Ключови фрази
Лишаване от живот при професионална непредпазливост * порок при формиране на вътрешното убеждение на съда * трудова злополука

Р Е Ш Е Н И Е

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         591

 

                   гр.София, 12 януари  2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември  две хиляди и осма година в  състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                                             ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                                                                           

               със секретар   Аврора Караджова

и с участието на прокурора   РУСКО КАРАГОГОВ

изслуша   докладваното  от   

председателя     (съдията)  ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело под № 638/2008 година

 

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по протест от съответния прокурор срещу оправдателната част от второинстанционната (въззивна, нова) присъда, която Софийският апелативен съд издал спрямо подсъдимия И. С. И..

Присъдата в първата инстанция е постановена на 13 ноември 2007 год. по наказателно от общ характер дело № 2429/2007 год. на Софийския градски съд е в едната си част също оправдателна: по обвинението, че подсъдимият И е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от Наказателния кодекс – на 19 януари 2007 год., при условията на т.нар. професионална непредпазливост причинил смъртта на работещия при него на строителен обект М. А. Ю. , доколкото тя има връзка с правилата за безопасност на този вид труд, отнасящи се до провеждането на инструктаж и осигуряването на предпазни средства при работата, както и че не е направил всичко, зависещо от него, за да спази, по смисъла на чл.123, ал.4 НК, пострадалия. Присъдата срещу И. е осъдителна, доколкото смъртта на Ю. е свързана с други правила за безопасност на труда, осигуряващи ефективен контрол върху работата на Ю. , включително допускането му на 19 януари да я извършва без необходимите предпазни средства и без предварително да оборудва по съответния начин конкретното му работно място. Осъждането от СГС е по-леко наказуемата ал.4 на чл.123 НК: 6 месеца лишаване от свобода, условно за 3 години. На наследниците на пострадалия работник, предявили искове за причинените им неимуществени щети (съпруга и една от дъщерите му), са присъдени обезщетения по 10 000 лева.

Присъдата във втората инстанция - № 31 от 9 юни 2008 год. по внохд № 80/2008 год., е постановено след въззивно обжалване от името на подсъдимия. Отменянето на наказателно-осъдителната част на първоинстанционната присъда и пълното оправдаване на И. е било предшествано от отменяне още в съдебното заседание, и на гражданско- осъдителната й част, и от прекратяване на делото в същата част поради отказ от исковете.

Касационният протест е основан на първите две отменителни основания, а искането е за ново разглеждане на делото в САС, при което да бъдат отстранени допуснатите нарушения на материалния и на процесуалния закони. В допълнението към протеста са изложени доводи, които подателят му е отнесъл и към двете основания.

В съдебното заседание на касационната инстанция протестът е поддържан от участващия прокурор, а подсъдимият и защитникът му са за неговото отхвърляне.

Върховният касационен съд намери протеста за основателен поради следното.

І. Основателна е онази част от допълнението към него, в която подателят му е принуден всъщност да припомни позицията на прокурора, взел участие по делото в първата инстанция; още тогава (вж. на л.104 от делото) категорично е отхвърлен опитът на защитника на подсъдимия да застъпи тезата, че пострадалият е извършвал самоволно, не по разпореждане на работодателя си дейността, при която е настъпило увреждането му. СГС на свой ред не е имал никаква причина да сподели тази защитна позиция, след като сам подсъдимият е дал пред него достатъчно уклончиви обяснения по въпроса и още повече след изричното му изявление пред дознателя, непосредствено след злополуката (т.І, л.16): „Следобяд възложих на М. работа по полагане на кабели на втори жилищен етаж на обекта”. Защитната позиция за самоволни действия на пострадалия е изглеждала крайно неубедителна на фона и на резултатите от разследването на злополуката, извършено по линия на Националния осигурителен институт (досъдебно дело, т.І, л.98 от сл.), по време на което е нямало защо да бъде прикривана недисциплинираността на Ю. Никаква подкрепа въпросната защитна позиция не е намирала също така в показанията на работниците – колеги на загиналия; въпреки зависимостта им от техния работодател, т са си позволили твърдения, най-много, че не си спомнят, не са чули или не знаят обстоятелствата, които компрометират подсъдимия (особено красноречиви в това отношение са показанията на Р. П. , който в началото не само е потвърдил нареждането на И. към Ю. да започне полагането на електрически кабел, но е разкрил и нарежданията на първия към него, изпълнението на които дало възможност по-късно, при огледа на местопроизшествието да има вече импровизирани перила на балконите и двураменната стълба да бъде открита подпряна на вътрешна стена в обекта – вж.протокола за разпит от 19 януари 2007 год., т.І, л.18).

Съпоставянето на резултатите от досъдебното разследване и съдебното следствие в първата инстанция, с резултатите от съдебното дирене в апелативния съд, изобщо не обяснява какво е позволило веднъж отхвърлената защитна теза да бъде поставена в основата на новата присъда – преразпитът на свидетелите, работили (и работещи!) при подсъдимия е в общи линии повторение на казаното от тях в Градския съд. Впрочем, разликата в решаващите изводи на двете съдебни инстанции остава необяснима и след запознаването с мотивите към въззивния акт – в тях липсва критика на грешките, които съдът в първата инстанция е допуснал, осъждайки подсъдимия, но въпреки това е прието обратното по съществения въпрос за неговата отговорност.

ІІ. Невъзможността да се обясни различието между осъдителната присъда на Градския съд и оправдателната присъда на апелативния съд, не означава в случая нищо друго, освен че оправдаването на подсъдимия е станало при порок във вътрешното убеждение на съда – една и съща, общо взето, доказателствена съвкупност в двете инстанции, съвкупност, която контролната инстанция не оспорва (и е нямало как да оспори) от гледна точка на процесуалните изисквания, може да доведе до противоположни изводи само при изопачаване на доказателствата в нарушение на чл.14, ал.1 НПК. Затова е необходимо и ново разглеждане на делото в контролната апелативна инстанция, а не за да се събират нови доказателства в подкрепа на нейната оправдателна присъда, каквато алтернатива е предложена в допълнението към протеста. От друга страна, налице е именно съществено нарушение на процесуалните правила за оценка на доказателствата, а не нарушение на материалния закон, щом прокурорът смята, че приложението на НК изисква най-напред „правилен анализ на доказателствата” (с.2 от допълнението).

Ръководен от изложеното и съобразно чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.1 НПК (защото спазването на процесуалните правила – принципи, основни начала, е гаранция и за упражняване на процесуалните права, в случая – на правата на обвинението като страна), ВКС – І наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ оправдателната част от въззивна(нова) присъда № 31 от 9 юни 2008 год. по внохд на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: