Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 12.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4805 /2015 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Подадена e молба от М. П. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 5660/24.07.2014г. по гр.д.№ 16003/2012г. на СГС и потвърденото с него решение № І-25-27 от 27.06.2012г. по гр.д.№ 33385/2011г. на Софийски РС. С последното са отхвърлени предявените от нея искове против В. А. Н. за обезщетение за имуществени вреди в общ размер 22 050 лв. и за неимуществени вреди в размер на 3050 лв., изразяващи се в негативни емоции и морални страдания и стрес, причинени й от него като частен съдебен изпълнител в резултат на вдигане на възбрана, наложена по изп.д.№ 20068640400005 на 19.05.2006 г. Молителката твърди наличие на нови доказателства – приетите от въззивния съд заверени копия от изпълнителното дело и лишаване от право на участие поради това, че съдът не е уважил искането й за отлагане на делото. Ответникът по молбата оспорва основателността й, тъй като не са открити нови доказателства, нито са установени нови обстоятелства и защото молителката е участвала в производството и в двете инстанции. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 26.03.2015 г. от надлежна страна против влязло в сила решение на 12.02.2015г. – в рамките на тримесечния срок, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 08.10.2015г. по чл. 307, ал.1 ГПК. С решението, чиято отмяна се иска, състав на въззивен съд се е произнесъл по основателността на обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл. 441 ГПК. Съдът е приел, че исковете са неоснователни, като е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на възприетата фактическа обстановка по спора. Приел е, че исковете са неоснователни, защото отговорността на ЧСИ по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ изисква преценка относно процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, без оглед на това дали същите са обжалвани, респ. какъв е бил изходът от обжалването. Производството по чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ал.1 от ЗЗД няма за предмет обжалване действия на ЧСИ, а репариране на действителни вреди, настъпили вследствие негови неправомерни действия. Прието е, че, тъй като по делото не се е установило длъжникът по изпълнителното дело да няма друго имущество върху което да се насочи изпълнението по изпълнителното дело за събиране на вземането на ищцата, за нея не е настъпила вреда от вдигане на възбраната. Въззивното производство е образувано по жалба на молителката. Тя е поискала отлагане на делото, насрочено за 08.10.2013г. с молба от същата дата, като е представила болничен лист. Съдът е уважил молбата. С определение от 14.10.2013г., съдът е постановил да се изиска изп.д.№ 20117930400524 на ЧСИ Н. Д.. С това определение е уважено искането на молителката във въззивната жалба по т.4 от доказателствената й част. На 10.02.2014г. молителката е поискала с молба № 15259 отлагане на делото, насрочено за 11.02.2014г. за не по-малко от девет месеца по лични причини, които е изложила. Представила е болничен лист от 10.02.2014г. до 16.02.2014г. В с.з. на 11.02.2014г. молителката не се е явила. Съдът е дал ход на делото, без да обсъжда искането за отлагане, но единственото процесуално действие, извършено в това съдебно заседание е че е констатирал, че изпратените копия от изпълнителното дело не са заверени и ги е върнал за заверка от ЧСИ. Делото е отложено за 16.06.2014г. Заверените копия са върнати в съда на 15.05.2014г. – един месец преди съдебното заседание. На 16.06.2014г. е даден ход на делото, приложени са копията от изпълнителното дело и е даден ход на делото по същество. За това съдебно заседание, молителката не е искала отлагане на делото. При тези данни по делото, разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. За да е налице това основание за отмяна е необходимо доказателствата, които представя да са новооткрити и тя да не е могла да се снабди с тях по обективни, независещи от нея причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. В конкретния случай искането за приемане като доказателство от въззивната инстанция на копия от изпълнително дело № 20117930400524 на ЧСИ Н. Д. е направено от молителката във въззивната жалба. Това, както и факта, че тя е страна по това изпълнително дело предполагат, че тя знае какви доказателства се съдържат в него. Щом то е прието като доказателство от въззивната инстанция и молителката е била страна по него, то не е нито ново доказателство, нито е налице другата предпоставка – тя да не е могла по обективни причини да се снабди с него в хода на разглеждане на делото до приключване на съдебното дирене в инстанцията, чието решение е влязло в сила. Поради това не е налице първото наведено в молбата по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК основание. Другото наведено от молителката основание за отмяна на влязлото в сила решение е по чл. 303,, ал.1 т.5 ГПК. Твърди, че е била лишена от право на участие във въззивното производство, защото съдът не е уважил искането й за отлагане на делото в с.з. на 11.02.2014г. и не е отложил делото, за да се запознае с копията от книжата по изпълнителното дело след като то е прието като доказателство. Това основание не е налице, тъй като молителката е била редовно уведомена за последното съдебно заседание, проведено на 16.06.2014г., за което не е искала отлагане. Заверените копия от изпълнителното дело са изпратени един месец преди последното съдебно заседание. Те са приложени по искане на молителката във възивната жалба, и тъй като тя е страна - взискател по това изпълнително дело, не се е налагало отлагане на делото, за да може да се запознае с приетото ново доказателство. Предвид изложеното, съдът не е нарушил процесуалните правила и конкретно правото на участие в процеса на молителката, поради което и на това основание, молбата се явява неоснователна. Ответникът по молбата претендира разноски за настоящото производство в размер на 1500 лв., какъвто е размера на договорения и изплатен адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал.3 и чл. 81 ГПК следва да се присъди доказания размер на разноските за това производство – 1500 лв. Неоснователно е възражението на молителката по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. При цена на исковете, по които е постановено решението, чиято отмяна - за обезщетение за имуществени вреди - 22 050 лв. и за неимуществени вреди в размер на 3050 лв. адвокатското възнаграждение е определено по правилото на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като правилото на чл. 9, ал. 4 е неприложимо, тъй като упълномощения адвокат се яви и в съдебно заседания. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 5660/24.07.2014г. по гр.д.№ 16003/2012г. на Софийски градски съд. Осъжда М. П. К. да плати на В. А. Н. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