Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 27 март 2019 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 219 по описа за 2019 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по обща молба, подадена в съда на 04.09.2018г. от К. Х. Х. и В. Х. М., чрез процесуален представител адв.Ц., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 3169/ 18.05.2018г. по в.гр.д. №3248/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№ 23657/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК срещу К. Х. Х. и В. Х. М. за общо ½ от сумата от 1411,47лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014г. и 1/2 от сумата 243,79лв.-лихва за забава. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молбата се основава на наличието на решение, постановено на 28.10.2016г. по в.гр.д.№10003/2015г. на СГС. Според молителите е следвало въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за конституирането им по делото като наследници на починалата страна Ц. И. Х.. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт С., оспорва молбата като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач „Бруната България“ ООД не взема становище. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 27 от 24.01.2019г. по настоящото дело. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. С влязло в сила въззивно решение е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№ 23657/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК срещу К. Х. Х. и В. Х. М. за общо ½ от сумата от 1411,47лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014г. и 1/2 от сумата 243,79лв.-лихва за забава. Потвърденото първоинстанционно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от друг състав на СРС, след като с въззивно решение от 28.10.2016 г. по в.гр.д. № 10003/2015 г., СГС е обезсилил като недопустимо постановеното първоинстанционно решение от 15.04.2015г. по гр.д. № 23657/2014 г. на СРС в частта, в която е прието за установено, че Х. К. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД разделно ½ от сума в общ размер от 1411,47 лв. за потребена ТЕ, ½ от сума в общ размер от 243,79 лв., представляваща законна мораторна лихва за съответния период за поцесния апартамент, като е прекратил производството в тази част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС и произнасяне по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу наследниците по закон на Х. К. Х. –Ц. И. Х., К. Х. Х. и В. Х. М., съобразно наследствения дял на всеки един от тях. При новото разглеждане на делото, при участието на наследниците по закон на починалия Х. К. Х. – Ц. И. Х., К. Х. Х. и В. Х. М., е починала едната наследница, а именно съпругата Ц. И. Х.. Прието е във въззивното решеине, чиято отмяна се иска, че делото е продължило в лицето на нейните наследници К. Х. Х. и В. Х. М., които вече са конституирани по делото и не следва ново конституиране по чл.227 ГПК. Съдът се е позовал на приетото в решение № 9 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 1821/09 г. на ГК, І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, че когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на процеса, съгласно чл.227 ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. Посочено е във въззивното решение, че в случая ответницата Ц. И. Х. е починала по време на висящността на делото пред първата инстанция при новото разглеждане на делото, като нейните наследници са същите и вече са били конституирани като страни в производството, което е продължило с тяхно участие. Прието е, че при тези данни не се следва ново конституиране, като решението на първоинстанционния съд не е недопустимо, не следва да бъде обезсилвано и производството по делото - прекратявано. Посочено е, че в исковия процес починалата страна е заместена от правоприемника от деня, в който е настъпило материалното правоприемство, а съответствието на определението по чл.227 ГПК с действителното /правно/ положение обезпечава правото на участие на правоприемника във висящия исков процес. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно нормата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречечи. Настоящият случай не е такъв, тъй като не се касае до дела, по които са постановени противоречиви решения. В случая молбата за отмяна се основава на наличието на решение, постановено на 28.10.2016г. по в.гр.д.№10003/2015г. на СГС - при първото разглеждане на делото от въззивния съд. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират и като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна, в две от които, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а в третата хипотеза – когато въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая не е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като молителите са участвали като страна – ответник по иска в първоинстанционното производство като наследници на починалия в хода на производството ответник Х. Х.. Производството по делото е продължило в тяхно лице като наследници на починалата в хода на първоинстанционното производство наследница на общия наследодател – ответника Х. Х., като единствени негови наследници. В молбата са изложени и оплаквания за неправилност на решението. Такива доводи не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение обща молба, подадена на 04.09.2018г. от К. Х. Х. и В. Х. М., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 3169/ 18.05.2018г. по в.гр.д. №3248/2018г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: