Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 31 май 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 229 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена жалба от подс.В. В. В. чрез защитниците му срещу въззивна присъда № 114/14.11.2018г. по ВНОХД № 161/2018г. по описа на Ямболски окръжен съд. С тази присъда е отменена присъда № 87/05.06.2017г. по НОХД № 1540/2016г. по описа на Ямболски окръжен съд, с която подс.В. е бил признат за невиновен и съответно оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С постановената нова въззивна присъда, подсъдимият е признат за виновен по това обвинение, като му е наложено по реда на чл.54 от НК наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК и определяне на изпитателен срок от 3 години. Съдът се е произнесъл и по направените разноски, като ги е възложил на осъденият подсъдим. Подсъдимият е останал недоволен от така постановената въззивна присъда, подавайки касационна жалба с релевирани и трите касационни основания – нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнение към касационната жалба се посочва наличието на липса на мотиви във връзка с направени възражения по отношение време и място на изпълнителното деяние, по отношение съдържанието на обвинителния акт за същите обстоятелства, относно анализа на свидетелските показания, искания за събиране на доказателства и липса на съответни отговори. В жалбата се твърди цялостно игнориране, превратно и изопачено тълкуване на фактите, в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва се и възприетата стойност на предмета на престъплението като съотнесена към друг времеви период, също така и изложените доводи на съда за наличието на всички дължими реквизити на акта по чл.246 от НПК. Сочи се, че действията на подсъдимият имат своето правно значение и били свидетелство за липса на всякакви умишлени действия, водещи до ангажиране на наказателната отговорност. Съдът бил направил изводи в нарушение на закона, тъй като нямало събрани доказателства, че подсъдимият изобщо не е имал намерение да изпълни поетото задължение – да върне взетата вещ, а действията му да са извън знанието и съгласието на собственика на вещта. Иска се оправдаване на дееца, алтернативно се настоява в случай, че са открити отстраними съществени процесуални нарушения, да се отмени въззивната присъда и делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция пледира да се приеме за неоснователна подадената жалба. Твърди, че въззивната инстанция е извършила правилен анализ и е дала законосъобразна оценка на събраните по делото доказателства, като въззивната присъда не страда от пороци. Подс.В., редовно призован, не се явява, представлява се от един от упълномощените по делото защитници, който поддържа касационната жалба. Акцентира на събираните от въззивната инстанция доказателства, при което били допуснато съществени процесуални нарушения, повторение на предходното разглеждане на делото. Твърди, че съдът не се е бил съобразил с указанията на ВКС, като повторил мотивите на предходната въззивна инстанция. Заявява, че нямало отговор на всички съществени възражения на защитата, според защитата нямало яснота защото съдът е отказал да събере поисканите от защитата доказателства за това, дали е проведено разследване по изчезването на автомобила. По такъв начин се пречело на разкриване на обективната истина. Отново се фокусира върху цената на предмета на престъплението, която била определена една година след извършване на престъплението. Твърди, че не бил даден отговор и на това възражение. Иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 87/05.06.2017г. по НОХД № 1540/2016г. по описа на Ямболски районен съд подс.В. е бил признат за невиновен и съответно оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С постановената нова въззивна присъда № 114/14.11.2018г. по ВНОХД № 161/2018г. по описа на Ямболски окръжен съд, подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по това обвинение, като му е наложено по реда на чл.54 от НК наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК и определяне на изпитателен срок от 3 години. Съдът е присъдил направените по делото разноски в размер на 150 лв. в полза на ОД-МВР, Сливен и 190.44лв. в полза на бюджета на съдебната власт, като е постановил да бъдат заплатени от подс.В.. Въззивното разглеждане е второ поред, след като с касационно решение № 109/08.06.2018г. по н.д.№ 333/2018г. постановената въззивна присъда № 151/13.12.2017г. по ВНОХД № 217/2017г. на Ямболския окръжен съд е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационният състав счита, че фактите по делото са правилно установени, проведеното въззивно производство е протекло при спазване на процесуалните правила, въпреки обратните твърдения. Касационната жалба на първо място е подадена в срок, от легитимирано лице, като разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Безспорните факти по делото, установени от инстанциите по същество в основната си част са няколко. Изяснена е собствеността върху предмета на престъплението и не е предмет на спор. Владението върху вещта е била предадена на подсъдимия от починалия адвокат К. Ц. и поради това се е намирала в него на валидно правно основание. Подсъдимият е бил наясно с тези въпроси и с претенцията на наследниците на починалия Ц., която той не е оспорил, но е заявил, че ще върне автомобила, предоставен му от наследодателя на свидетелите Д. Ц. и И. Ц., след изплащане на дължимото му застрахователно обезщетение за погиналата негова вещ – личният му автомобил, при инцидента, при който е починал К. Ц... Няма никакво съмнение относно това, че подс.