Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София, 04.11.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 2383 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на о. у. н. О. С. З., действащ като представител на д. съгласно чл.32, т.4 във връзка с чл.31, ал.2 ГПК, срещу Решение № 1429/ 07.12.2012г. по гр.д.№ 1054/12 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното Решение № 46/ 18.06.2012 г. по гр.д.№ 1077/11 г. на Старозагорския окръжен съд и спорът е решен по същество, като е уважен предявеният от Р. В. Р. срещу държавата иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание наследство и реституция, на лозе от 2 800 кв.м., находящо се в строителните граници на [населено място], м.”К.”, имот № 5327н по кадастралния план от 1987 г., попадащ в поземлен имот с идентификатор 68850.522.5327 по кадастралната карта и кадастралните регистри тна [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-65/ 30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като при изработване на кадастралния план на [населено място] е допусната непълнота, като в него не са отразени границите на посочения имот. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба- Р. В. Р. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски. С определение № 172/ 22.04.2013 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за изхода на делото и който е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната съдебна практика, а именно: Дали при извършване на преценката, дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПІЗЗ, е от решаващо значение обстоятелството, зает ли е имота от застрояване, или следва да се съобрази наличието като цяло на проведено мероприятие, за което теренът има обслужващо предназначение. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпроса,, с оглед на които е допуснато касационното обжалване Настоящият състав изцяло споделя установената по въпроса съдебна практика, според която, при преценка относно наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, е необходимо да се изследва не дали имотът е застроен, а дали като цяло е зает от реализирано комплексно мероприятие на държавата, по отношение на което и незастроеният терен има обслужващо значение. Посочените в П..1в, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ мероприятия- проведени строителни дейности и изградени съоръжения имат траен характер и са насочени към обслужване на обществения интерес, поради което законодателят, отдавайки с основание приоритет на последния, не позволява функционирането им да бъде възпрепятствано в резултат на възстановяването на собствеността върху имоти, които макар и да са незастроени, функционално са необходими за тяхното съществуване и ползване. По съществото на касационната жалба Независимо от дадения по-горе отговор на обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос и разрешаването му по различен начин в обжалваното въззивно решение, същото следва да бъде оставено в сила. Това е така, тъй като в конкретния случай страни по спора са лице, в чиято полза е издадено съдебно решение за възстановяване на собствеността по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, и д., п. от О. у. по реда на чл.32, т.4 във връзка с чл.31, ал.2 ГПК. Според задължителните постановки на ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. по тълк.дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, при което е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност или материална незаконосъобразност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Това е така, тъй като в производството пред съда, образувано по жалба срещу решението на органа по поземлената собственост, последният има качеството на страна по делото, наред с оспорващия и всички заинтересовани лица. В това си качество административният орган, който представлява държавата, разполага с възможността да ангажира доказателства и да обосновава доводи относно наличието на основанията за издаване на акта. Затова, след като в производството с негово участие е било постановено съдебно решение за възстановяване на собствеността, недопустимо е впоследствие държавата, като страна по гражданскоправен спор, да навежда твърдения за незаконосъобразност на така извършената реституция поради неспазване на предвидените в закона предпоставки за възстановяване на собствеността. Предвид горното, следва да се приеме, че по отношение на държавата ищецът е собственик на възстановения му по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ недвижим имот в строителните граници на [населено място], м.”К.”, с оглед на което са налице предпоставките на чл.53, ал.2 ЗКИР за постановяване на решение, по силата на което правото му на собственост се признае за установено по отношение на ответника в лицето на държавата, оспорваща собствеността му предвид отказа да се подпише акта за непълноти и грешки в кадастралната карта, както и се признае за установено, че при изработване на кадастралната карта на [населено място] е допусната непълнота, изразяваща се в неотразяване на така притежавания от него имот. С оглед гореизложените съображения, обжалваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с приложимия материален закон, предвид необходимостта да бъдат зачетени задължителните указания на посоченото по-горе тълкувателно решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1429/ 07.12.2012г. по гр.д.№ 1054/12 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА Д., представлявана от О. у. н. О. С. З., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Р. В. Р. сумата 1 000 лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: