Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * нищожност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

Гр.София, 01.08.2017 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1340/2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове за отмяна на арбитражно решение № 15/19.02.2015 г. на арбитър Бисерка Газдова, постановено по в.арб.д.№ 15/2015 г. от арбитър ад хок по реда на чл.48 ЗМТА. В исковата молба на Д. И. Т. се поддържат основания за отмяна по чл.47 т. 2 и т. 3 ЗМТА – липса на арбитражно споразумение между нея и ответното [фирма] и неарбитрируемост на спора. Претендира отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47 ЗМТА в редакцията му до изменението с бр. 8 на ДВ от 24.01.2017 г.
Ответната страна оспорва исковете като недопустими поради просрочие на исковата молба и евентуално неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ ТО намира, че исковете са предявени в срока по чл. 48 ал.1 изр.1 ЗМТА, който тече от деня на получаването на арбитражното решение. По гр.д.№ 3684/2015 г. на СГС е депозирана молба от процесуалния представител на Д. Т. – адвокат Н. Н. от АК С. – за снабдяване на доверителката му, срещу която е издаден изпълнителен лист, с незаверен препис от арбитражното решение по арб.д.№ 15/2015 г. на арбитър Бисерка Газдова, за което се твърди, че не й е връчено. Върху молбата пълномощникът Н.Н. е удостоверил писмено, че е получил препис от решението на 8 февруари 2016 г. Исковата молба е подадена до изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ЗМТА. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на ответника за по-ранно получаване на решението, изпратено до ищцата с куриерска пратка чрез „Е. ЕКСПРЕС“. Приложената по делото разписка не е надлежно оформена и не установява предаване на пратката на адресата Д. И. Т..
Предвид изложеното следва да се приеме, че с постъпването на исковата молба вх. № 4828/5 май 2016 г. във ВКС е спазен тримесечният срок по чл.48 ал.1 ЗМТА.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че предприетите от законодателя промени в режима на нищожността на арбитражните решения – частни актове на доброволен арбитраж – със Закона за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ, брой 8 от 24 януари 2017 г., следва да намерят приложение и в производствата по чл.48 ЗМТА, образувани до влизането му в сила, висящи към 28 януари 2017 г. Този извод за незабавното приложение на новите процесуални норми относно изискванията за валидност на арбитражните решения спрямо заварените процесуални отношения по висящите спорове следва от създадената с параграф 8, т. 5 ПЗР на ЗИД на ГПК нова алинея 2 на чл.47 от Закона за международния търговски арбитраж, с която са обявени за нищожни арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Съгласно новелата на ал.5 на чл.405 ГПК, създадена с параграф 5, т.2 ЗИД на ГПК, бр. 8/2017 г. съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47 ал. 2 ЗМТА решения. Двете разпоредби са от императивен порядък.
Окръжните съдилища са овластени да проверяват при издаване на изпълнителен лист дали арбитражното решение не е засегнато от порока по чл.47 ал.2 ЗМТА, лишаващ арбитражния съд от компетентност да постанови решение по неарбитрируем спор, и съответно да откажат издаването на такъв въз основа на нищожен изпълнителен титул. По аргумент на по-силното основание установяването на нищожността е правомощие и на ВКС, в чиято изключителна компетентност е разглеждането на споровете за отмяна /унищожаване/ на арбитражни решения по исков ред – преди и след законодателната промяна, непредвиждаща ред за обявяване нищожност на влязло в сила арбитражно решение за разлика от нормата на чл.48 ал.3 ЗМТА в отменената й редакция от 2.11.93 г. /бр. 93 на ДВ/, съгласно която при нищожност на арбитражното решение искът и възражението за признаването й могат да бъдат предявени без ограничение във времето. Разпоредбата е отменена с бр. 38 на ДВ от 17 април 2001 г.
В процесния случай ищцата е потребител по смисъла на параграф 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на З. и имущественият спор между нея и [фирма] по договор за потребителски кредит е неарбитрируем съгласно чл.19 ал.1 ГПК в редакцията му от 24 януари 2017 г., поради което следва да се приеме, че арбитражното решение е нищожно по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА.
Арбитражното решение № 15/19.02.2015 г. на арбитър Бисерка Газдова следва да бъде обявено за нищожно като постановено по неарбитрируем спор с произтичащите от нищожността правни последици.
Мотивиран от горното и на основание чл.47 ал.2 ЗМТА във вр.чл.19 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 15/ 19 февруари 2015 г. по в.арб. д.№ 15 по описа за 2015 г. на арбитър ад ход Бисерка Газдова, [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: