Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 250/2010   СОФИЯ 17.06.2010     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 16 март 2010 година в  състав :                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА         ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                     БОНКА ДЕЧЕВА                                                                      при секретаря Емилия Петрова                                                                                      изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело №869/09  година и за да се произнесе, взе предвид :   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. А. в качеството й на пълномощник на С. И. С. против решение № 285 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 1407/ 08 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са наведени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касация О. с. по з. гр. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна. О. А. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с оплакванията в касационната жалба, установи следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1* от 30.04.2008 г. по гр.д. № 4102/08 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Б. против О. с. по з. гр. А. и О. А. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследници на И. Д. К. , б.ж. на с. О., поч. на 23.02.1999 г. , на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти в землището на с. О. лозе с площ 0.700 дка в м.”Ш” при граници К. П. , Г. Г. , път и лозе също от 0.700 дка в м.”С” при граници И. Д. , П. К. , път, Д. К. и Я. П. Въззивният съд е приел, че ангажираните от ищцата писмени доказателства не доказват правото на собственост на нейния наследодател върху заявените за възстановяване имоти. Становището на въззивния съд е, че опис - декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС и заявлението за членство в ТКЗС не могат да бъдат доказателство за придобиване на правото на собственост, тъй като с разпоредбата на чл. 11, ал.2, изр.2 ЗСПЗЗ изрично декларациите са изключени от кръга на годните доказателствени средства. Съдът е обсъдил и представения протокол № 1 от 25.04.1958 г. на Общинската ТПС комисия и е приел, че той също не доказва правото на собственост на наследодателя върху лозето в м. ”Ш”, тъй като от една страна в него липсват подписите на членовете на комисията, а от друга - обстоятелството, че един имот е бил отнет от ТПС комисията от определено лице, не доказва, че това лице е било собственик на имота. С определение № 1* от 30.10.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. В приложеното към касационната жалба решение от 29.01.2008 г. по гр.д. № 893/07 г. на Софийски окръжен съд е дадено разрешение по този въпрос, като е прието, че молбите - декларации за приемане в ТКЗС и декларациите за притежавани непокрити недвижими имоти, въз основа на които е изготвян емлячният регистър, са допустими писмени доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл.11, ал.2, изр.2 ЗСПЗЗ законодателят е изключил от кръга на допустимите писмени доказателства декларациите за притежаване на правото на собственост, изготвени от заявителя за нуждите на реституционното производство по този закон. Настоящият състав намира за правилна практиката, изразена в цитираното решение на Софийски окръжен съд. Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи преди изменението му в ДВ бр. 13/ 2000 г. допускаше при липса на писмени доказателства от вида на посочените в чл. 12, ал.2, заявителят да декларира писмено с декларация с нотариално заверен подпис правото си на собственост върху заявения за възстановяване имот. Тази възможност отпадна след отмяната на разпоредбата на чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ.становената след изменението на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ забрана за доказване на правото на собственост с писмени декларации се отнася именно до тези по отменената ал.3 на чл. 12. Забраната не касае писмените декларации, които не са съставени за нуждите на реституционното производство по ЗСПЗЗ, а в изпълнение на задължение на лицата да декларират определени обстоятелства, свързани с притежаваните от тях имоти. Сред примерно изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, допустими от закона за установяване правото на собственост, са посочени и молбите - декларациите за членство в ТКЗС, макар да е известно, че по силата на чл. 8 от ПУ на ТКЗС/ 1950 г./ членовете кооператори са имали задължение да внесат в кооперативното стопанство своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, както и тази, която стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици. Тълкуването на разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ налага извод, че за нуждите на реституцията по ЗСПЗЗ законодателят е създал специални, облекчени правила за доказване на правото на собственост, съответни на целта на закона – собствеността върху земеделските земи да се възстанови в реални граници в лицето на тези, от които е била одържавена съобразно действуващи нормативни актове или трансформирана в собственост в идеални граници. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на И. Д. К. на възстановяване на собствеността върху лозе с площ 0.7 дка в м. ”С”. Този имот фигурира в опис- декларацията от 20.01.1949 г. за внасяне на имоти в ТКЗС, подадена от наследодателя, както и в подадената декларация за притежаваните непокрити недвижими имоти от 1949 г., в които е индивидуализиран по местонахождение, площ и съседи. В представените по делото писмени доказателства не се съдържат данни наследодателят И да е притежавал и други лозя в същата или друга местност, в частност в м.”Ш”. Съгласно чл. 18з ППЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда на ЗТПС/ отм./, правото на собственост се възстановява върху имота преди замяната. От представения по делото протокол на общинската ТПС комисия от 1958 г. не може да се направи извод, че е извършена замяна с имот на наследодателя в м.”Ш”, тъй като в него не е посочено местонахождението на заменения имот. Поради това в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на имота в м.”Ш”, въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът     Р Е Ш И :       ОТМЕНЯВА решение № 285 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 1407/08 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 30.04.2008 г. по гр.д. № 4102/08 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. И. Б. против О. с. по з. гр. А. и О. А. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследници на И. Д. К. , б.ж. на с. О., поч. на 23.02.1999 г., на възстановяване на собствеността върху лозе с площ 0.700 дка в м. ”С”в землището на с. О. при граници: Иван Д. , П. К. , път, Д. К. и Я. П. , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА по отношение на О. с. по з. гр. А. и О. А. правото на наследници на И. Д. К. , б.ж. на с. О., поч. на 23.02.1999 г. на възстановяване на собствеността върху лозе с площ 0.700 дка в м. ”С”в землището на с. О. при граници: Иван Д. , П. К. , път, Д. К. и Я. П. , ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ :