Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. София, 12 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1993 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. В. М. срещу решение №339 от 13.10.2014 г., постановено по ВНОХД №796/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.София. С присъда, постановена на 16.07.2014 г. по НОХД №88/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Монтана, подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 10.02.2014 г. в [населено място], около един часа влязъл в чуждо жилище на [улица], собственост на И. И. С., като употребил ловкост и на основание чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание четири години „лишаване от свобода“, което на основание чл.58а НК е намалено на две години и осем месеца „лишаване от свобода“. С присъдата подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, се е съвкупил с лице от женски пол- пострадалата С., като я е принудил за това със сила и заплаха, като на основание чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК и чл.54 НК му е наложено наказание дванадесет години „лишаване от свобода“, което на основание чл.58а НК е намалено на осем години „лишаване от свобода“. С присъдата подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 216 лева, от владението на С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, , във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК и чл.54 НК му е наложено наказание девет години „лишаване от свобода“, което на основание чл.58а НК е намалено на шест години „лишаване от свобода“. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание за подсъдимия М. в размер на осем години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати на пострадалата С. сумата от 1000 лева- обезщетение за претъпени неимуществени вреди от престъплението по чл.170 НК и сумата от 9 000 лева- обезщетение за претъпени неимуществени вреди от престъплението по чл.152 НК, ведно със законните лихви, считано от 10.02.2014 г. до окончателното изпълнение на задълженията, като предявените граждански искове са отхвърлени за разликата до пълния им размер. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 475 лева. С решение №339 от 13.10.2014 г., постановено по ВНОХД №796/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.София е изменена постановена първоинстанционна присъда, като са увеличени наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 НК на десет години „лишаване от свобода“, определеното общо, най- тежко наказание на десет години „лишаване от свобода“ и размера на уважените граждански искове на 3000 лева- за престъплението по чл.170 НК и на 12 000 лева- за престъплението по чл.152 НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба се прави оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия М. наказания. Поддържа се, че те са били правилно отмерени от първоинстанционния съд, като въззивната инстанция незаконосъобразно ги е увеличила. Моли се да бъдат отчетени характеристиките на отделните престъпления и доказателствата, свързани с личността на подсъдимия и мотива за извършването на престъпленията и да се намалят наказанията до размера им, определен в първоинстанционния съдебен акт. Прави се искане да бъде намален размера на уважените граждански искове, като бъде редуциран до определения с присъдата на първостепенния съд. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба. Твърди, че определеното на подсъдимия наказание е прекомерно завишено и затова същото е несправедливо. Моли да бъдат намалени и присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Моли да бъдат отчетени лошите характеристични данни на подсъдимия и това, че той е четиринадесет пъти осъждан преди извършването на престъпленията- предмет на производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: Касационният съд прие, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. единственото смекчаващо отговорността му обстоятелства е оказаното съдействие за разкриване на престъплението, изразило се в направеното на фазата на досъдебното производство самопризнание. Неправилно въззивния съд не ги е ценил, като е приел, че то е условие за провеждане на съкратеното съдебно следствие. Признанията, направени в хода на съдебното производство, действително са предпоставка за провеждането на диференцираната процедура, но тези, депозирани на досъдебното производство могат и трябва да бъдат ценени при индивидуализация на наказанието на подсъдимия. Законосъобразно като отегчаващи отговорността на М. обстоятелства са ценени множеството му предходни осъждания (нямащи отношение към квалифициращото обстоятелство по чл.199, ал.1, т.4 НК), възрастта на пострадалата, начина на извършване на всяко едно от престъпленията (конкретно употребата на сила и заплашване за престъпленията по чл.152 и по чл.199, във вр. с чл.198 НК), лошите характеристични данни на подсъдимия и липсата на обясним мотив за извършване на престъпленията. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е трябвало да бъде ценено и това, че престъпленията са извършени в сравнително кратък период от време след изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“, което е индиция за завишена степен на обществена опасност на М. и за това, че изтърпяното наказание по предходното осъждане не е постигнало целите на специалната превенция. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и касационната инстанция приема, че наказанията на подсъдимия правилно са определени при изключителен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, като вярно са отмерени към максималния размер, предвиден в санкционните части на разпоредбите на чл.152, ал.3 и чл.170, ал.2 НК. Законосъобразно съдът е определил на М. максималното, предвидено в разпоредбата на чл.199, ал.1 НК наказание, като са отчетени вярно множеството му осъждания за престъпления против собствеността, както и обстоятелството, че изтърпяването на наказанията „лишаване от свобода“ за тях (включително такива за извършени при условията на съвкупност престъпления и увеличени по реда на чл.24 НК) не са постигнали превъзпитанието му. Ето защо и касационният съд прие, че така определеното наказание е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимия М.. Правилно предходните съдилища са приложили разпоредбата на чл.58а НК, като са намалили с една трета всяко едно от наказанията за осъществените от подсъдимия престъпления и са определили едно общо най- тежко наказание в размер на десет години „лишаване от свобода“. Правилно е определено мястото на изтърпяването му- в затвор и първоначалния „строг“ режим за изтърпяването му. Касационната инстанция прецени, че така определените на подсъдимия М. наказания не са несъразмерно тежки, съобразени са с обществената опасност на конкретните деяния и личността на дееца и не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НК. Ето защо същите не трябва да бъдат намалявани, а атакувания въззивен съдебен акт изменян. По искането за редуциране на уважените граждански искове: Касационната инстанция приема, че правилно въззивният съд е увеличил размера на уважената част на приетите за съвместно разглеждане граждански искове, като е преценил, че начина на извършване на престъплението по чл.170 НК, възрастта на пострадалата и обстоятелството, че същата живее сама са основания да бъде уважен гражданския иск с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това престъпление от 1 000 на 3 000 лева. Законосъобразно съдът е увеличил и размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.152 НК от 9 000 на 12 000 лева, като отново е отчел възрастта на пострадалата и начина на извършване на конкретното престъпление. Касационният съд прие, че така определените обезщетения са справедливи, съответни на тежестта на осъществените престъпления и достатъчни да репарират претърпените от пострадалата С. неимуществени вреди. Предвид изложеното, касационният съд прие, че не са налице предпоставките за изменение на атакувания въззивен съдебен акт и намаляване на отмерените обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №339 от 13.10.2014 г., постановено по ВНОХД №796/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.