Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 04 юни 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №6246 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Д., срещу решение от 15.07.2013г., постановено по гр.д.№1199/2013г. на Окръжен съд - Бургас, с което след отмяна на решение от 24.04.2013г. по гр.д.№10620/2012г. на Районен съд - Бургас са отхвърлени предявените от Р. М. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №357 от 07.03.2014г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че въпросът: „за спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 КТ от значение ли е кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда” е разрешен във въззивното решение в противоречие със задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №219 от 28.04.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата СОУ ”Св.Св. К. и М.”, чрез процесуален представител адв.К., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Р. М. Н. срещу СОУ ”Св.Св. К. и М.” искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Р. М. Н., извършено със заповед №РД-06-942/04.12.2012г. на началника на Р.-Б., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на СОУ ”Св.Св. К. и М.” и за заплащане на обезщетение по чл.325, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е законосъобразно. За да разгледа трудовия спор по същество, съдът е приел, че е спазена предвидената предварителна закрила по чл.333, ал.1 КТ. Установено е, че Р. М. Н. е заемала длъжност директор на СОУ ”Св.Св. К. и М.” по силата на безсрочен трудов договор, прекратен с дисциплинарно уволнение, извършено със заповед №РД-06-942/03.12.2012г. началника на Р.-Б.. Видно от решение №2166/2012г. на ТЕЛК, Н. страда от исхемична болест на сърцето. Съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основания, включително при дисциплинарно уволнение, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а съгласно ал.2 е задължен преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Заболяването на служителката исхемична болест на сърцето е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса са труда /чл.1 ал.1, т.1 от Наредба №5 от 1987 г. на М. и ЦС на Б.. С постановено по реда на чл.290 ГПК решение №219 от 28.04.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г. Неправилно въззивният съд е приел, че е без значение кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекциято по труда /по изложени от съда съображения, че:1. видно от самото експертно решение на ТЕЛК, то е от дата 28.11.2012г. и е получено в Р. 29.11.2012г., а предварителното разрешение е дадено на 30.11.2012г., т.е отново след получаване мнение на ТЕЛК и 2. съгласно чл.4, ал. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, решението на ТЕЛК се изпраща до предприятието/. Както е прието с посоченото по-горе решение на ВКС, което въззивният съд е цитирал, но не е съобразил, мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано в чл.4 ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК; работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин; той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. При наличието на спор между страните и нееднозначност на данните по делото /данните, така както са посочени по-горе и приети от въззивния съд от една страна и от друга страна при данните, съдържащи се в заповедта за уволнение, че мотивираното искане до ИТ е отправено с изх.№РД-21-3342/26.11.2012г. на Р. и е получено в Р. с вх.№РД-21-3342/30.11.2012г. – непосредствено преди самото мнение на ТЕЛК да бъде получено в Р. с вх.№РД-21-3343/30.11.2012г./ въззивният съд е следвало да изясни със заключение на вещо лице /след като извърши проверка в Инспекцията по труда-Б. и Р.-Б./ било ли е постъпило в ИТ мнението на ТЕЛК преди да даде разрешението за уволнение на Н., изясняването на който въпрос е от значение за спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 КТ. По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да изясни с вещо лице било ли е постъпило в ИТ мнението на ТЕЛК преди да даде разрешението за уволнението. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 15.07.2013г., постановено по гр.д.№1199/2013г. на Окръжен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: