5 Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София, 02 юли 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...…..Даниела Околийска…......……и в присъствието на прокурора….....…......Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 874 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. С. М. – защитник на подсъдимия С. М. Б. срещу въззивна присъда № 18 от 01.04.2014 г., постановена по внохд № 141/14г. на окръжен съд гр.Хасково. В жалбата и допълнителното изложение към нея се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Излагат се доводи, че изводите за авторството на престъплението се базират на негодни доказателствени средства; че анализът на събрания доказателствен материал е бил оценен погрешно от въззивната инстанция; че обвинителният акт не съответства на изискванията на чл.235 от НПК и че обвинението не било формулирано ясно и точно, с което било нарушено правото на защита на подсъдимия. Настоява се въззивната присъда да бъде отменена и се остави в сила присъдата на първоинстанционния съд. Пред касационния съд защитниците на подсъдимия Б. – адвокати Х. и М. поддържат жалбата със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП намира подадената жалба за неоснователна. Дава становище, че въззивната инстанция е изследвала всички събрани доказателства и е постановила законосъобразен съдебен акт, поради което не са налице касационни основания за ревизиране на новата присъда. Подсъдимият Б. моли за отмяна на постановената от окръжния съд присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3 от 13.01.2014г., постановена по нохд № 674/13г., на районен съд гр.Хасково, подсъдимият С. М. Б. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК в полза на държавата бил отнет предметът на престъплението - 16.68 гр. марихуана със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 6.5 тегловни %. По протест на прокурор от Хасковската районна прокуратура било образувано внохд № 141/14г. на окръжен съд гр.Хасково. С присъда № 18 от 01.04.2014г. въззивният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия С. М. Б. за виновен в това, че към 27.02.2013г. в [населено място], без надлежно разрешително държал вискорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нетно тегло 16.7804 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.5 тегловни %, на стойност 100.68 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 пр. 1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и „глоба” в размер на 2 000 лева. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението - марихуана, с общо нетно тегло 16.7804 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.5 тегловни %. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия Б. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на въззивната присъда съдът е посочил доказателствените източници върху които е основал изводите си от фактическа и правна страна – показанията на свидетелите П., Д., П., Г., С., Д., Б. и М.; заключението на физико- химическата експертиза и протоколите за извършените процесуално- следствени действия. Доводите, с които касационният жалбоподател оспорва годността на протокола за претърсване и изземване от лекия автомобил, управляван от подсъдимия, не могат да бъдат споделени. Протоколът за претърсване и изземване (приложен на л.9 от ДП), съдържа всички реквизити, посочени в чл.129, ал.1 от НПК и е подписан от присъствалите на това процесуално- следствено действие лица. Разпитани пред първоинстанционния съд, поемните лица Д. и Б. са потвърдили обстоятелствата, че са присъствали при изземването на фолиото, съдържащо зелена листна маса, че то се намирало на пода на автомобила, зад предна дясна седалка и че пред тях е бил извършен тест на веществото, което се оцветило в червено. Протоколът, отразяващ извършено при условията на неотложност следствено действие, бил одобрен в рамките на предвидения от закона срок от съдия при Хасковския районен съд. Съгласно чл.131 от НПК, протоколите, съставени по реда и при условията, предвидени в процесуалния кодекс, представляват доказателствени средства за извършване на съответните действия, реда по който са извършени и за събраните доказателства. В случая претърсването и изземването е било извършено съгласно изискванията на процесуалния кодекс, поради което не са налице основания протоколът за това действие да бъде счетен за негодно доказателствено средство. Липсата на изготвен към него фотоалбум не се отразява върху процесуалната му годност. Несъстоятелна е и тезата, че вписването в протокола на думите „доброволно бяха предадени” променя характера на извършеното следствено действие. Задължение на органите на досъдебното производство, произтичащо от нормата на чл.159, ал.1 от НПК е, преди да пристъпят към претърсване, да поканят гражданите или представители на юридическите лица да предадат намиращите се у тях предмети или книжа, имащи значение за делото. В случай, че това не бъде сторено, процесуалният кодекс дава гаранции чрез предвидената процедура, по която се извършва претърсването и изземването, че неприкосновеността на лицата или помещенията може да бъде засегната само доколкото го изисква събирането на доказателства. В случая от показанията на поемните лица се установява изземването от пода на лекия автомобил на инкриминираното вещество, което сочи, че то не е било доброволно предадено. В тази връзка следва да се отхвърлят и доводите за липса на законово основание по чл.212, ал.2 от НПК за започване на досъдебното производство с първото действие по разследването. Претърсването и изземването изрично е посочено като такова основание. Не може да бъде възприет доводът, че полицейските служители, присъствали на изземването на предмета на престъплението, не могат да бъдат свидетели. Тези служители не са извършвали действия по разследването. Полицейският служител П. П. е вписан в протокола за претърсване и изземване на л.9 от ДП като лице, присъствало на извършването на това процесуално – следствено действие. Това обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК, не представлява процесуална пречка за участието му като свидетел в наказателното производство. Внесеният от районната прокуратура в [населено място] обвинителен акт посочва времето, мястото, осъществените от подсъдимия действия и правната квалификация на престъплението. Това налага извод, че обвинението е било ясно формулирано по начин, че подсъдимият Б. да разбере в какво е обвинен, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. В мотивите на въззивния съдебен акт са били обсъдени събраните доказателства, като окръжният съд е изложил съображения, поради които е възприел за достоверни показанията на св. С.. Независимо от известните колебания в спомените на свидетеля, по отношение на основния факт, а именно, че инкриминираното по делото наркотично вещество е на подсъдимия Б., С. е бил категоричен от момента на задържането на автомобила за проверка, до приключването на съдебното следствие в първата инстанция. Тези заявления на свидетеля се подкрепят и от показанията на разпитаните свидетели - полицейски служители. В показанията си последните са заявили, че след откриването на марихуаната, подсъдимият отрекъл намереното да е негово, но св. С. заявил, че наркотикът е на Б.. Намерената марихуана и електронна везна със следи от същия наркотик в стопанска постройка до къщата, притежавана от родителите на подсъдимия, както и предходното осъждане на Б., също за държане на марихуана, са обстоятелства, които косвено потвърждават достоверността на показанията на С.. В подкрепа на обвинителната теза въззивният съд е взел предвид и показанията на св. М. (прочетени по реда на чл.281, ал.5 от НПК), че лекият автомобил, в който било открито наркотичното вещество, е бил предоставен за ползване единствено от подсъдимия. С оглед изложеното касационната инстанция не споделя доводите в жалбата за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателствения материал. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 18 от 01.04.2014г., постановена по внохд № 141/14г. на окръжен съд гр.Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: