1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 60045 гр. София, 21.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 2801 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сердика електроникс“ ЕООД (заличено), [населено място] чрез едноличния собственик на капитала И. Х. Н. срещу решение № 503 от 28. 02. 2019 г. по т. д. № 2056/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение № 2293 от 4. 12. 2017 г. по т. д. № 5143/2015 г. на Софийски градски съд, VI-3 състав, с което е признато за установено по предявения от Национална агенция за приходите /НАП/ иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че в търговския регистър по партидата на ответното дружество е вписано несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца след ликвидация. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че искът по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предявен от лице, което не е легитимирано и няма интерес от търсената с иска защита при липса на изпълнително производство по ДОПК и на установени и предявени публични вземания към търговеца, които да подлежат на събиране, което се е отразило на допустимостта на иска и на постановеното по него решение. Излага се, че горното е мотивирало прекратяването на производството по т. д. № 804/2014 г. на СГС, което било с идентичен на настоящото предмет. В жалбата се сочи, че на заличеното дружество, ответник по иска е следвало да бъде назначен особен представител в производството, тъй като представителната власт на органите му на управление не е възстановена и ликвидаторът му е починал, което в противоречие с процесуалните правила не е било сторено от съда. Оспорва се становището на въззивния съд, че е налице спорно вземане на заличения търговец, за което преди вписване на заличаването длъжникът е бил уведомен, както и че с оглед наличието на имущество ликвидаторът е следвало да даде обезпечение на кредитора със спорно вземане и едва тогава да пристъпи към разпределение на имуществото и заличаване на дружеството. Назначеният особен представител на касатора – заличено търговско дружество адвокат Г. с молба от 11. 12. 2020 г. е потвърдила процесуалното действие по подаване на касационната жалба и е заявила, че я поддържа. В съдебно заседание излага становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът НАП не е легитимиран да предяви иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и няма правен интерес от търсената с иска защита, доколкото по делото липсват данни за изпълнително производство по ДОПК срещу ответника-заличено търговско дружество и за установени публични задължения на същия, които да подлежат на събиране. Моли обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да бъдат обезсилени като недопустими и производството по делото да бъде прекратено. Ответникът по касация НАП не е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изпраща представител за участие в откритото съдебно заседание. С определение № 30 от 15. 01. 2021 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на допустимостта му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Производството по т. д. № 5143/2015 г. на Софийски градски съд е образувано по предявен от НАП срещу „Сердика Електроникс“ ЕООД (заличено) иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника в търговския регистър – заличаване на търговеца след ликвидация. Ищецът е изложил твърдения, че към датата на вписването били налице висящи ревизионни производства по ДОПК за установяване на публични задължения на дружеството, а с постановление за предварително обезпечение по реда на чл. 121, ал. 1 ДОПК била наложена и обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството. На 18. 11. 2013 г. бил съставен ревизионен доклад, връчен на представителя на ответника. Твърди, че съществували и установени с декларация публични задължения на дружеството за периода от 1. 01. 2013 г. до 31. 10. 2013 г. Поддържа, че ликвидацията не може да се счита за приключила поради наличието на неудовлетворени кредитори. По тези съображения в търговския регистър по партидата на ответника било вписано несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговското дружество след ликвидация. С решение № 2293 от 4. 12. 2017 г. по т. д. № 5143/2015 г. на Софийски градски съд предявеният иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е бил уважен. Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от заличения търговец чрез едноличния собственик на капитала И. Х. Н., който е участвал във въззивното производство като процесуален представител на ответника-въззивник. За да потвърди решението на Софийски градски съд с обжалвания съдебен акт, въззивният съд е съобразил установените по делото факти и обстоятелства, че на 18. 07. 2013 г. на основание чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик на капитала на ответното дружество е взел решение за прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация, обстоятелства, вписани в регистъра на 25. 07. 2013 г. заедно с назначаването на ликвидатора М. М.; на 01. 08. 2013 г. била обявена поканата до кредиторите на дружеството по реда на чл. 267 ТЗ; с доклада си от 04. 02. 2014 г. ликвидаторът посочил, че в 6-месечния срок не са предявени вземания, липсват парични средства в банки и на каса и са налични дълготрайни материални активи (пет недвижими имота); с решение на едноличния собственик на капитала от същата дата тези имоти били разпределени в полза на едноличния собственик; на 10. 02. 2014 г. в търговския регистър било вписано и заличаването на дружеството-ответник поради приключило ликвидационно производство; на 01. 12. 2011 г. било издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, с което била наложена възбрана върху шест недвижими имота на ответното дружество; в рамките на образувано през м. май 2013 г. ревизионно производство спрямо ответното дружество на 18. 11. 2013 г. бил съставен ревизионен доклад, с който ревизиращият орган констатирал съществуването на публични задължения за ДДС в размер на 1 313 940, 68 лв., от които начислени и заплатени от данъчнозадълженото лице 1841, 43 лв., като този доклад бил връчен на едноличния собственик на дружеството на 28. 01. 2014 г. При така установените факти във въззивното решение е формиран извод, че не са били налице предпоставките за приключване на ликвидационното производство и заличаване на дружеството, тъй като не са били уредени по смисъла на чл. 273, ал. 1 ТЗ предявените от държавата, макар и спорни с оглед липсата на съставен и влязъл в сила ревизионен акт, публични вземания и поради това извършеното заличаване представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Като неоснователни са преценени възраженията срещу допустимостта на иска, основани на воденото т. д. № 804/2014 г. на СГС, тъй производството по това дело е прекратено, т. е. не е налице нито висящо по-ранно производство, нито сила на пресъдено нещо по същия спор. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и трябва да е налице не само към момента на неговото предявяване, но и във всеки момент от развитието на производството като условие за постановяване на допустимо решение. По иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, преценката за наличието на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца /решение № 234 от 23. 12. 2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на ВКС, Първо т. о./. Неоснователни са доводите, че в случая ищецът - трето лице за регистърното производство не е активно процесуалноправно легитимиран да предяви иска за установяване, че по партидата на ответника в търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство – заличаване след ликвидация, и няма правен интерес от предявения иск, тъй като с исковата молба са въведени твърденията му за съществуващи публични вземания към ответника, установени в хода на ревизионно производство, и за заличаването на дружеството, без тези предявени от държавата вземания, отразени в ревизионен доклад, да бъдат удовлетворени. В случая правният интерес от иска следва да се приеме за обоснован при отчитане на последицата от евентуалното установяване на порок при заличаването на търговеца – възстановяване на правното му положение преди заличаването и следващата от нея възможност за приключване на ревизионното производство, съответно издаване на ревизионен акт по отношение на правосубектен търговец и удовлетворяване на публичните вземания. Във връзка с позоваването в касационната жалба на прекратяването на идентичен спор на страните с влязлото в сила определение от 4. 05. 2015 г. по т. д. № 804/2014 г. на СГС следва да се изтъкне, че от същото не може да бъде направен извод за наличието на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – разрешаване на спора със силата на пресъдено нещо /чл. 299 ГПК/ или висящ процес между същите страни относно същия спор /чл. 126 ГПК/. С посоченото определение е прекратено производството по т. д. № 804/2014 г. на СГС по иск по чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ на НАП срещу „Сердика Електроникс“ ЕООД (заличено) за установяване недопустимостта на вписването по партидата на ответника в търговския регистър на заличаването му след ликвидация. Релевираният порок на вписването по прекратеното дело – недопустимост на вписването изключва тъждество на предмета на предходния и настоящия спор, следователно липсва обективно тъждество от значение за отвода за пресъдено нещо и висящ процес. Освен това производството по т. д. № 804/2014 г. на СГС е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, поради което не са налице висящо по-ранно производство и сила на пресъдено нещо, присъща само на съдебните решения, постановени в исков граждански процес. Независимо от изложеното, настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо, тъй като лицето подало въззивната жалба И. Х. Н. не е имало процесуалноправна представителна власт по отношение на заличеното търговско дружество „Сердика електроникс“ ЕООД. При извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че касаторът, ответник по иска е търговско дружество, което е било вписано в регистъра на търговските дружества при СГС по ф. д. № 17565/2007 г., както и в търговския регистър с ЕИК[ЕИК]; като негов едноличен собственик на капитала и управител е бил вписан И. Х. Н.; на 25. 07. 2013 г. в регистъра са вписани прекратяването на дружеството и обявяването му в ликвидация, както и назначаването на ликвидатора М. М., а на 10. 02. 2014 г. - заличаването на дружеството поради приключило ликвидационно производство. Видно от справка от НБД „Население“ от 11. 06. 2018 г. М. М. е починал на 3. 12. 2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ едноличното дружество с ограничена отговорност се представлява от задължителен орган – управител, който може да съвпада с едноличния собственик на капитала. Представителната власт на управителя се прекратява с прекратяването на дружеството от момента на вписване в търговския регистър на това обстоятелство наред с обстоятелствата – обявяване в ликвидация и ликвидатор на дружеството. С откриване на производство по ликвидация по чл. 156 ТЗ отпадат и правомощията на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност. По тези съображения, подалият въззивната жалба И. Н. не е бил надлежен процесуален представител на дружеството – въззивник, ответник по иска по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, което е загубило правосубектността си със заличаването от търговския регистър и е конституирано като страна само за нуждите на процеса по иска за порок в заличаването, тоест с „ограничена“ правосубектност /решение № 124 от 26. 11. 2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, І т. о./. Тъй като представителната власт е условие за валидност на извършените от представителя процесуални действия и съдът следи служебно за нея /чл. 101 ГПК/ при извършената проверка за допустимост на подадената въззивна жалба в заседанието по чл. 267 ГПК, Софийски апелативен съд е следвало да констатира, че правото на въззивно обжалване е ненадлежно упражнено и да даде възможност за потвърждаване на процесуалното действие по подаване на жалбата от назначен при условията на чл. 29 ГПК особен представител с оглед липсата на законен представител на дружеството поради отпадането на представителната власт на управителя, както и на ликвидатора предвид прекратяването на правомощията му с приключване на ликвидацията и заличаването на търговеца. Ненадлежното сезиране на въззивния съд се е отразило на допустимостта на обжалваното въззивно решение, което налага на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК същото да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане след евентуално отстраняване по реда на чл. 101 ГПК на недостатъка на въззивната жалба, изразяващ се в подаването й от лице без представителна власт. Наред с указанията за потвърждаване на ненадлежното процесуално действие по подаване на въззивната жалба на особения представител на заличения търговец следва да бъде дадена възможност да изложи въззивни доводи и да направи искания по чл. 260, т. 3, 4, 5 и 6 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящото производство разноски съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 503 от 28. 02. 2019 г. по т. д. № 2056/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.