О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                               №. 322                                    гр. София, 01.10.2008 год.                        В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                         СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                         като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1402 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на “К” Е. , гр. С. против въззивното определение от 9.04.2008 год. по ч. гр. д. № 1085/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено определението на първоинстанционния Карловски районен съд от 5.03.2008 год. по гр. д. № 12/2008 год., с което е прекратено производството по делото и същото изпратено по подсъдност на Софийски районен съд и е върнато за продължаване на процесуалните действия от Карловския районен съд. Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й - наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 частният жалбоподател се позовава на тези по т. 2 и т. 3 – въпросът за местната подсъдност е решаван противоречиво в приложените определения по ч. гр. д. №№ 1* и 1367/2006 год. на Великотърновския окръжен съд и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От приложените определения на Великотърновския окръжен съд е видно наличието на противоречива съдебна практика на съдилищата по въпроса за местната подсъдност на исковете по седалището на ответника, съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК /отм./. Това обосновава допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение от 9.04.2008 год. по ч. гр. д. № 1085/2008 год., на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е и основателна. Исковете против жалбоподателя са предявени от ищцата Л. И. пред Карловския районен съд по постъпила преди 1.03.2008 год. искова молба, поради което и съгласно параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК същите следва да се разгледат по досегашния ред за разглеждане от първата и въззивната инстанция, т. е. по правилата на отменения ГПК. Ответното дружество е със седалище в гр. С., видно от представеното удостоверение по фирменото му дело, а и това обстоятелство не се оспорва от ищцата. Поради това и с оглед направеното възражение за неподсъдност на делото пред Карловския районен съд в срока по чл. 92, ал. 4 ГПК/отм./ правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ГПК /отм./ и определил за местно компетентен да реши спора Софийският районен съд. Въззивният съд обосновал обратния извод с обстоятелството за наличието на трудов спор между страните, както и с местоизпълнението на трудовите задължения на ищцата във фабриката в с. В., което го мотивирало да приеме, че е налице хипотезата на чл. 89, ал. 1 ГПК /отм./ за наличието на спор, възникнал от преки отношения със структурното звено на ответното дружество в с. В.. Изводът на въззивния съд е неправилен. Действително, при спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на държавните учреждения и юридическите лица, законът в чл. 89, ал. 1, изр. 2 на отменения ГПК предвижда исковете против тях да се предявят и по местонахождението на последните, а не в съда, в чийто район е тяхното управление, съгласно правилото на изр. 1 на същата разпоредба. Случаят обаче не е такъв, тъй като по делото няма данни мястото на изпълнение на трудовите задължения на ищцата да представлява поделение или клон на дружеството, ответник по исковете, което да обоснове възможност за предявяване на исковете по местонахождението му. При това положение следва да се приложи общото правило за местната подсъдност на предявените против дружеството, ответник искове и същите да бъдат разгледани от съда, в чийто район е неговото седалище, съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК /отм./, а именно Софийския районен съд. Приложимостта на отменения ГПК за разглеждане на исковете изключва възможността за приложение на новата разпоредба на чл. 114 ГПК от 2007 год., предвиждаща възможността за предявяване на иск срещу работодател и по мястото, където ищецът обичайно полага своя труд, което в настоящия случай несъмнено е фабриката в с. В.. Затова и обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и вместо това се постанови разглеждането на исковете пред Софийски районен съд, който е местно компетентния съд, водим от което настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯВА въззивното определение от 9.04.2008 год. по ч. гр. д. № 1085/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа предявените искове Софийският районен съд, на който делото да се изпрати за разглеждането им. Определението да се съобщи на страните.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.