Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 11 март 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2321 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения К. Ц. К., депозирано на 26.11.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 105/13 по описа на Окръжен съд, Монтана, по което е постановено решение от 9.10.13 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Монтана, от 24.04.13 г, по НОХД № 30016/12. С първоинстанционната присъда подсъдимият К. Ц. К. е признат за виновен в това, че на 3.05.12 г в [населено място], при условията на повторност, в съучастие като съизвършител с К. Ц. К., чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужда движима вещ / музикална уредба „С.” /, на стойност 200 лв, от владението на Г. М. Ц., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. и чл. 54 НК, е осъден на една година и два месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а подсъдимият К. Ц. К. е признат за виновен по същото обвинение и е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочи се, че осъждането на молителя не почива на надлежна доказателствена основа, че в нарушение на процесуалния закон двамата подсъдими са участвали с един и същи защитник, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се делото да бъде възобновено и да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият К. К. заявява, че не е извършил престъплението, за което е осъден. Представя писмено изложение, изготвено от брат му К. К., в което се сочи, че К. няма участие в престъплението, а то е извършено от него / К. К. / и чичо на братята К., който впоследствие е починал. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно с оглед на допуснатото нарушение по чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Молителят К. К. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 5.11.12 г. Посоченият обвиняем е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита. Дал е обяснения, че не е участвал в инкриминираното деяние, а то е извършено от неговия брат - К. К.. К. К. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 5.11.12 г. Заявил е, че няма да ползва адвокатска защита, че се признава за виновен и на този етап няма да дава обяснения. Ход на делото пред първата инстанция е даден в съдебно заседание на 7.03.13 г. Подсъдимите К. К. и К. К. не са се ползвали от правото си на адвокатска защита. Те са заели различни процесуални позиции по обвинението, а именно: подсъдимият К. К. е отрекъл участието си в престъплението, а подсъдимият К. К. е признал вината си и е изложил обстоятелствата, при които е осъществено деянието, респективно, разказал е за разпоредителните действия с отнетата вещ. Първата инстанция е приела от фактическа страна, че К. К. е влязъл във вилата, взел е уредбата и я е подал на брат си К., който чакал отвън, след което двамата братя натоварили уредбата в автомобила на К. и я откарали в дома си. Пред въззивната инстанция подсъдимите К. са се явили с упълномощен защитник / адвокат Ц. /, който е представлявал и двамата. Окръжният съд се е съгласил с фактическата обстановка, изяснена от първата инстанция, но при излагане на релевантните факти е приел, че във вилата е влизал подсъдимият К. К., който е взел уредбата и я е занесъл при К., след което вещта била превозена с автомобила на последния. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че въззивният съд съществено е нарушил процесуалните правила, като е допуснал до участие един и същи адвокат като защитник на двамата подсъдими, макар и последните да са имали противоречиви интереси, което е в нарушение на чл. 91, ал. 3, т. 2 НПК / противоречието в интересите произтича от обстоятелството, че при обвинение за съучастие, съучастниците са заели различна процесуална позиция /. Окръжният съд разполага с правомощие да приема нови фактически положения, но е задължен да изложи мотиви в тази насока. В случая, приетите от двете инстанции релевантни факти се различават, а липсват съображения във въззивния акт кое е наложило да се стигне до такова различие. От друга страна, окръжният съд е изложил пестеливи мотиви по въпроса за съучастието на подсъдимите, и по-конкретно, не е посочил съображения за това: от кои действия на лицата могат да бъдат направени изводи за съизвършителство между тях / не са разгледани етапите на осъществяване на изпълнителното деяние на кражбата: прекъсване на владението, упражнявано от собственика на вещта, и установяване на свое владение, респективно, тези въпроси не са интерпретирани в аспекта на обвинението за кражба, извършена чрез използване на моторно превозно средство, имащо отношение към това: по какъв начин и от кого е осъществена трайната фактическа власт върху отнетата вещ /. Освен това, изводите по релевантните факти е следвало да бъдат надлежно доказателствено обезпечени / чрез обстоен анализ на доказателствените източници /. Макар и противоречието в интересите на подсъдимите да е било налице още на досъдебното производство, респективно, в производството пред първата инстанция, то тогава не е допуснато изложеното по-горе процесуално нарушение, тъй като нито един от обвиняемите / подсъдимите не е имал защитник. Както вече беше посочено, във въззивното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в игнориране на хипотезата по чл. 91, ал. 3, т. 2 НПК, респективно, в порок в мотивите на въззивния акт, в насоката, изложена по-горе. Допуснатите нарушения са отстраними при ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, което следва да се проведе по отношение на двамата осъдени / това произтича от обвинението за съучастие, изискващо възобновяване на висящността на спора по отношение на съучастниците /. Що се отнася до представеното от молителя изложение, изготвено от неговия брат, то същото е извънпроцесуално изявление, и то, направено след приключване на наказателното производство, което няма доказателствено значение и не би могло да бъде коментирано в настоящето изложение. При този изход на делото не може да бъде разгледано оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, но доводите в тази насока следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение на Окръжен съд, Монтана, от 9.10.2013 г, по ВНОХД № 105/13 по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Окръжен съд, Монтана, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: