Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 08 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора П.МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 669/2013 година Производството е образувано по искане на осъдените М. М. М. и А. И. Г. за възобнсовяване на внохд № 546/2012г. по описа на Хасковския окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 174/21.11.2012г. Иска се оправдаване на осъдените,алтернативно отменяване на решението и потвърждаване на присъдата на Районен съд-Димитровград. Гражданските ищци по делото редовно призовани не се явиха по делото,становище по искането не са заявили. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 302 от 19.07.2012г. по нохд № 279/2012г. Районен съд гр.Димитровград е признал подсъдимите М. М. М. и А. И. Г. за ВИНОВНИ в извършване на престъпления по чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.195,ал.1 т.3 и 5 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 НК, и по чл.216,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК,и при условията на чл.58а НК ГИ ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по чл.196,ал.1 т2 НК и на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по чл.216,ал.1 НК.На основание чл.23,ал.1 НК –за Г. и на основание чл.25,ал.1 вр.с чл.23,ал.1 НК-за М. съдът ОПРЕДЕЛИЛ на всеки от подсъдимите по едно ОБЩО наказание в размер на по ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при СТРОГ режим,в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Съдът е ОСЪДИЛ е подсъдимите ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Уикенд” ООД-Димитровград,представлявано от Д. Т. Д. сумата 2 269,84 лв. обезщетение за имуществени вреди,ведно със законните последици-за престъплението по чл.196,ал.1 т.2 НК и сумата 800 лева,обезщетение за имуществени вреди причинени от престъплението по чл.216,ал.1 НК. Съдът е ОСЪДИЛ двамата подсъдими да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Детелина” ЕООД-Димитровград представлявано от К. П. К. сумата 215,74 лева обезщетение за имуществени вреди причинени от престъплението по чл.196,ал.1 т.2 НК и сумата 150 лева обезщетение за имуществени вреди причинени от престъплението по чл.216,ал.1 НК. С горното решение Хасковският окръжен съд по въззивен протест е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е УВЕЛИЧИЛ наказанието на подсъдимите за престъплението по чл.196,ал.1 т.2 НК и общото по чл.23,ал.1 НК на ПО три години лишаване от свобода.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Исканията са процесуално допустими,подадени и в срока по чл.421,ал.3 изр.първо НПК от лигитимирани лица.Разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ: Осъдените поддържат,че са им нарушени процесуалните права.Не били запознати с обвинителния акт по делото,освен това в престъпленията извършени от тях са участвали и други лица.Присъдата била постановена без да са налице веществени доказателства. Служебните защитници на осъдените пледират,че на досъдебното производство били разпитвани в качеството на свидетели,без участието на защитници,а предвид квалификацията на обвиненията,това било задължително.Поддържат и явна несправедливост на наказанията,увеличени от Окръжния съд. Исканията са НЕОСНОВАТЕЛНИ: Производството по делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК.Подсъдимите са признали фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,признали са извършените деяния и са се съгласили да не се събират доказателства за признатите факти.Съдът е постановил разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 НПК,огласил е доказателствата на основание чл.283 НПК и на основание чл.372,ал.2 вр.с чл.371 т.2 НПК е обявил,че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимите,без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт. На основание чл.373,ал.2 вр. чл.372,ал.4 НПК, е определил на подсъдимите наказание при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК за деянието по чл.196,ал.1 т.2 НК и при условията на чл.58а ,ал.1 НК-за деянието по чл.216,ал.1 НК.Въззивният съд е приел,че наказанието на подсъдимите за деянието по чл.196,ал.1 т.2 НК неправилно е определено по чл.55 ал.1 т.1 НК.Изложил е съображения,че степента на обществена опасност на деянието и тази на подсъдимите не дават основание извод,че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Като е съобразил обстоятелствата по делото,негативните характеристични данни за подсъдимите,съдът е направил нова преценка на обстоятелствата по чл.301,ал.1 т.3 НПК и е определил наказанието по реда на чл.58а,ал.1 НК в размер на 4г. и 6 месеца лишаване от свобода,което след редуцирането му с една трета е определил на три години лишаване от свобода. Доводът,че така завишеното наказание е явно несправедливо е неоснователен.Размерът на същото е в минималния такъв на санкцията по чл.196,ал.1 т.2 НК и е съобразен със степента на обществена опасност на инкриминираната кражба, със степента на обществена опасност на подсъдимите-осъждани многократно,отмерено е в пределите на закона и индивидуализирано в съответствие с нормата на чл.58а,ал.1 НК. Основание да бъде намалено, не е налице. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения също са неоснователни. Несъстоятелно се твърди в исканията,че подсъдимите не са били запознати с обвинителния акт. В съдебно заседание на 19.07.2012г. са заявили,че са получили обвинителния акт преди повече от седем дни, разбират обвинението и че описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт,факти и обстоятелства изцяло съответстват на истината. Невярно се поддържа,че по делото не са установени веществени доказателства.Същите са описани в обвинителния акт,а в присъдата съдът се е произнесъл по тях. Възражението за нарушени процесуални права също е неоснователно.Привличането на осъдените като обвиняеми на досъдебното производство и разпитите в това им качество са извършени при спазване на закона.Видно е,че като служебен защитник на М. М. е участвал адв.А. Г. от ХАК,а като служебен защитник на А. Г.-адв. Д. Г. от ХАК. Разпитът на М. и Г. в качеството на свидетели е проведен след запознаване с правата по чл.122,ал.2 НПК. Съгласно посочената разпоредба свидетелят има право да се консултира с адвокат,ако смята,че с отговора на поставения му въпрос се засягат правата му по чл.121 НПК.При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.В случая няма искане от страна на разпитаните М. и Г.,които с подписа си са удостоверили правилността на заявеното от тях в протоколите за разпит. Задължение за разследващите органи да осигурят служебен защитник на разпитваните свидетели ,няма по закон.Тези показания освен това не са включени в доказателствената съвкупност и не са обсъждани по делото. Оплакването на осъдените,че в кражбата са участвали и други лица е извън правомощията на касационната инстанция и не подлежи на коментар. По изложените съображения,тъй като при постановяване на съдебните актове не са допуснати съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК нарушения,исканията на двамата осъдени следва да се оставят без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените М. М. М. и А. И. Г. за възобновяване на внохд №546/2012г. по описа на Хасковския окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 174/21.11.2012г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: