5 Р Е Ш Е Н И E № 310 гр. София, 14 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Кр.Павлова. и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1587/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по протест на С. Вараджаков - зам. апелативен прокурор при Апелативната прокуратура в гр. Велико Търново и жалба на адвокат Р. И. - защитник на подсъдимия Н. Табашки, против решение № 65 от 23.03.2011 г. по внохд № 40/2011 г.на Великотърновския апелативен съд. В протеста се излагат доводи срещу оправдателната част на решението във връзка с обвинението по чл. 304 б, ал.1 от НК с аргументи за нарушаване на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107 , ал.5 от НПК и неправилно разбиране за съставомерните признаци на престъплението по чл. 304б , ал.1 от НК. Прокурорът не е посочил нито един довод срещу изменителната и потвърдителната част на решението, но в диспозитива на протеста настоява решението на въззивния съд да се отмени изцяло. Това генерализиране на исканата ревизия настоящият състав отдава на редакционна непрецизност, поради което касационната проверка по представения протест ще се ограничи само до оправдаването на подсъдимия. Този прочит на съдържанието на протеста кореспондира и с изразената в съдебното заседание пред настоящата инстанция позиция на представителя на прокуратурата , която е ангажирана единствено оправдаването на подсъдимия по чл. 304б, ал.1 от НК. В жалбата на защитника на подсъдимия, в пледоарията му пред касационната инстанция и представените писмени бележки се изразява несъгласие с тълкуването на разпоредбата на чл. 209,ал.1 от НК , направено от предходните инстанции. Според жалбоподателя съдебните състави са допуснали нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК , което настоящата инстанция следва да отстрани , като оправдае подсъдимия. Защитата на подсъдимия оспорва основателността на протеста на прокуратурата, като заявява , че процедурата за формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд при оправдаване на Н. Табашки за обвинението по чл. 304б ,ал.1 от НК е съобразена с разпоредбите на НПК. От своя страна прокурорът пледира срещу жалбата на подсъдимия с аргументи за доказаност на обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 209, ал.1 , пр.. 1 и 2 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. В. Търново с присъда № 69 от 05.11.2010 г. по нохд № 913 от 2010 г. признал подсъдимия Н. И. Табашки за виновен в това , че: 1. на 30.09.2009 г. в сградата на Районен съд – Кнежа поискал дар ,който не му се следва– сумата 5000-6000 лева от М. М. М., подсъдим по дело по описа на съда ,за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице в кръга на службата му - съдията в районния съд П. Т. , поради което и на основание чл. 304б, ал.1 , предл. 1, във връзка с чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. 2. на 10.11.2009 г. в 10.30 часа в гр. Кнежа, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение в М. М. с цел да набави за себе си имотна облага, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини , поради което и на основание чл. 209, ал.1, предл. 1 и предл.2 и чл. 18 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23 , ал.1 от НК съдът определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от наложените наказания – три години лишаване от свобода и отложил изтърпяването му съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от пет години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с решение № 65 от 23.03.2011 г. отменил частично първоинстанционната присъда и оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 304б, ал.1, предл.1 от НК, отменявайки и определеното по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо наказание три години лишаване от свобода. Втората инстанция изменила присъдата в частта й относно наказанието за престъпление по чл. 209 , ал.1 предл. 1 и 2 от НК във вр. с чл.18 от НК и намалила размера му до една година с три години изпитателен срок по чл.66 , ал.1 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. По касационния протест Протестът е неоснователен. Настоящият състав споделя изразеното от въззивния съд разбиране , че субект на наказателна отговорност може да бъде само физическо лице, което разполага с реална възможност да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му. Известно е , че чл.304б от НК инкриминира т.нар.”търговия с влияние”. Когато деецът не е в състояние да престира обещаното влияние защото априорно не е разполагал с него , той върши измама. От аргументите на протеста е вярно само това , че за съставомерността на деянието не е необходимо подсъдимият да извърши действия по реализиране на влиянието. Вж.в тази връзка решение № 413 от 17.11.2009 г. на ВКС по н.д. № 455/2009 г. , ІІІ н.о., НК,Решение № 103 от 28.02.2011 г. на ВКС по н.д.№738/2010 г. В конкретния случай събраните по делото доказателства опровергават наличието на връзка / считана принципно за несъставомерна от прокуратурата /, която да разкрива възможност подсъдимият да въздейства върху районния съдия при вземане на решения във връзка с възложени му дела. Те изцяло подкрепят заключението на втората инстанция, че контактите между свидетеля Т. и Табашки попадат в рамките на общоприетия социален и служебен протокол, изключващ намеса върху служебната дейност на съдията. Процесуалната дейност на съда по проверка на доказателствата не може да бъде упрекната в нарушение на принципните правила на чл. 14, ал.1 и чл. 107 , ал.5 от НПК поради избирателност или едностранчивост . Напротив , чрез нея втората инстанция отстранила допуснатите от първостепенния съд пропуски , изразили се в изключването на важни доказателствени източници /показанията на св.Т./ единствено поради предполагаема заинтересованост от укриване на уличаваща информация. Установената от въззивния съд фактическа обстановка е базирана върху анализ на целия доказателствен материал .Не са пренебрегнати данните, събрани с гласни доказателствени средства и чрез използване на СРС. Проследени са всички разговори между пострадалия и подсъдимия, а съдържанието им е внимателно обсъдено за постигане на обективната истина относно релевантните за делото обстоятелства. Ето защо решението на апелативния съд да оправдае подсъдимия за обвинението по чл. 304б,ал.1, пр.1 от НК не противоречи на закона и не дава основание за ревизия на постановения въззивен акт . По жалбата на подсъдимия Жалбата е неоснователна. Оплакванията на касатора се свеждат до твърдението за неправилно интерпретиране на разпоредбата на чл. 209 , ал.1 от НК. Подчертава се , че пострадалият – свидетеля М., не бил заблуден от подсъдимия за упражняване влияние върху съдията Т. , а напротив – сам инициирал разобличаваща среща с подобна цел, оборудван със звукозаписни средства. Тези възражения биха имали процесуално значение ако не игнорираха важен детайл на обвинението и съдебното решение относно стадия на довършеност на деянието. Н. Табашки е обвинен и осъден за недовършен опит за измама. Предходните съдебни състави са описали разговори и срещи между подсъдимия и пострадалия, при които Табашки изградил представа в М. , че е в близки отношение със съдията Т. и може да му повлия да прекрати делото срещу него. По-късното разколебаване на свидетеля и информирането на полицията не декриминализират това поведение , което правилно е характеризирано като начало на осъществяване на изпълнителното деяние на измама, останало недовършено по независещи от дееца причини. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 23.03.2011 г. по внохд № 40/2011 г.на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.