Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр.София, 24.06.2020г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Стамболова ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова в присъствието на секретаря Ил.Рангелова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 204 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от защитника на А. В. Б. срещу решение № 8 от 09.01.2020г., постановено по ВНОХД № 1186/19г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 59 от 28.02.2019г. по НОХД № 2110/18г. на Софийски градски съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.01.2017г. В [населено място],[жк], [улица], в съучастие като съизвършител с Д. П. П., отвлякъл Д. Б. К., като деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице не е навършило 18 години, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2 и т.3, вр., ал.1, вр. чл.55, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „строг“ режим. По отношение на двете предходни осъждания на А. П. е приложен чл.25, вр. чл.23 от НК и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено по НОХД № 1261/16г. на Специализирания наказателен съд. На непълнолетния съучастник Д. П. П. е наложено наказание „пробация“. Той не е обжалвал въззивното решение. С жалбата се иска отмяна на решението на апелативния съд и оправдаване на подсъдимия, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът се позовава на трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура не споделя доводите на защитата, че самостоятелното извършване на престъплението по чл.142 от НК, без да е осъществено в съвкупност с друго престъпление сочи за явна незначителност на извършеното. Намира, че осъществените от подсъдимия П. действия по намиране на съучастник, проявената упоритост, употребената от него сила, обремененото му съдебно минало, сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Счита, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител се присъединява към становището на прокурора. Подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Твърденията на защитника за допуснати съществени процесуални нарушения са немотивирани и декларативни. Не е изтъкнато нито едно конкретно процесуално нарушение, нито са развити аргументи в полза на квалифицирането му като съществено. Явната несправедливост на наказанието фигурира единствено при цифровото изражение на процесуалното основание за депозирането й. Тъй като касаторът не сочи в какво се състоят касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, нито данните, които подкрепят тезата му, че са допуснати, в тази й част, жалбата не е годна да предизвика касационна проверка. Всички аргументи, подробно, ясно и точно развити от защитника в касационната жалба, се отнасят единствено до оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като е обоснована е тезата, че деянието не е престъпно, защото обществената му опасност е явно незначителна. С оглед съдържанието на жалбата, следва да се приеме, че настоящият съдебен състав е сезиран с искане за проверка дали въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон, като не е оправдала подсъдимия П. на основание чл.9, ал.2 от НК. В посочения текст са визирани две хипотези, изключващи престъпния характер на деянието. Първата – липса на обществена опасност, категорично е неприложима към конкретния случай. Осъществено е флагрантно престъпление, напълно кореспондиращо със законодателната идея за общественоопасно поведение, което следва да бъде криминализирано. Реално е нарушено конституционнозащитеното право на свободна човешка воля, деянието е довършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се е намирал. Жалбоподателят претендира незначителност на обществената опасност. Такава е налице, когато степента на засягане на охранявания обект е минимална. При невъзможност да се ползва количествен критерий, от значение са всички обективни характеристики на деянието, като начин на осъществяване, броят на извършителите, използваните средства, и други специфики на поведението, осъществяващо изпълнителното деяние. Такива са също обстановката, особеностите на жертвата, предизвиканите допълнителни несъставомерни последици. Следва да се съобразят и особеностите на дееца, неговите подбуди и цели, тъй като те косвено рефлектират върху деянието и върху преживяванията на пострадалия. При това, нормата на чл.9, ал.2 от НК поставя изрично изискването за „явна“ незначителност, т.е. да е очевидна и безспорна. Преценката на така очертания кръг от обстоятелства дава основание за категоричен извод, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Констатирани са редица обстоятелства, засилващи обществената опасност на осъщественото отвличане. По-тежко квалифициращите признаци са два отделни. В престъплението е въвлечен непълнолетен съучастник. Използвано е превозно средство. Установено е, предходно посегателство от страна на подсъдимия спрямо непълнолетния К.. Видно от изложението на приетите факти, по същия повод през лятото на 2016г., подсъдимият, отново с помощта на Д. П., извлякъл насилствено К. от дома му, принудил го да се качи в лек автомобил и докато пътували го удрял и обиждал. Твърдението, че обществената опасност на деянието е незначителна, тъй като не е съпроводено с други престъпления, противоречи на правната логика. След промяната в НК, /ДВ бр.26 от 06.04.2010г./ отвличането е уредено като самостоятелно престъпление, различно от противозаконното лишаване от свобода, за което се носи самостоятелна наказателна отговорност. Така формулираната теза е не само правно, но и фактически неиздържана. Конкретиката сочи, че макар и да не са повдигнати други обвинения, поведението на П. всъщност не се отличава с липса на съпътстващи утежняващи го прояви, характерни за редица случаи на отвличане – предхождано е от вербална и физическа агресия, последвано е от лишаване от право на свободно придвижване и от нанасяне на удар. Във фактите по делото не намира опора и твърдението, че пострадалото лице не е изпитало страх. Напротив, според възприетата хронология на събитията, св.К. двукратно е отказал доброволно да излезе от заведението, а когато е разбрал, че ще бъде принуден, е телефонирал на баща си, за да потърси помощ. Обществената опасност на деянието е завишена и поради обстоятелството, че е осъществено от извършител с обременено съдебно минало, осъждан за престъпления срещу личността. Действал е безцеремонно, без да се притеснява от многобройните свидетели-очевидци, или от обстоятелството, че извършва ново престъпление в определеният му изпитателен срок. Изложените характеристики на деянието и дееца дават основание да се приеме, че обществената опасност на инкриминираното поведение на подсъдимия П., не само не е „явно незначителна“, но дори е повишена и съдът е проявил достатъчна снизходителност, като е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. ВКС служебно констатира, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което въззивната инстанция е пропуснала да отстрани. Констатирано е, че А. В. П. е извършил инкриминираното деяние в изпитателния срок, определен по НОХД № 1261/16г. на Специализирания наказателен съд, поради което и на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от три години е приведено в изпълнени. Също така, поради това, че деянието, за което му е било наложено въпросното наказание, е в съотношение на реална съвкупност с престъплението, за което е осъден по НОХД № 20807/14г. На Софийски районен съд, по отношение на двете наказания е приложен чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК, като му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. В случая погрешното привеждане в изпълнение на отложеното наказание е провокирано от неспазването на определената в чл.301, ал.1 от НПК последователност, в която се обсъждат подлежащите на решаване с присъдата въпроси. Софийски градски съд е бил длъжен да обсъди предпоставките за приложение на чл.25 от НК преди тези по чл.68 от НК. След налагането на най-тежкото от определените с предходните две присъди наказания, хронологически следва преценката дали изпълнението му да бъде отложено, при наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК. С присъдата си Софийски градски съд е решил общото лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. От този момент изпитателният срок на предходното условно наказание е загубил самостоятелното си правно значение. За осъществените в миналото две отделни престъпления, подсъдимият е получил едно наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим, и не е определил изпитателен срок. Наказанието по НОХД № 1261/16г. неправилно е приведено самостоятелно в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК, тъй като след групирането по реда на чл.25 от НК вече не е подлежало на отделно изпълнение. На практика съдът е постановил, че наказанието лишаване от свобода за срок от три години следва да бъде изпълнено едновременно на две различни, взаимно изключващи се основания. Напълно излишно е било и определянето на „общ“ режим, тъй като изпълнението на лишаването от свобода винаги започва при най-тежкия от определените режими, независимо от поредността на изпълнение на наказанията. Посоченият порок на контролираното въззивно решение може да бъде отстранен, като приложението на чл.68, ал.1 от НК бъде отменено. Изменението отстранява възможните неясноти по привеждане на присъдата в изпълнение и е процесуално допустимо, тъй като формално е в полза на жалбоподателя. По изложените съображения, и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Изменя решение № 8 от 09.01.2020г. по ВНОХД № 1186/19г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено привеждането в изпълнение на наказанието, наложено на А. В. П. по НОХД № 1261/16г. на Специализирания наказателен съд, като отменя приложението на чл.68, ал.1 от НК. Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.