4 гр. д. № 4495/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 1 София, 31.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4495/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от В. К. Г. от [населено място] касационна жалба срещу решение от 24.01.2013 г. по гр. д. № 1617/2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, , с което касаторът е осъден да предаде на Н. АД, [населено място] владението на собствения й гараж с идентификатор 07079.607.14.2.7 по КК и КР на [населено място], к-с „Лазур”, [жилищен адрес] намиращ се в сграда № 2, и с площ от 22.10 кв. м. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 24.01.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпроса как следва да се установят индивидуализиращите белези на недвижим имот, за придобиването на който се прави позоваване на основанието по чл. 17а ЗППДОП отм., когато в документите на преобразуваното предприятие не се съдържат данни за основните индивидуализиращи белези на имота – неговите граници и/или съседи. По въпроса, по който е допусната касационна проверка настоящия състав намира следното: Недвижимият имот се индивидуализира с основните белези: местонахождение и граници (съседи) и с вторични белези – площ и други. Когато в документите, установяващи предоставяне правото на стопанисване и управление на бившите държавни предприятия, едни от които са балансите им и водените сметки „206 – земя и сгради”, липсват данни за основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот, те могат да се установят с техническа експертиза изготвена въз основа на одобрения архитектурен проект за строежа на сградата, съхраняван в техническата служба или в държавен архив, акта за приемане и пускане в експлоатация на сградата, разпределителен протокол на обектите и оглед на място. По същество на касационната жалба: За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1968 г. на предприятие Е. управление [населено място], което е било структурно звено на СК ”Е.” към м-во на енергетиката, е било предоставено за стопанисване и управление един гараж гараж в ж. к. Т., [населено място] (баланс на предприятието от 1981 г., л. 69-76 по гр. д. № 1617/12 г. на БОС). С разпореждане № 41 на МС от 18.04.1977 г. държавното предприятие „Е. управление” (ЕМУ), което е било структурно звено на Д. „Монтажи” към министерство на строежите и архитектурата, е преминало в състава на новообразувания Стопански комбинат „Е. – София”, към министерство на енергетиката. ЕМУ [населено място] продължило да съществува като предприятие „Е.” – Б.. През 1991 г. на основание ЗОЕТД с разпореждане на МС № 37 от 05.11.1991 г. е преобразувана държавната фирма „Е.” [населено място] в 17 търговски дружества, едно от които е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (Е.) „Е.-91”- Б., създадено с активите и пасивите на поделението в [населено място] на държавната фирма „Е.” – София. В резултат на това е прекратено като юридическо лице посоченото поделение в Б.. В баланса на преобразуваното поделение към 31.12.1991 г. е включен като недвижим имот : …„ гараж Т., бл. 14” (л. 23). През 2001 г. „Е. – 91”, Б., се е вляло в състава на Н., за което е издадена заповед от 19.02.2001 г. на председателя на държавната Агенция по енергетиката. В баланса на прекратеното Е. за периода от 01.01.2001 г. до 30.04.2001 г. е бил записан гараж, индивидуализиран по посочения по-горе начин. В този смисъл са и констатациите на приетата съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от в. Л. Д.. В съставения акт за частна държавна собственост № 166 от 22.06.2005 г. на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС за обект гараж, той е индивидуализиран като част от едноетажна пристройка към жилищна сграда – [жилищен адрес] застроен на площ от 22.10 кв. м. с граници: изток – външен зид, запад – [жилищен адрес] север – виндкеселно помещение, юг – външен зид. С тези граници е индивидуализиран имотът и в констативния нот. акт за собственост № 152, т. V, н. д. № 840/2009 г., с който ищецът се е снабдил и се легитимира като собственик. В него той е описан с идентиф. № 07079.607.14.2.7. по приетата КК и КР като за съставянето му е представена и схема № 23464 от 02.07.2009 г., която е приета и като доказателство по делото. В нея имотът, който е означен с № 7, няма за южна граница „външен зид”. В нот. акт имотът е индивидуализиран с граници – съседни самостоятелни обекти в сградата, с последни цифри в идентификационните им номера съответно 6 и 8. Така индивидуализираният имот е различен по граници от имота, описан в акта за държавна собственост. От показанията на свидетеля К. се установява, че през 1968 г.от Д. Монтажи е било предоставено на Е. управление гараж в чл. 14, който е граничил от една страна с помещение за помпена станция (виндкеселна инсталация), а от друга с гараж, предоставен на Монтажно промишлено управление и ползван тогава от ответника Г.. По показаната му схема свидетелят е уточнил, че гаражът на ищеца е означен с № 7, а този на ответника Г. с № 8. Касаторът В. Г., ответник по иска, се легитимира като собственик на гараж № 4, намиращ се в к-с „Т., [жилищен адрес] застроен на площ от 22.20 кв. м., правото на собственост върху който е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен с ИК на ОНС Б. на 14.11.1982 г., в който имотът не е индивидуализиран с граници. Легитимира се като собственик и на гараж № 5 на основание договор за покупко-продажба сключен с кмета на [община] на 02.12.1993 г., в който гаражът е индивидуализиран с вторичния белег площ – 23.25 кв. м. и основните белези граници: от изток - външен зид; от запад – бл. 14; от север - К. С. и от юг – В. Г. (неговият гараж № 4). Местонахождението му се уточнява и с гласни доказателства. При така установеното противоречие относно южната граница на придобития от ищеца гараж, основателен е доводът за необоснованост на извод за основателност на иска. По делото не е установено по безспорен начин кой е придобитият от ищеца гараж. Налице е противоречие между описаните в акта за държавна собственост граници и описаните в констативния нот. акт както и отразените в схемата, въз основа на която е съставена кадастралната карта. Липсват данни за индивидуализиращите белези на гаража в първоначалната документация, с която през 1968 г. е предоставен за ползване на предприятие „Е. управление” [населено място], което е било структурно звено на СК „Е.” към министерство на енергетиката. Не е възложено на вещото лице да проучи строителната документация, както и изготвената при изграждането на обекта „пристройка към бл. 14”, в която е следвало да има и схема на проектираните и изградени гаражи и помпена станция и поставената по нея номерация на гаражите. Противоречието, съдържащо се в събраните доказателствени средства, е следвало да бъде преодоляно с изслушване на допълнителна техническа експертиза, която след като съобрази показанията на свидетелите и границите на придобития от ответника през 1993 г. гараж, както и това, че една от границите на спорния гараж е гаражът, придобит от ответника през 1983 г., да определи местонахождението и границите на гаража, предмет на иска, като съобрази и местонахождението на помещението назовавано като виндкеселно помещение (помпена станция). Неизясняването на делото напълно от фактическа страна е довело до постановяване на необоснован съдебен акт, което е основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия – изслушване на допълнителна техническа експертиза и евентуален повторен оглед и повторно изслушване на свидетелите по време на огледа, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 24.01.2013 г. по гр. д. № 1617/2012 г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: