Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  131                                                       Гр.София, 04 март 2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.7/ 2010 г. И за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска да бъде възобновено производството по Н. О. Х. Д.1249/09 г.на РС-Кюстендил,да се отмени постановеното по него определение от 21.10.09 г.по реда на чл.306,ал.1 НПК за групиране на наказанията на К. С. Г. в частта, в която са определени типът на затворническото заведение и първоначалният режим на изтърпяване на определеното общо наказание. Посочено е нарушение на разпоредбата на чл.348,ал.1,т.1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият и назначеният му служебен защитник изразяват становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази искането и заложените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното:   С определение от 21.10.09 г.,постановено по Н. О. Х. Д.1249/09 г., ОС-Кюстендил /КОС/ е одобрил постигнато между обвиняемия и прокурор от РП-Кюстендил споразумение и е наложил на К. С. Г. наказание лишаване от свбода за срок от четири месеца, за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.2,т.7 вр.чл.18,ал.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от открит тип. След одобряване на споразумението, влязло в сила същия ден, по реда на чл.306,ал.1, т.1 и 3 НПК, на Г. е наложено по-тежкото измежду определените му наказания по присъди по Н. О. Х. Д.798/07 г.и Н. О. Х. Д. 1110/07 г., все на РС-Перник, а именно, лишаване от свобода за срок от 10 месеца. На основание чл.68,ал.1 НК е постановено това наказание да се изтърпи при първоначален общ режим,в затворническо общежитие от открит тип. Определението е влязло в сила на 06.11.09 г. Този съд е сезиран, видно от искането за възобновяване на Главния прокурор, единствено с претендиране на незаконосъобразност на определения общ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение общо определено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца и на типа пенитенциарно заведение, в което трябва да се търпи това наказание. Ето защо, извън предмета на разсъждения на ВКС ще остане кумулацията по същество и дали първостепенният съд не е бил длъжен, след като определя общо наказание лишаване от свобода, да реши въпроса дали същото трябва да бъде търпяно ефективно или да се отложи изтърпяването му по реда на чл.66 НК. Такава е поредицата на въпросите,които трябва да получат отговор в определение по реда на чл.306,ал.1,т.1,2,3 НПК. След като е приложена разпоредбата на чл.68,ал.1 НК, имплицитно може да се направи извод, че КРС е имал предвид определяне на общо наказание лишаване от свобода с условно осъждане. И тъй като явно е прието в изпитателния срок по същото да е извършено престъплението, за което е постигнато споразумение по цитираното по-горе дело, се налага осъденият да изтърпи и общото наказание по първите осъждания. Този подход обаче се явява решаващ за уважаване или не на направеното искане за възобновяване на наказателното производство в съответната част. Съгласно правилата на новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, видът на режима, който трябва да се наложи при определяне на наказание лишаване от свобода, е във функционална зависимост от типа на пенитенциарното заведение, в което ще се търпи третираното наказание. И съдът е този,който трябва да определи в неразривна връзка и първоначалният режим, и пенитенциарното заведение. Според чл.59,ал.1 ЗИНЗС, в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления както и осъдените за извършени по непредпазливост деяния. Останалите осъдени се изпращат в затворнически общежития от закрит тип или в затвори. Според нормата на чл.61 ЗИНЗС режимът се определя според пенитенциарното заведение. Съгласно т.3 на последната цитирана разпоредба, общ режим се определя на осъдените,които се настаняват в затворническо общежитие от открит тип. За да стане това обаче, трябва или лицето да е осъдено за извършено престъпление по непредпазливост, или пък да е осъдено за първи път на лишаване от свобода с постановено негово ефективно изтърпяване. В случая, извън предмета на настоящата касационна проверка остава въпросът дали по актуалното осъждане на Г. по споразумението, постигнато пред КРС, е следвало да се определи общ режим и затворническо общежитие от открит тип,след като при всички случаи това осъждане се явява второ поред за осъдения, след постановено първо такова /две при това/ с наложено наказание лишаване от свобода. Същевременно обаче, точно второто осъждане е основание да се активира наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, в съответствие с нормата на чл.68,ал.1 НК. Същото, макар и формално да е първо по ред осъждане, се оказва приведимо в изпълнение заради следващото съдене на лицето с определяне на наказание лишаване от свобода. Което от своя страна води до по-неблагоприятни последици- строг режим и настаняване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, по силата на текста на чл.61,т.2 вр.чл.60,ал.1 вр.чл.59,ал.1 ЗИНЗС, тъй като лицето вече е осъждано по смисъла на ЗИНЗС. Не така би стоял въпросът, ако директно бе постановено определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно. Тогава то би се явило първо осъждане, без коментираната връзка с наказанието по постигнатото споразумение. В този смисъл настоящата инстанция не се съгласява с възраженията,отправени от защитата на осъдения, срещу доводите по искането на Главния прокурор. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, намира,че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като материалният закон е приложен неправилно. Поисканото наказателно производство следва да се възобнови и да се отмени определението на КРС, постановено по силата на чл.306,ал.1,т.1 и 3 НПК вр.чл. 23-25 и чл.68, ал.1 НК, в частта, в която е определено Г. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален общ режим и в затворническо общежитие от открит тип. ВКС не е в състояние сам да поправи допуснатия недъг, предвид анализа на разпоредбите на чл.425,ал.1 НПК. Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1, т.1 НПК   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА производството по Н. О. Х. Д. 1249/09 г. на РС-Кюстендил.   ОТМЕНЯВА постановеното определение от 21.10.09 г.по реда на чл.306, ал.1 НПК за групиране на наказанията на К. С. Г. в частта, в която са определени типът на затворническото заведение и първоначалният режим на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на РС-Кюстендил. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/