8 Р Е Ш Е Н И Е № 298 СОФИЯ, 25.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3296/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 550 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 735/2012 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 150 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1221/2011 г. на Ботевградския районен съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от В. П. Б. против Е. Т. Т. и С. М. Т. за ревандикация на поземлен имот от 1659 кв.м, находящ се в [населено място], който е включен в УПИ ІІ - ремонтна база и административна дейност, в кв. 2 по плана на [населено място]; против Министерство на земеделието и храните – за ревандикация на поземлен имот от 185 кв.м, включен в УПИ VІ - център за настаняване от семеен тип и на поземлен имот с площ 1 340 кв.м, който е включен в УПИ Х - производствена, търговска и складова дейност; против Здравка П. Ц. – за ревандикация на недвижим имот с площ 1 104 кв.м, който е включен в УПИ ІХ- производствена, търговска и складова дейност; против [фирма]- за ревандикация на поземлен имот с площ 2 488 кв.м, който е включен в УПИ ХІ- промишлена и търговска дейност. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от В. П. Б. чрез нейния пълномощник адв. Кр. С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата З. П. Ц. също счита касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че ищцата В. П. Б.- жалбоподател в настоящото производство, е един от законните наследници на В. И. В., починал през 1954 г. С решение № 3972 от 15.11.2005 г. на ОСЗГ- [населено място] на наследниците на В. И. В. е възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост върху нива от 7.778 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. ”Полето”, имот № 154 от план, изработен през 2003 г., който имот по действащата регулация на града от 1987 г. попада в УПИ ІІ - ремонтна база и административна дейност с площ 1 670 кв.м; УПИ VІ - складова база с площ 170 кв.м; УПИ VІІ - стопански двор с площ 1 280 кв.м; УПИ ХІ - стопански двор – с площ 1 160 кв.м; УПИ Х - за озеленяване с площ 210 кв.м; терен за озеленяване източно от УПИ ІІ с площ 670 кв.м. Решението е постановено въз основа на удостоверение на ОА- П. № АБ- ПС-53 от 13.05.2004 г. , скица № 56 от 05.03.2004 г. и решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ на Ботевградския районен съд № 78 от 24.11.2004 г. по гр.д. № 445/2004 г., влязло в сила на 10.09.2005 г., с което е отменен отказ на поземлената комисия да възстанови собствеността и е постановено възстановяването да се извърши в реални граници. Установено е също, че възстановеният имот попада в границите на бившия стопански двор, който е бил застроен в периода 1959-1990 г. с различни сгради, постройки и съоръжения, необходими за осъществяваната стопанска дейност. През 1995 г. за сградите и съответната им прилежаща площ са обособени самостоятелни парцели, част от които са процесните. ` Установено е също, че с нотариален акт № 96, т.ІІ, нот. дело № 285 от 15.05.2007 г. ответникът [фирма] е закупил от Ц. М. Ц. и З. П. Ц. УПИ ХІ в кв. 2 по плана на [населено място], с площ 2 5210 кв.м. Продавачите се легитимирали като собственици на продадения имот с договор № 60 от 26.10.2005 г., с който Министерството на земеделието и горите продало същия на основание чл. 26, ал.6 ППЗСПЗЗ на Ц. Ц.. С нотариален акт № 137, т.V, дело № 891 от 2007 г. Ц. Ц. продал на [фирма] производствен обект със застроена площ 518 кв.м, построен в УПИ ХІ, който продавачът е придобил чрез договор за покупко- продажба, от Б. М. Б. и Н. В. Б.. От своя страна продавачите по този договор са придобили сградата на основание договор от 10.12.1997 г., сключен с пълномощниците на правоимащите по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ от имуществото на заличеното ТКЗС- П.. С нотариален акт № 167, т.І , нот. дело № 161/ 23.04.2008 г. Ц. М. и З. Ц. са били признати за собственици на основание давност и наследство на селскостопански обект- обор за животни, представляващ масивна сграда със застроена площ 180 кв.м, построен в УПИ ІХ в кв. 2 по плана на [населено място]. Имотът е бил продаден първоначално през 1997 г. от ЛС на ТКЗС- П. на ЗК ”Сила”, представлявана от Ц. Ц., а впоследствие Общото събрание на кооперацията взело решение от 12.06.1998 г. имотът за бъде прехвърлен на Ц. Ц.. С договор от 11.12.2008 г. за покупко- продажба на недвижим имот, държавна земя- частна държавна собственост, по чл. 27, ал.6,т.1 ЗСПЗЗ, Министерството на земеделието и горите продало на Ц. Ц. и З. Ц. УПИ ІХ в кв. 2, с площ 1380 кв.м, представляващ прилежащ терен към стопанската сграда - обор за животни. З. Ц. е бивша съпруга на Ц. Ц., която е придобила УПИ ІХ по силата на договор за доброволна делба, сключен с бившия й съпруг след прекратяването на брака им. С постановление за възлагане на недвижим имот от 17.06.2004 г. на съдия - изпълнител на ответникът Е. Т. е бил възложен недвижим имот, собственост на длъжника [фирма], представляващ УПИ ІІ в кв. 2 с площ 4 319 кв.м, ведно с построените в него административна сграда на два етажа с разгърната застроена площ 652 кв.м и ремонтна работилница на един етаж със застроена площ 581 кв.м. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е направил извод, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху заявените за ревандикация имоти. Приел е, че решение № 3972 от 15.11.2005 г. на Общинска служба “Земеделие”- [населено място], на което тя се е позовала, не я легитимира като собственик, тъй като имотите се намират в регулация и в тези случаи решението по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и придружаващата го скица нямат силата на констативен нотариален акт за собственост. На следващо място е посочил, че и решението по гр.д. № 445/2004 г. на Ботевградския районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменен отказът на поземлената комисия да възстанови реално собствеността и спорът е решен по същество, като на наследниците на В. И. В. е възстановено правото на собственост върху нива от 6.898 дка в м.” Полето”, съставляваща имот № 154 по помощния кадастрален план, също не я легитимира собственик, тъй като тя не е доказала, че към момента на образуване на ТКЗС възстановеният имот е принадлежал на нейния наследодател. Но дори наследодателят й да е бил собственик, то имотът е бил включен в регулация, представлява част от бившия стопански двор, застроен е със сгради или представлява прилежаща площ към такива сгради, поради което по аргумент от чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ не е подлежал на възстановяване. По тези съображения е намерил предявените при условията на обективно съединяване ревандикационни искове за неоснователни. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, относно предметните предели на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на административния орган по възстановяване на собствеността / ОСЗ/ при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция, настоящият състав приема следното: При отговора на поставения правен въпрос следва да се има предвид разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК, съгласно която съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол, а по тяхната законосъобразност – когато се противопоставят на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи е уредено в ЗСПЗЗ като административно. То се развива между лицето, подало заявление за възстановяване и компетентния административния орган. В това производство не могат да участват трети лица, тъй като в него не се разрешават спорове за материално право. Съгласно чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановените решение на общинската служба по земеделие подлежат на обжалване пред районния съд, който решава спора по същество. Неговото решение подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. В производство по обжалване на административния акт също не се допуска участие на трети лица. Страни по него са оспорващият/ жалбоподателят/ и административният орган, издал акта - общинската служба по земеделие. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните и техните правоприемници. Следователно, когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, както е в настоящия случай, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му. На тях административният акт е непротивопоставим, поради което при направено възражение за материална незаконосъобразност на акта е допустимо съдът да упражни върху него косвен съдебен контрол. С Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС се прие, че когато върху акта на общинската служба по земеделие е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановеното решение обвързва държавата, която чрез своя административен орган, издал акта, е била страна в производството по обжалването му. По изложените по- горе съображения, то обвързва и лицата, които са придобили възстановения имот от държавата по време на висящото съдебно производство / чл. 226, ал.3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/ или след влизане в сила на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства се установява, че решението по гр.д. № 445/04 г. на Ботевградския районен съд по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е влязло в сила на 10.09.2005 г. Съобразно дадения по- горе отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, то е задължително за държавата и за нейните частни правоприемници - Ц. М. Ц. и З. П. Ц., които са закупили парцел ХІ и ІХ по реда на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ от Министерството на земеделието и горите, с договори, сключени съответно на 26.10.2005 г. и на 11.12.2008 г., както и за ответника [фирма], който с договор от 15.05.2007 г. е придобил от тях правото на собственост върху парцел ХІ. Затова на основание чл. 17, ал.2 ГПК косвеният съдебен контрол върху решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ по възражение на тези ответници за липса на материалноправните предпоставки за възстановяване на правото на собственост на наследниците на В. И. В., е недопустим. Тези възражения са преклудирани с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Възражението, че наследодателят на ищцата не е бил собственик на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС е недопустимо и не следва да се обсъжда и на друго основание - посочените ответници не заявяват свои права върху имота към същия минал момент /ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС/. На основание чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Правилността на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, въз основа на което общинската служба по земеделие е постановила решение за възстановяване на собствеността, не може да се обсъжда в настоящото производство. След като в случая с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е направен извод, че построените в имота сгради, собственост на трети лица, не са пречка за възстановяване на правата на бившите собственици, то следва да се приеме, че в резултат на реституцията в имота е създадена разделна собственост, при която сградите са статут на суперфициарна собственост. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за приложението му допускат възстановяване на правата на собствениците върху незастроени имоти или незастроени части от имоти в производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Това следва от разпоредбите на чл. 11, ал.2, т.3 и ал. 3 ППЗСПЗЗ. Неправилно е и становището на въззивния съд, че решението няма силата на констативен нотариален акт, тъй като имотите се намират в регулация. У. в чл. 14, ал.1, т.1, изр.2 ЗСПЗЗ израз “освен в случаите на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ” е относим към изискването решението за възстановяване на правото на собственост да е придружено със скица и визира изключение от това изискване, когато се възстановява право на собственост върху имот в границите на урбанизираните територии, а не отрича правното значение на решението като титул за собственост на възстановения при условията на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ имот, както и е приел въззивния съд. С оглед на това следва да се приеме, че решение № 3972 от 15.11.2005 г. на ОСЗГ- [населено място], издадено въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено по гр.д. № 445/04 г. на Ботевградския районен съд, легитимира ищцата в качеството й на наследник на посоченото лице като собственик на възстановените имоти в отношенията й с ответниците Министерство на земеделието и храните, З. П. Ц. и [фирма]. По изложените съображения, въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Б. против Министерството на земеделието и храните, З. Ц. и [фирма] искове за ревандикация съответно на УПИ VІ и Х против първия ответник, на УПИ ІХ- против ответницата Ц. и УПИ ХІ- против дружеството, е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което на основание чл. 281, т.3 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като исковете са отхвърлени само поради това, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността и постановеното решение на поземлената комисия не може да легитимира ищцата като собственик, въззивният съд не е обсъждал доказателствата и не се е произнесъл по останалите възражения на ответниците за придобиване на имотите по давност, евентуално относно наличието на друго право да владеят същите, което да е противопоставимо на собственика. Това налага делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Б. против Е. Т. Т. и С. М. Т. иск за ревандикация на поземлен имот от 1659 кв.м, находящ се в [населено място], който е включен в УПИ ІІ - ремонтна база и административна дейност. Тези ответници не са били страни в производството по издаване и обжалване на административния акт, нито са правоприемници на страна в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 17.06.2004 г. Е. Т. е придобил от публична продан УПИ ІІ в кв. 2 по плана [населено място], ведно с построените в имота административна сграда на два етажа с Р. 652 кв.м и ремонтна работилница на един етаж със ЗП 581 кв.м . Имотът е бил изнесен на публична продан за задължение на длъжника [фирма]. Затова постановеното съдебно решение чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на посочените ответници и подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност по направеното от тях възражение за липса на законовите предпоставки за възстановяване на собствеността на бившите собственици. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със сгради, а свободната площ представлява прилежащ терен към тях, поради което обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че по аргумент от чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал.2, т.3 и ал.3 ППЗСПЗЗ, не е подлежал на възстановяване. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 550 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 735/2012 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 150 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1221/2011 г. на Ботевградския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. П. Б. против Е. Т. Т. и С. М. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот от 1659 кв.м, включен в УПИ ІІ - ремонтна база и административна дейност, в кв. 2 по плана на [населено място]. ОТМЕНЯ решение № 550 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 735/2012 г. на Софийския окръжен съд в останалата част и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по предявените от В. Б. обективно съединени искове за ревандикация против Министерство на земеделието и горите, против [фирма] и против З. П. Ц.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: