Ключови фрази
Установителен иск * топлинна енергия * погасителна давност * периодични плащания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

София, 23.12.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 16.12. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова


при участието на секретаря М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 180/2010 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Т.” Е., чрез адвокат П. В., с вх.№16806/16.12.2009 год. на Бургаския окръжен съд срещу решение №156 от 16.11.2009 год. по гр.д.№428/2009 год. на Бургаския окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение №ХІІ-506 от 30.04.2009 год. по гр.д.№1014/2008 год. на Бургаския районен съд, в частта, с която са уважени предявеният от Т. Николов Б. против касатора при условие на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основания чл.124 ГПК, като е признато за установено, че ищецът не дължи сумата 2 632.88 лв., неплатена цена на изразходвана топлинна енергия, сумата 1 589.58 лв., мораторна лихва върху главницата, сумата 84.45 лв. съдебни разноски, сумата 451.70 лв. разноски в съдебното изпълнение и сумата 1026.87 лв. законна лихва. Бургаският районен съд е приел, че вземанията за подадената топлинна енергия представляват такива за периодични плащания, поради което се погасяват с тригодишна погасителна давност. Предявените отрицателни установителни искове са уважени частично, поради приетото от съда спирането на погасителната давност/чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД/, докато е траело производството по издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, както и поради прекъсването на давността с подаването от „Т.” Е. на молбата за образуване на изпълнително дело/чл.116, б.”в” ЗЗД/. Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че задълженията на потребителя, произтичащи от сключения между него и касатора договор за предоставяне на топлинна енергия, както и от Общите условия за продажба на топлинна енергия, климатизация и горещо водоснабдяване, представляват такива за периодични плащания, поради което вземането за тях се погасява с тригодишна погасителна давност/ чл.111 б.”в” ЗЗД/. Възприети са и изводите на районния съд за частичната основателност на исковете, поради спирането и прекъсването на погасителната давност.
Касаторът „Т.” Е. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.111 б.”в” ЗЗД. Навежда довода, че плащанията по доставка на топлинна енергия не са периодични плащания, тъй като не са определени по размер отнапред, а се определят в зависимост от количеството консумирана енергия.
С определение №539 от30.06.2009 год. по т.д.№180/2010 год. на ВКС, І Т.О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос за вида на вземанията, с оглед с каква давност ще се погасяват при бездействие на кредитора да ги упражни, поради постановяването му в противоречие с решение№1206 от 30.10.2008 год. по гр.д.№5498/2007 год. на ВКС, V Г.О. С него е прието, че вземането на водоснабдителното дружество за стойността на предоставената услуга по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води няма характер на периодично плащане.
Касационната жалба е неоснователна.
По този въпрос е формирана трайна съдебна практика. С решение №111 от 08.10.2010 год. по т.д..№1068/2009 год. на ВКС, І Т.О., решение №173/28.10.2010 год. по т.д.№1095/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №168 от 22.12.2009 год.по т.д.№408/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., всичките постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност/ чл.111, б.”в” ЗЗД/. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. Изводите на Бургаския окръжен съд за периодичния характер на вземането на „Т.” Е., подлежащо на погасяване с изтичане на тригодишна погасителна давност/ чл.111 ,б.”в” ЗЗД/, са направени в унисон с посочената по-горе практика на ВКС, която представлява задължителна такава по смисъла на т.2 ТР 1-2010-ОСГКТ. По тези съображения обжалваното въззивно решение ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решение №156 от 16.11.2009 год. по гр.д.№428/2009 год. на Бургаския окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение №ХІІ-506 от 30.04.2009 год. по гр.д.№1014/2008 год. на Бургаския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на „Т., гр.Бургас, че Т. Николов Б. не й дължи сумата 2 632.88 лв. неплатена цена за изразходвана топлинна енергия за периода януари 1999-10.07.2003 година, сумата 1589.58 лв. начислена мораторна лихва върху главницата от 2 632.88 лв., съдебни разноски по ч.гр.д.№2817/2005 год. в размер на 84.45 лв., законна лихва от 1026.87 лв. за периода от 03.06.2005 год. до 29.04.2009 год. и разноски по съдебното изпълнение в размер на 451.70 лв.
В останалата, отхвърлителна част, решението като необжалвано е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: