Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
[населено място] ,09.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май , през две хиляди и дванадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1015 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. В. против решение № 1094 / 21.06.2011 год. по гр.д.№ 1165 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, в частта с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І гр.отд., 8 състав , постановено на 16.07.2010 год. по гр.д.№ 3869 / 2009 год. , за отхвърляне предявения от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 05.03.2009 год. пътнотранспортно произшествие , над присъдените 12 000 лева или за разликата до претендираните от касаторката 80 000 лева. Навежда се основание за неправилност, поради постановяването на въззивното решение в противоречие с материалния закон - чл.52 от ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 год . и чл.51 ал.2 от ЗЗД , съществено нарушение на съдопроизводствени правила - несъобразени свидетелски показания относими към извода за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и необоснованост , предпоставена от съобразяване на заключението на автотехническата експертиза , работила въз основа на взаимно противоречиви свидетелски показания относно скоростта на движение на увреждащия автомобил .
Ответната страна - [фирма] - не е взел становище по касационната жалба .
С определение № 127 от 24.02.2012 год. / датата на определението вписана погрешно като 24.12.2012 год./ , Върховен касационен съд, ТК , второ търговско отделение е допуснал касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , по материалноправния въпрос относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди , като разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 година .
Върховният касационен съд , Търговска колегия , второ търговско отделение ,като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на касатора , след проверка по реда на чл.290 ал.2 от ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт , приема следното :
За да остави в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отказано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата от ПТП Росица В. , над сумата от 12 000 лева , въззивният съд е приел , че са безспорни предпоставките за уважаване иска по чл.226 ал.1 от КЗ , предвид частично необжалване на първоинстанционното решение, до размера на присъдените 9 000 лева обезщетение , а именно : наличие на застрахователен договор между ответника и собственика на автомобила - марка „ Ауди А6 „, ДК № С 50-47 ХХ, с който са причинени вредите ; виновно предизвикано на 05.03.2009 год. пътно-транспортно произшествие от Ю. С. - собственик на застрахования автомобил ; претърпени от ПТП –то неимуществени вреди - в обхвата и с проявлението съгласно заключението на съдебно-медицинската екпертиза и събраните гласни доказателства. Предмет на спора пред въззивния съд били предпоставките за приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД, предвид твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и размера на дължимото й обезщетение за неимуществени вреди над присъдената и необжалвана от ответника сума от 9 000 лева. По отношение приложението на чл.51 ал.2 ГПК съдът е приел , че пресичането на пътното платно на необозначено за това място / пешеходна пътека / - нарушение на чл. 113 ал.1 от ЗДвП. и чл. 165 т.1 вр. с чл.3 т.1 от ППЗДП , предпоставя висока степен на съпричиняване, адекватна на приетата от първоинстанционния съд 1/2 , тъй като ако би използвала намиращата се в близост пешеходна пътека , при функционираща на същата и автоматична светофарна уредба , ищцата би избегнала увреждането , в който смисъл е мотивирана причинната връзка между поведението на ищцата и вредоносния резултат . Приетите за доказани от въззивния съд , неоспорвани от ответника , травматични увреди на ищцата , се изразяват в счупване на таза в областта на лявата тазобедрена става и счупване костите на лявата подбедрица в горната й част, предпоставило кръвна репозиция на счупената голямопищялна кост и поставяне на метална плака. С оглед същите въззивният съд е определил справедлив размер на обезщетението 24 000 лева / при предявено обезщетение за 80 000 лева/ и присъдил допълнителни 3 000 лева или общ размер от 12 000 лева, съобразно споделения за доказан процент съпричиняване. За да определи обезщетението в този размер , въззивният съд е отчел : продължителност на претърпените болки и страдания от ищцата – 6 месеца, през първите 2 месеца от които - интензивни ; периода на преодоляване последиците от травмата - зарастване фрактурата на срамната кост на таза за 45 дни и наложило се оперативно лечение на счупването на кондила на лявата голямопищялна кост , предпоставило невъзможност за стъпване на левия крак за период от 4 месеца и последваща рехабилитация ; трайните , невъзстановими, последици на травмата - намален обем на движение на лява тазобедрена става при отвеждане встрани с 15 градуса ,намален обем на лява колянна става , при свиване с 30 градуса и при разгъване – с 10 градуса , придобит остатъчен лакситет / халтавост / на лявата колянна става и образувани зашипявания в резултат на счупването на лявата голямопищялна кост . Отчел е възрастта на ищцата - 57 год. към датата на ПТП, както и определената й намалена работоспособност след възстановяването - 50 % .
Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо , но частично неправилно , като постановено в противоречие с материалния закон - чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 година .
Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в ППВС № 4 / 1968 год., справедливостта , като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие , а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи , конкретни обстоятелства - обема , характера и тежестта на уврежданията , интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания , физическите и психологически последици за увредения , преценени адекватно и в тяхната съвкупност , при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането , а не единствено с изброяването им , като релевантни за определяне на справедливо обезщетение .
При прилагане критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД , съдът в недостатъчна степен е възприел приноса на всеки от визираните елементи , спрямо претърпените и търпими от ищцата действителни болки , страдания и неудобства , във времеви аспект / продължителност на проявлението на обратимите травматични последици , респ. необратимост на други / , както и с оглед възрастта на ищцата , макар формално отчетена като критерий . Наред със съобразените , но неотчетени адекватно , по отношение приноса им към степента на търпимите болки и страдания, критерии , съдът не е съобразил други релевантни такива , установими от заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещо лице Б. Б. : неудобства по спазването на строг постелъчен режим до зарастване фрактурата на таза; допълнително необходимото, задължително интервениране за оперативно изваждане на металната плака, което като сигурно събитие в причинна връзка с увреждането е съпроводимо с болки и страдания за срок до 30 дни ; постоянен болкови синдром при преумора на крайниците и рязка промяна на времето , в съчетание с неудобствата по затруднението в движенията на лявата тазобедрена и лявата колянна стави ; трайно оставащата нестабилност на лявата колянна става, при неблагоприятна прогноза за преодоляването й , независимо от последващи рехабилитации.
С оглед горното , настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че справедливо обезщетяване на търпимите от ищцата неимуществени вреди се явява сума в размер на 40 000 лева или за разликата над присъдените 12 000 и до размера на сумата 20 000 лева / отчитайки съпричиняване на вредоносния резултат в размер от 1/ 2 , на основание чл.51 ал.2 ЗЗД / , въззивното решение следва да бъде отменено , с уважаване иска на Р. В. за допълнителни 8 000 лева . За разликата над 20 000 лева до претендираните 80 000 лева въззивното решение ,оставящо в сила първоинстанционното отхвърлително решение в тази му част , следва да бъде потвърдено , като правилно . Не са събрани доказателства , че търпимите в доказания период на лечение и възстановяване болки и страдания , са били с характеристики и интензитет , надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания , респ. търпимите неудобства - по-големи от обичайните / съобразявайки възрастта като известно обстоятелство / , предвид наличието на конкретни съпътстващи и други фактори и обстоятелства .
Относно приетото от въззивния съд съпричиняване , въпреки позоваването на касатора на допуснати от съда съществени процесуални нарушения , довели до необоснованост на фактическите му констатации - несъобразени свидетелски показания, опорочили изводите на съдебнотехническата експертиза относно действителната ,по-висока според касатора , скорост на придвижване на автомобила , настоящият състав намира, че наведените доводи са неотносими към установяване факта на съпричиняването . С каква скорост се е движил водача - предвид собствените му свидетелски показания - св. Ю. С. и тези на свидетеля В. В. , е обстоятелство относимо към вината на деликвента и размера на претърпените вреди и неотносимо към поведението на ищцата, прието като съпричиняване - пресичане на необозначено за тази цел място, като се съобрази , че в близост е било налице такова, при това с функционираща светофарна уредба , допълнително регулираща движението и предоставяща висока степен на гаранция за безопасност на пресичането . Установена по-висока скорост би предпоставила по-големи вреди , спрямо които идентично би бил приложен приетия процент съпричиняване , но не би обосновала различен такъв . За прилагане чл.51 ал.2 от ЗЗД е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат / т.7 ППВС № 17 / 18.11.1963 год. / . Такава не би имало само при по - ниска скорост на придвижване на автомобила / под 21 км./ч. , съгласно заключението на автотехническата експертиза, в който случай ударът би бил предотвратим / . Не това , обаче , е релевирания довод на касаторката , при това относим към прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД .
С оглед изхода на спора , ответната страна следва да заплати по сметка на ВКС обща държавна такса по касационното обжалване в размер на 190 лева ,на основание чл. 78 ал.6 ГПК . Касаторът не е доказал понесени в касационното производство разноски .
Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия , второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1094 / 21.06.2011 год. по гр.д.№ 1165 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав , в частта , в която е потвърдено решение на СГС, ГК, І отд. – 8 състав , постановено на 16.07.2010 год. по гр.д.№ 3869 / 2009 год., с която е отхвърлен предявеният от Р. Л. В. против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за разликата между присъдените 12 000 лева и до размера от 20 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.226 ал.1 от КЗ, да заплати на Р. Л. В. допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 05.03.2009 год. по вина на водача Ю. С. , в размер на 8 000 лева , ведно със законната лихва върху същото от 05.03.2009 год. до окончателното му изплащане .
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част , с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за обезщетение , за сумата над 20 000 лева .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд обща държавна такса по касационното обжалване , в размер на 190 лева.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|