Р Е Ш Е Н И Е   № 590   гр.София, 30 януари  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември  две хиляди и осма година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                        ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                                                             със секретар   Аврора Караджова и с участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 634/2008 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по протест от съответния прокурор срещу въззивната (нова) оправдателна присъда спрямо подсъдимите братя Г, постановена от Софийския апелативен съд след отмяна на осъдителната присъда на Софийския градски съд. Първоинстанционната присъда е от 28 октомври 2004 год. по нохд № 2650/2002 год. и с нея двамата подсъдими В. са наказани на по 19 години лишаване от свобода по обвинението им в грабеж на яке за 20 лева от Е. Д. М. , съизвършен от тях на 24 януари 2002 год. – престъпление по чл.199, ал.2, т.2 във връзка с чл.198, ал.1 НК (заради употребената спрямо пострадалия сила при грабежа, причинила и смъртта му.важени са частично – за 10 000 и за 5 000 лева, и солидарно спрямо подсъдимите, исковете за неимуществени щети, причинени на дъщерята и майката на М. Второинстанционната (въззивна, нова) оправдателна присъда - № 25 от 23 май 2008 год. по внохд № 535/2007 год., е втори поред акт от такъв характер, издаден по делото от САС; първият е под формата на решение - № 456 от 2 август 2006 год., с което присъдата на СГС е била потвърдена, но това решение е отменено по касационен ред от ВКС-ІІ н.о. с решение № 187 от 26 април 2007 год. и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. Касационният протест за отмяна на новата, оправдателна присъда се основава на чл.348, ал.1, т.1 НПК(нарушение на материалния закон), както и отправеното искане към ВКС по чл.354, ал.3, т.3 НПК (да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда), въпреки че доводите на прокурора, включително допълването им впоследствие, засягат не приложението на този закон, а на процесуалните правила по доказването. Протестът е поддържан и в съдебното заседание на касационната инстанция, за неговото уважаване са и частните обвинители и граждански ищци, а подсъдимите са за отхвърлянето му. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираната присъда. Липсват касационни основания за нейната отмяна. Изводът се отнася не само за претендираното касационно основание – с оглед на използваните доводи срещу оправдаването на подсъдимите, нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК и без друго липсва; би могло да се обсъжда само спазването на процесуалния закон, респ. второто от касационните основания (по чл.348, ал.1, т.2 НПК), което протестиралият прокурор не е посочил изрично, вероятно воден от погрешното разбиране за процесуалните възможности при оспорването на неправилните оправдателни присъди (вж. р.394/02-І, Бюл. 9/02). Липсва обаче и претендираното с доводите към протеста несъобразяване с правилата за доказване на обвинението – съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Нито по-общо, нито конкретизираното мотивиране на протеста е нещо повече от поредното излагане на обвинителната гледна точка към доказателствата; в тази позиция не би имало нищо учудващо, ако предлаганият за пореден път доказателствен анализ държеше сметка за критиките към него, намерили място най-напред в отменителното решение на ВКС-ІІ н.о., а след това и в сега обжалваната присъда, последните при това в изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция. Така, когато се обсъждат показанията на Д. И. , няма и ред за посоченото в първото касационно решение, че те са недостатъчни да бъдат оценявани като „надеждни” и „убедителни”. САС, на свой ред, не само е стигнал до същата оценка за свидетелстването на Д. И. , но е забелязал и редица процесуални пречки за неговото ползване в подкрепа на обвинението; наблегнал е все пак на съдържателната страна на показанията, които в най-добрия за обвинението случай потвърждават участието на подсъдимите в побой без да са достатъчни за времето и мястото на нанасянето му, и за идентификацията на пострадалия от него. При оспорването на оправдателната присъда в касационния протест е представено като непредизвикващо никакви възражения доказателственото значение на якето, предадено от св. Д. И. ; и в тази насока са подминати като несъществуващи усилията на двете контролни инстанции досега, да убедят обвинението, че въпросната вещ няма как да бъде „свързващото звено”(по израза на СГС) между всички улики. По подобен начин стои несъгласието с оправдаването на подсъдимите, когато се обвързва с други доказателства по делото; те най-често само се изреждат въпреки обстойните мотиви, с които особено САС е отказал да ги смята за подкрепящи обвинението. Ръководен от всичко изложено и като не намери нещо друго, поради което да уважи касационния протест, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивната (нова) присъда № 25 от 23 май 2008 год. на Софийския апелативен съд по внохд № 535/2007 год.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: