на цялото производство, не подлежи на обсъждане поддържаното от ответника при условията на евентуалност възражение за частична недопустимост на обжалвания акт поради липса на правен интерес от атакуване на решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред на процесното Общо събрание. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касация следва да заплати на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 6080 лв., включваща: по 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение за всяка от предходните инстанции, 3600 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и 80 лв. – държавна такса за касационното производство. Уговарянето и заплащането на адвокатските възнаграждения е установено от представените по делото договори за правни услуги и преводни документи. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 и чл. 293, ал. 4 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2487 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 2977/2019 г. на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Ф.“ ЕООД, [населено място] срещу „К.” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в същото дружество от 27.06.2016 г. ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Цариградско шосе“ 7-ми километър, сграда на ЗИТ, корп. II, ет. 3 да заплати на „К.” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Магнаурска школа“ № 15, [жилищен адрес] разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 6080 (шест хиляди и осемдесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: