О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 366 София, 20.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2152 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“АД срещу решение № 102 от 10.05.2021г. по в.т.д.№ 336/2020г. на Апелативен съд Велико Т. в частта за отмяна на решението по т.д. № 113/2019г. на ОС Габрово за отхвърляне на иска с правно основание 226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до предявения размер и уважаването му за още 3 000лв. - за сумата общо от 27 000лв. и в частта за потвърждаване на същото решение за уважаването на иска за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над 12 000лв. до 24 000лв. и за уважаването на иска за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 400лв. Касаторът счита, че в обжалвания съдебен акт в недостатъчна степен е обсъден доказателственият материал и това съществено процесуално нарушение е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Твърдението е, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля, който е установил негативни преживявания на ищцата, за които застрахователното дружество не носи отговорност - грубо и непрофесионално отношение на медиците към 19 годишното пострадало момиче. Поддържа, че съдът не е дал отговор на възражението за неполагане на достатъчно усилия от увреденото лице за възстановяване на собственото му здраве - непровеждане на рехабилитационни процедури и физиотерапия, които съгласно заключението на медицинската експертиза, са препоръчителни при всяко счупване на крайник. Касаторът счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен със съдебната практика. Оспорва се и правилността на решението в частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв. Искането е за отмяна на въззивното решение в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 12 000лв. и в частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв. и отхвърлянето на исковете в тази част. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано с позоваването на ППВС №1/1953г., ППВС №1/1985г., ТР №1/2011г. на ОСГК на ВКС и практика по чл.290 ГПК. 2/ „При прилагането на критерия за справедливост решаващият състав следва ли да съобразява съдебната практика в аналогични случаи“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1, т.1,предл.последно ГПК с позоваване на решението по гр.д.№ 2682/2018г. на 4 г.о. на ВКС. 3/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпрос, относим към претенцията за имуществените вреди. Писмен отговор от ищцата Н. И. П. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Допустим предмет на касационното обжалване е единствено въззивното решение в частта по иска за претендираните неимуществени вреди от ищцата Н. П.. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е предявен в обективно съединение в размер на 432.50лв. и въззивното решение по него не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2,т.1 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение, с което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за сумата 24 000лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер от 27 000лв. Ищцата е обжалвала отхвърлителната част, а ответното застрахователно дружество уважаването на претенцията над сумата 12 000лв. Съставът на апелативния съд е приел за безспорно установено, че вследствие на произшествието, настъпило на 06.12.2015г. по вина на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л.а. „Шевролет“, ищцата, пътувала на предната седалка, е получила разместено счупване в долната трета на лъчевата кост на дясната ръка, малко порязно нараняване на шията в дясно, контузия и хематом на дясното бедро. Било е извършено оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с две метални игли и последвало обездвижване с гипсова имобилизация за 1 месец. Оздравителния период е продължил около 3 месеца, а възстановяване в степен до непълна подвижност на ръката е настъпило след 5 месеца. Установено е, че счупването не е възстановено изцяло, тъй като е налице остатъчна деформация в зоната на травмата - изпъкналост и неравност в контура на костта, което причинява болки и непълно функциониране на крайника и остатъчен козметичен дефект. Обсъдени са и свидетелските показания, чрез които са установени трудностите, които ищцата изпитва във връзка с невъзможността да използва пълноценно дясната си кръга предвид специалността, която е избрала на учи - моден дизайн, предполагаща добри умения за работа с двете ръце при шиенето на дрехи. Въззивната инстанция е посочила като правно значими за определяне на обезщетението обстоятелствата за вида на причинените увреждания, младата възраст на пострадалата, присъжданите обезщетения за аналогични случаи, нивата на застрахователното покритие като е мотивирала, че справедливото обезщетение за причинените морални болки и неудобства е в предявения размер от 27 000лв. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: И двата въпроса - процесуален и материален нямат правна характеристика, а съставляват твърдение за неправилност на въззивното решение, което е основание за касиране, а не основание за допускане до касационна проверка. Преценката дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на различен размер на обезщетение от определения от първоинстанционния съд. Същевременно въззивната инстанция ясно е мотивирала кои общи критерии прилага при определяне на размера на обезщетението и какво е тяхното проявление в конкретния случай. Доводът, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил съдебната практика „в подобни случаи", също не е аргумент за допускане на касационното обжалване, тъй като според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" във всеки конкретен случай има различно съдържание и с оглед спецификата на фактите, релевантни за размера на обезщетението, е невъзможно да съществува такова сходство на уврежданията, което да предполага присъждане на еднакви по размер обезщетения При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Разноски на насрещната страна не се присъждат. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение № 102 от 10.05.2021г. по в.т.д.№ 336/2020г. на Апелативен съд Велико Т. в обжалваната от касатора част по отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Определението не подлежи на обжалване. Оставя без разглеждане касационната жалба срещу същото решение в частта по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: