Ключови фрази
Частна касационна жалба * Делба * прекратяване на производството по делото * недопустимост на иск * оттегляне на иск


3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340
София, 07.07.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 2139/2016 год.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Н. Я. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.М. М.-адвокат от Л. адвокатска колегия срещу определение № 101 от 17.2.2016 г, постановено по ч.гр.дело № 34/2016 г на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 214/14.9.2015 г по гр.дело № 351/2013 г на Районен съд-Луковит за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото на районен съд-Л. за продължаване на съдопроизводствените действия по извършване на делбата.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателят сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа, че по правния въпрос „допустимо ли е съдът да прекрати поради липса на предмет делото за делба след влизане в сила на решението по чл.344 ал.1 от ГПК“ не е налице съдебна практика.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима.
По така поставения въпрос.
Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Поставеният процесуалноправен въпрос е обусловил крайните изводи на съда и е от значение за изхода по делото.По него липсва съдебна практика, поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационнен контрол.
Спецификата на исковото производство в делбения процес се определя от факта, че предмет на иска е реализирането на едно субективно потестативно материално право-правото да се иска ликвидиране на съсобствеността върху конкретна вещ/вещи.При реализирането на това право по съдебен ред задължително участват всички титуляри на правото на собственост.Съгласно правилата на ГПК ищецът винаги може да оттегли своя иск, но когато става дума за делба, той трябва да има съгласието на останалите участници в съсобствеността.Ако ищецът извърши оттегляне на иска и останалите съделители също не желаят делото да продължи, то същото се прекратява поради оттегляне.Ако обаче останалите съделители не дадат съгласието си за прекратяване на производството, същото следва да продължи, тъй като отказ от иск за делба е недопустим.Производството по иска за делба може да бъде прекратено и поради разпореждане с имотите, предмет на спора от страна на всички съделители.В този случай делото остава без предмет.Извън посочените хипотези, при наличие на допуснати до делба имоти, съсобствеността върху които не е прекратена, съдът не може да прекрати делбеното дело по свое усмотрение.
По основателността на касационната жалба.
С оглед отговора на поставения процесуално правен въпрос, касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.Атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Основателни в жалбата оплаквания.Пред първоинстанционния съд е представено споразумение-декларация, сключено между страните, но касаторът счита същото за недействително.Отделно от това споразумението не ликвидира съсобствеността върху част от имотите-те остават съсобствени между страните.
Като е приел, че липсва предмет на делбеното дело и го е прекратил първоинстанционния съд е процедирал процесуално незаконосъобразно.В случая липсва както разпореждане с имотите от страна на съделителите, така и съгласието им за прекратяване на производството.Съдът изобщо не е уведомил съделителя Т. Я. за постъпилото от противната страна искане за прекратяване, нито пък му е дал възможност да се запознае с представеното споразумение-декларация както и да заяви възраженията си във връзка с него.Тези порочни действия на съда са довели до постановяване на неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 101 от 17.2.2016 г, постановено по ч.гр.дело № 34/2016 г на Ловешки окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 101 от 17.2.2016 г, постановено по ч.гр.дело № 34/2016 г на Ловешки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Луковитски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по извършване на съдебната делба.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.



2.