В. не е имал основание да упражнява ретанционно право, такава претенция той не е и заявил. Въпреки това той не е върнал вещта, при направеното изрично искане, а е продължил да я използва като своя. Кулминацията на изпълнителното деяние е времето през месец юни 2014г., когато се е осъществила среща между майката на двамата наследници, самите те и подс.В., когато последният е заявил, че е „егоист и нищо няма да видят от него“. Свидетелските показания в този случай са извън всякакво съмнение и с основание са възприети. Възможната заинтересованост на свидетелите е изключена, доколкото истинността на това заявление се потвърждава напълно от последващите действия и цялостно поведение на дееца. В този смисъл няма неправилно интерпретиране или изопачаване на гласни доказателства, каквото по начало се претендира – показанията от 05.10.2015г.,л. 51 от досъдебното производство надлежно приобщени по време на първоинстанционното съдебно следствие, с.з. от 05.06.2017г. по реда на чл.281, ал.3, вр.ал.1 , т.5 от НПК. Независимо от изтъкваните причини (няма при това никакви заявени претенции за права върху вещта извън първоначалното правно основание – предоставянето за ползване от починалия К. Ц.) и при изричното желание на собственика на вещта- св.Р. като представител на адвокатското дружество (предоставила на св.Ц. правомощия за водене на разговорите за връщане на вещта), подсъдимият е продължил да ползва и да се разпорежда с вещта като със своя, отказвайки да предаде владението. Въпреки получаването на застрахователното обезщетение от 24 129.55 лв. на 28.07.2015г., подсъдимият В. отново е демонстрирал с поведението си нежеланието да преустанови ползването като свой на автомобила. Вярно е, че придобиването на автомобил като свой, макар и да е движима вещ, е подложено от законодателя на особен режим съобразно чл.144, ал.2 от ЗДвП. При тази сделка се изисква особена форма за действителност, поради което пълните права на собственост подс.В. не е можел да придобие, при очевидното несъгласие на собственика на вещта. Но да се разпорежда като със своя в обичайния смисъл, да я ползва с пълното й амортизиране, подс.В. е можел, само не е можел да я отчужди (макар вещта в крайна сметка да е погинала за действителния собственик). Ползването на тази вещ по начина, който е демонстрирал подсъдимият, означава една сравнително бърза обезценка и овехтяване, за които не може да не се държи сметка( което ще бъде посочено по-долу), може да се достигне и до друг вид погиване на вещта, освен реално случилото се. В този случай лишаването на действителния собственик да упражнява правото си на собственост има невъзвратими последици за качеството или за съществуването на вещта, което води до извод, че се реализира съставът на престъплението обсебване с произтичащите от това общественоопасни последици. Въззивната инстанция е изложила солидни и неопровержими аргументи в подкрепа на своите разсъждения за осъществяването на деянието по чл.206, ал.1 от НК от обективна страна, съответно и от субективна – л.9 и л10 от мотивите на въззивната присъда, с които касационният състав напълно се солидаризира. Изтъкнатите доводи от подсъдимия и защитата за ограничаване на правото на защита поради несъбиране на искани доказателства по отношение на провеждане разследване за изчезването на процесната вещ, не могат да бъдат споделени. Цитираното разследване няма никакво правно значение към момента на осъществяване на деянието и демонстрираното намерение на подсъдимия да ползва вещта като своя. Впрочем въззивната инстанция е изложила сходни аргументи, като е дала законосъобразен отговор на неоснователните възражения. Що се отнася за претенцията за оценката на предмета на престъплението, тя следва да бъде изцяло отхвърлена. Начина на оценяване не ощетява защитата на подсъдимия. Ноторно е, че автомобилът е специфична вещ, която подлежи на известна, в повечето случаи бърза, обезценка. Амортизирането на автомобилите е по начало на годишна база, овехтяването е неизбежно, освен ако процесната вещ не представлява такава с особена, антикварна стойност (законодателят използва термина „историческа“). В настоящия казус не се разполага с подобна вещ, а тя е представител на типичния масов автомобил, който, както е видно от доказателствата по делото, е подлежал и на ремонти. Може с положителност да се заключи, че дадената оценка е по-ниска от действителната, която би следвало да се даде към момента на възприетото от обвинението време на извършване на деянието. Поради тези причини изводът е, че подходът на обвинителната власт не е в ущърб на подсъдимия, а е в негова полза, макар това да не съответства на обективната действителност. В заключение, касационната инстанция не намери основание за уважаването на предявените касационни претенции, наложеното наказание се явява снизходително определено и поради тази причина не е възможно да се обсъжда и възможността за намаляването му. Предвид заявеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваната въззивна присъда, по тези причини тя в цялост следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 114/14.11.2018г. по ВНОХД № 161/2018г. по описа на Ямболски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: