Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 18.11.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 215 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Т. С. Т., чрез пълномощника й адвокат П. К., против въззивното решение от 4.11.2010 год. по гр. д. № 1391/2010 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба на ½ ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ № * в кв. 69 по плана на [населено място]. В останалата му обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, съгласно изложените в определението по чл. 288 ГПК съображения. Касаторката поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение в частта относно недопустимост на делбата на дворното място с искане за отмяна и вместо това бъде допусната делбата му между наследниците. Ответниците по жалбата я оспорват. С определение № 716 от 4.07.2011 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената от Т. Т. касационна жалба в горната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос за допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните обекти в сграда, етажна собственост, в хипотезата на принадлежност към един от тях, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика – решенията по гр. д. № № 448/68 год., 640/86 год. на ВС и 102/2000 год. на ВКС, І г.о. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: По делото е установено, че спорното дворно място е придобито от майката на страните /с изкл. И. П./ Г. М. в индивидуална собственост, преди сключването на брака с баща им С. М., както и че същата се е разпоредила с 1/2 ид. ч. от него в полза на трети лица. Не е било спорно, че по време на брака им в него е построена жилищната сграда, първият етаж от която е поставен в техен дял, заедно с останалата ½ ид. ч. от дворното място, предмет на настоящето производство за делба на наследството. Не е било спорно и обстоятелството, че останалите жилищни етажи като самостоятелни обекти във възникналата етажна собственост принадлежат на трети лица, при което положение въпросът за делбата на дворното място заедно с делбата на отделен обект в нея е релевантен за изхода на спора при висящността на производството в тази му част /в частта, с която е допусната делбата на първия етаж въззивното решение е влязло в сила/. За да приеме иска за делба на дворното място против ответника С. М. за неоснователен, поради което и да потвърди първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд приел, че в хипотезата на налична триетажна сграда в режим на етажна собственост дворното място представлява обща част за собствениците на отделните обекти в нея. Позовал се е на забраната в закона за делба на общите части – чл. 38, ал. 3 ЗС. Поставеният материалноправен въпрос е решен противоречиво в представените от касаторката влезли в сила съдебни решения, в смисъл, че общите части в етажната собственост не могат да бъдат самостоятелен предмет на делба, но като принадлежност към реалните части могат да се делят – решение № 1019 по гр. д. № 448/68 год. на ВС; при допускане делбата на отделно жилище или отделен етаж до делба следва да се допусне и ид. част от общите части на сградата, вкл. и на терена, която принадлежи към допуснатия до делба обект, представляващ акцесорен към главната вещ – решение № 83 по гр. д. № 640/86 год. на ВС, І г. о. и решение № 457 по гр. д. № 102/2000 год. на ВКС, І г. о. Настоящият състав приема за правилна практиката в приложените и цитирани по–горе съдебни решения, което не изключва принципната позиция, изразена в т. 1, б. б. „д” и „е” ППВС № 2/82 год., че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС е недопустима, тъй като дворното място е обща част само и единствено по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти в сградата. Законът в чл. 38, ал. 3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост до делба се допуска и припадащата му се част от земята. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика, решение № 279 от 20.06.11 год. по гр. д. № 915/10 год. на ВКС, І г. о. В настоящия казус предмет на делбата е отделен обект в сградата, етажна собственост – първия етаж и принадлежащата му ½ ид. ч. от дворното място, който недвижим имот е останал в наследство от родителите на страните, а не дворното място, в което е построена сградата, в която наред с този обект има и други такива, принадлежащи на други собственици, неучаствуващи в производството. Поради това и при делбата на този наследствен имот, представляващ съвкупност от земя и обект в сграда - първи етаж от нея, делбата следва да се допусне и за дворното място, част от което в размер на ½ ид. ч. е принадлежност към този отделен обособен обект. Като е постановил обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се допусне делба между наследниците и на дворното място, принадлежност към първия етаж, допуснат до делба между тях. Установено е, че то е принадлежало в индивидуална собственост на наследодателката им Г. М., починала през 1987 год., поради което и наследниците й – съпруг и три деца са наследили по равни части /чл. 9, ал. 1 ЗН и СК от 1985 год., отм./, т. е по ¼ от останалата в наследство ½ ид. ч. от дворното място /или по 1/8 ид. ч. от цялото/. Съобразявайки разпоредителната сделка на бащата в полза на ответника С. М. до размер на притежаваната от него 1/ 8 ид. ч. от дворното място и притежаваната от последния по наследство от майка му Г. М., делът му се определя в размер на 2/ 8 ид. ч. /или 2/4 ид. ч. от делбения имот/, а този на ищците – по 1/8 ид. ч. за всяка от тях от цялото дворно място, или по 1/4 ид. ч. от делбената половина. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1517 от 4.11.2010 год. по гр. д. № 1391/2010 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба на ½ ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ № * в кв. 69 по плана на [населено място] и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на ½ ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ № * в кв. 69 по плана на [населено място], като прилежаща част от дворното място към първия жилищен етаж в построената в него триетажна сграда, между М. С. Д., Т. С. Т. и С. С. М. при дялове: по 1/4 ид. ч. за първите две и 2/4 ид. ч. за последния. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.