Р Е Ш Е Н И Е № 522 гр. София, 19 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурор от ВКП - ИСКРА ЧОБАНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2304/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адвокат Д. Т. – зашитник на подсъдимия И. Н. П. срещу въззивно решение № 184/27.05.2011г., постановено по внохд № 369/2011 год. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VII въззивен състав. С присъда от 09.03.2011г. по НОХД № 3206/2010г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 3 с-в, подсъдимият И. Н. П. е признат за виновен в това, че на 27.07.2009 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и ул."3еленика", при управление на МПС - л.а. марка „Хюндай", модел „Лантра" с ДК № С 4578 HP, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25 ал.1 от ЗДвП и чл. 84 ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Т. Г., и средна телесна повреда на В. В. К., поради което, и на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал.1 б."в" и"б", вр. чл. 342 ал. 1 пр. З, вр. чл. 55 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Изпълнението на лишаването от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. С присъдата е уважен частично - за сумата от 80 000лв., гражданският иск, предявен от майката на пострадалия Г. - Й. А. Г., срещу подсъдимия, като в останалата част до пълния предявен размер от 250 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението си САС е изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, като е увеличил размера на присъденото обезщетение на Й. А. Г. от 80 000 лв. на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на въззивния съдебен акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Сочат се допуснати нарушения по чл. 348 ал.1 т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че съдът неправилно и в нарушение на правото на защита на подсъдимия е отказал провеждане на допълнителен оглед на местопроизшествието, назначаването на повторна КМАТЕ и нова АТЕ и повторен разпит на посочените в жалбата свидетели. Не са изяснени редица параметри на местопроизшествието, поради което неправилно е прието, че мотоциклетът се е движел по [улица], а не по [улица]. Липсват веществени доказателства – парчетата от каска, а те са в основата на обвинителната теза, поради което присъдата почивала на предположения, не е отчетено обстоятелството, че тялото на пострадалия е било преместено от първоначалното му местоположение след произшествието. Отказът на съда да проведе исканите процесуални действия, освен че води до нарушаване на закона, е довел до допускане на съществени нарушения на процесуални правила. В съдебно заседание жалбоподателят подсъдим И. П. се явява лично и със защитника си адв. Д. Т.. Последният поддържа жалбата. Счита, че заключенията на приетите от съда експертизи са необосновани и е било задължително за съда да назначи повторни експертизи. Частната обвинителка и гражданска ищца Й. Г., редовна призована, не се явява. Вместо нея се явява адвокат А. Т., който моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, тъй като деянието на подсъдимия е съставомерно, за което въззивният съд е изложил аргументирани мотиви. В последната си дума подсъдимият И. П. моли делото да бъде преразгледано, да бъде назначена друга експертиза. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, СЧИТА ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА. Не са допуснати посочените в жалбата съществени процесуални нарушения. Изтъкнатата необоснованост на решението не е касационно основание. Както първостепенният, така и апелативният съд аргументирано са посочили защо приемат, че мотоциклетът се е движел по [улица], а не по [улица]. Вещите лица категорично установяват, че ако се приемат за достоверни свидетелските показания, според които мотоциклетът се е движел по [улица], като е изпреварвал поредица от коли, същият е щял да удари автомобила в дясната предна част или удар изобщо е нямало да настъпи. Защото, при установената по делото скорост, обективираните от протокола за оглед и от данните от гласните доказателствени средства и от заключенията на САТЕ отстояния и взаимно разположение на участващите в ПТП превозни средства, е изведено, че механически е невъзможно движещото се физическо тяло да премине по такъв радиус, водещ до сблъсък в лявата предна част на лекия автомобил. Ето защо, логическото съждение на съдилищата, че изводът за движение на мотоциклета по [улица]противоречи на несъмнено установените по делото обективните факти, и поради това , той би бил недостоверен и неотговарящ на истината, е основано на обективна и всестранна оценка на доказателствените източници. Съставеният АУАН № 991222/27-07-2009 год., в който е вписано, че мотоциклетът се е движел по [улица]е писмено доказателство, наред с всички останали доказателствени източници, подлежащо на преценка, а не източник на факти с предварително установена доказателствена сила. Следователно, подлежи на преценка наред с останалите доказателства и не обвързва съда. Нещо повече, установеното в него се опровергава от останалите доказателства. Правилно е отказано провеждането на допълнителен оглед, разпит на свидетеля Р., както и назначаване на допълнителна АТЕ, тъй като евентуалните въпроси, които са могли да бъдат изяснени с тези процесуални действия, са били изяснени по делото, включително и от заключенията на АТЕ и на КМАТЕ. Противоречията в доказателствените източници са отстранени и съдилищата са се мотивирали по реда на чл.305, ал.3 НПК, респ. по чл.339, ал.2 НПК на кои доказателствени средства дават вяра и защо. Мащабна скица на местопроизшествието в случая не е необходима, защото експертите са работили с измерените и отразени в протокола за оглед разстояния в абсолютен размер, а не с относителните размери на немащабната скица. По същия начин може да се отговори и на неуважените искания за допълнителен разпит на свидетеля Н. В., тъй като фактическата обстановка е изяснена. В жалбата значително място е отделено на данните за парчета от каска. Твърди се, че тъй като липсват веществените доказателства, констатациите за тяхното местоположение след удара между л.а. „Хюндай" и мотициклета ”Я.”,управляван от свид.К., с пътник –пострадалия Г., не могат да бъдат в основата на присъдата и решението. Т.е., следва да се приеме, че няма такива доказателства. Съдът не може да се съгласи с подобно твърдение. Парчетата от каска са констатирани на място по време на огледа на местопроизшествието и са описани по вид и място в протокола за оглед. Ясно се виждат във фотоалбума. За каската се споменава в свидетелските показания на К.. Тези данни са коментирани от експертите. Макар да не са иззети и приложени към делото, те са приобщени чрез протокола за оглед и съдебните органи не могат да не ги обсъждат, още по -малко да ги игнорират като несъществуващи. В тази връзка настоящият състав напълно споделя мотивите на въззивния съд относно оценката и значението на посочените веществени доказателства ( спр., мотивите на въззивното решение л.4 - л.6). Въззивният съд е отговорил убедително и на възражението относно местоположението на тялото на пострадалия Г. след удара. Посочил е защо не дава вяра на гласните доказателствени средства, които го позиционират зад лекия автомобил, след прелитане над него, т.е. в близост до средата на пътното платно по широчина. И в тази връзка аргументите на съда трябва да бъдат приети като напълно отговарящи на смисъла и съдържанието на фактическите данни по делото, изведени в резултат от разглеждането им в логическа връзка и зависимост. Достоверността на доказателствените средства е проверена и въз основа на всеизвестни правни принципи и правила на формалната логика. Съдът е приел, че е невъзможно каската и пътникът да са полетели в съвсем различни посоки, както са посочили свидетелят В. и подсъдимият П.. Съдът се е съобразил и с показанията на свид.С., който е установил , че пострадалият е бил „ в края на дясното платно” , считано посоката на движението на автомобила, „от дясната страна, до мотора”. Действително е невъзможно каската и пътникът да са полетели в съвсем различни посоки. Вещите лица в разпита им пред въззивната инстанция сочат, че при липса на деформации върху задната част на таксиметровия автомобил, за да падне зад него, както твърдят В. и П., тялото би следвало да е с придадена енергия, съответстваща на движение на мотоциклета със скорост, по-висока от 110 км/ч., но обективно установените повреди по двете превозни средства, обаче, сочат на скорост, установена от порядъка на 50-60 км/ч. Въззивният съд е посочил защо не кредитира показанията на свид.В. и обясненията на подс.П., които са опровергани и от заключенията на вещите лица, потвърдени и от обясненията им в съдебно заседание. Не са нарушени правата на подсъдимия да се защитава в пълен обем. Както на досъдебното, така и на съдебното производство е имал възможност да дава обяснения и да сочи доказателства. За изясняване на обективната истина не е необходимо да се изиска и сочения от защитника АУАН № 991223/27.07.09 год. по същите съображения – актът не обвързва съда и фактическата обстановка е установена с останалите доказателства. Законът е приложен правилно под признаците на престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал.1 б."в" и"б", вр. чл. 342 ал. 1 пр. З НК. Въз основа на приетите за установени фактически данни от предмета на делото, изводите на САС , че единствено поведение на подс.П. като водач на МПС е довело до виновно нарушаване на правилата за движение , тъй като не е спазил задължението по чл.25, ал.1 ЗдвП и чл.84, ал.2 от ППЗДвП, преди да предприеме маневра- завой на ляво, за навлизане в друг път, да пропусне насрещно движещите се ППС, в случая - мотора, управляван от свид. К.. Това нарушение е изведено като единствената пряка и непосредствена причина за удара между двете МПС-та и за причинените увреждания – смъртта на возещият се на мотора Г. и средни телесни повреди на управляващият го – К.. Вярно е, че свидетелят В. К., управлявал мотоциклета, е допуснал драстични нарушения на ЗДП: не е притежавал категория ”А”, към момента на деянието свидетелството за правоуправление на МПС му е било отнето, поради употреба на алкохол, управлявал е отново след употреба на алкохол. Вярно е, че дава неверни показания. Но всички тези нарушения, макар и фрапантни, не се намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и настъпилият в резултат на него съставомерен резултат. Затова отговорността на К. трябва да бъде единствено административна и морална. Въззивният съд задълбочено се е аргументирал защо е изменил присъдата в гражданско-осъдителната част, като е увеличил размера на присъденото обезщетение. И в тази част мотивите се споделят от настоящия състав. Не са налице основания за решение в друг смисъл и с друго съдържание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице посочените касационни основания в жалбата на подсъдимия, поради което въззивното решение следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 184/27.05.2011г. , постановено по внохд № 369/2011 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, VII въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :