Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 14.12.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Нина Панчева като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 916/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по жалба от адв. К. Г. – защитник на подс. К. К. П. срещу присъда № 22 от 17.10.2022 г. на Софийски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 383/2022 г. В жалбата са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Защитникът твърди допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в необсъждане на всички писмени доказателства, в лишаване на подсъдимия от право на справедлив и безпристрастен съд в лицето на докладчика по делото, възлагане на излишни разходи на клиента ѝ, заради ненужно назначена от въззивния съд комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза. Смята, че е бил нарушен и материалният закон, т. к. по делото не бил спазен редът за установяване на алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/2017 г./. Затова претендира отмяна на съдебния акт и оправдаване на подзащитния ѝ по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК или отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на окръжен съд - София. Алтернативно претендира намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание адв. Г. поддържа жалбата. Моли за признаване на подзащитния ѝ за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно претендира отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Твърди, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалния и материалния закони. Намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Затова пледира присъдата на Софийския окръжен съд да бъде оставена в сила. Подс. П. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда, постановена по НОХД № 93/2022 г., районен съд – Елин Пелин признал подс. К. К. П. за невиновен по обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК за това, че на 20.03.2022 г. около 6,50 ч. в гр. Еллин Пелин е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,29 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер № 0157, годен за работа до 22.08.2022 г., с проба № 877 и го оправдал по повдигнатото обвинение. С присъда № 22 от 17.10.2022 г. на Софийския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 383/2022 г., подс. К. К. П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 400 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и три месеца, считано от влизане в сила на присъдата. На подсъдимия са възложени направените по делото деловодни разноски. Касационната жалба е основателна макар и не по всички изложени в нея съображения. Първо следва да бъде обсъден доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в необсъждане на всички доказателствени материали по делото. Настоящият състав на съда не може да се съгласи с този довод на защитата, доколкото Софийският окръжен съд е обсъдил относимите към обвинението доказателствени материали и им е направил анализ, като отделен е въпросът за тяхната правна интерпретация. В тази връзка, доколкото въззивният съд е приел, че полицейските служители не са изпълнили задълженията си по Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като не са предложили на подсъдимия да бъде изследван с доказателствен анализатор, въпреки че такъв е бил наличен в полицейското управление, както и че те не са отвели подсъдимия до медицинско заведение и не са посочили краен срок, в който следва да се направи изследване на кръв от него, но със съставянето на талона за медицинско изследване и връчването му на подсъдимия, той е насочен към медицинско заведение и лаборатория за изследване на кръв. От друга страна е счел, че тъй като се касае за трето такова деяние на подсъдимия, той е знаел за задължението си да се яви в определено време за изследване и е бил наясно с последиците, които ще търпи при неизпълнение на това свое задължение. На следващо място намерил, че т. к. подсъдимият собственоръчно отбелязал върху талона за изследване, че приема показанията на техническото средство, той на практика е отказал да се подложи на изследване за проверка на концентрацията на алкохол в кръвта. Опитвайки се да установи дали подсъдимият е бил в пияно състояние при управление на моторното превозно средство на инкриминираната дата и час, когато е осъществена проверката от контролните органи, доколкото няма извършено изследване с доказателствен анализатор или химически анализ на кръвна проба, въззивният съд е назначил квалифицираната като ненужна от защитата комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза. Нито това действие на съда, нито поведението му по изискване и назначаване на резервен защитник на подс. П. или вземането по отношение на последния на мярка за процесуална принуда могат да бъдат окачествени като действия на предубеден съдебен състав по делото, още повече, че в съдебното заседание, в което резервният защитник е назначен, ход на делото не е даден, а разглеждането и приключването на същото е станало с участието на упълномощения от подсъдимия защитник - адв. Г.. Затова може да се заключи, че поведението на съда е в рамките на процесуално правилното с оглед осигуряване разглеждането на делото в разумен срок. За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК е необходимо концентрацията на алкохол в кръвта на водача на моторно превозно средство да бъде установена по съответния ред. Към датата на инкриминираното деяние този ред е предвиден в Наредба № 1/2017 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата: „Когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване“. В случая при извършената на подсъдимия проверка на инкриминираната дата контролните органи са установили с посоченото техническо средство концентрация на алкохол от 2,29 промила. Тъкмо това е изисквало прилагането на регламентирания не в чл. 6 от Наредбата ред, а този в чл. 7 от нея. В тази хипотеза полицейските служители са били длъжни да изследват подсъдимия с доказателствен анализатор, с какъвто са разполагали в управлението, или да отведат лицето за медицинско изследване. Това именно не е било извършено от тях в конкретния случай след като е бил съставен талона за изследване. За разлика от отменената Наредба 30/2001 г., която предвиждаше възможност, а не задължение за съответните полицейски органи да придружат лицето до съответното здравно заведение, то редакцията на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. е съвсем друга. Използван е терминът „съпровожда“, за разлика от чл. 4 от отменената Наредба 30/2001 г., според който текст: „Когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или наличие на друго упойващо вещество, длъжностното лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебното заведение.“ От съпоставката на двата текста личи различната воля на автора на Наредбата, от където се извежда предвиденото задължение за полицейските служители в този случай. А тъкмо то не е било изпълнено от тях. Наред с това липсват както собственоръчен отказ на подсъдимия да даде кръв или да бъде изследван с доказателствен анализатор, така и съответното удостоверяване от страна на полицейските служители на това обстоятелство. В тази връзка неправилно е тълкуването, направено от въззивния съд, че щом било налице изрично волеизявление на подсъдимия за съгласие с показанията на техническото средство, водачът отказвал изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване. Налице е смесване от страна на контролирания съд на двете процедури, регламентирани в Наредбата, в зависимост от установената с техническото средство концентрация на алкохол. Накрая, за да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, въпреки признатото от проверявания съд неспазване на регламента на Наредбата, той е счел, че понеже се касае за трето по ред деяние на подсъдимия, последният е запознат със задължението си да се яви за кръвно изследване и последиците от неявяването му там. Доколкото спазването на надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и на концентрацията му в кръвта на водача е основна предпоставка за законосъобразното ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 343, ал. 1 НК, а в коментирания случай употребата на алкохол от подс. П. не е била установена по надлежния ред, т. к. предвидените нейни предписания в чл. 7, ал. 1 не са били спазени, изводите на окръжния съд за доказаност по предписания от закона начин на обективните признаци на състава по чл. 343б, ал. 1 НК са основани на неточна интерпретация на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. В тази връзка възражението на защитата за нарушение на закона с осъждането на подсъдимия е основателно, поради което въззивната присъда следва да се отмени. Предметът на доказване по делото включва констатация за точното спазване на описания в Наредбата ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на привлеченото към наказателна отговорност лице от всички органи и лица, участващи в нея. При положение, че в разглеждания случай употребата на алкохол не е била установена по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/2017 г. и нейните предписания не са били спазени, не може да се приеме, че е налице доказана по надлежния ред концентрацията на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила, което е престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. По изложените съображения този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен неправилно и са налице основания за признаване на подс. П. за невиновен, т. к. очертаните в обвинителния акт факти не са престъпни. Поради това безпредметно се явява обсъждането на наведеното в касационната жалба основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 22 от 17.10.2022 г. на Софийски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 383/2022 г. ОПРАВДАВА подс. К. К. П. по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.