Ключови фрази
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * недопустим съдебен акт * липса на правен интерес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

Гр.София, 12.07.2018 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар ИРЕНА ВЕЛЧЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1734/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София против Решение № 691/27 март 2017 г. по т.д.№ 81/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението на СГС, VІ ТО, 1 състав, постановено на 25 октомври 2016 г. по т.д.№ 5190/2015 г. С първоинстанционното решение на СГС е отменено решение на Общото събрание на [фирма], проведено на 2 юни 2015 г., за изключване на съдружника П. И. П. по т.3 на основание чл.74 ТЗ. В касационната жалба на ответното дружество се поддържа, че обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение на СГС са процесуално недопустими, тъй като към датата на предявяване на конститутивния иск – 30 юли 2015 г. – решението за изключване на ищеца е отменено с протоколно решение на ОС на съдружниците в „Би Д. Ай П.“ от 29 юни 2015 г. и не съществува в правния мир. Претендира се обезсилване на решенията и прекратяване на производството като процесуално недопустимо.
В проведеното на 12 юни 2018 г. открито с.з. процесуалният представител на П. П. – ответник по касация – адвокат Г. Х. – изразява становище, че жалбата е неоснователна, по съображения, че Общото събрание не разполага с правомощия да отменя решенията си за изключване на съдружник.
Касационното обжалване е допуснато с определение на Върховния касационен съд № 32/18 януари 2018 г. по настоящото дело в хипотезата на вероятна недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес от търсената с конститутивния иск по чл.74 ТЗ защита.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.290 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че взетото от ОС на ответното дружество решение за изключване на ищеца от 2 юни 2015 г. е породило незабавно прекратяване на членствените правоотношения между страните и последващото протоколно решение на Общото събрание от 29 юни 2015 г. за отмяната му не е произвело правно действие и не води до отпадане предмета на иска по чл.74 ТЗ и недопустимост на производството. Действията на ответното дружество след приемането на атакуваното решение на Общото събрание не могат да влияят на възможността за предявяване на конститутивен иск. След приемането на решение за изключване на съдружник последният става трето лице спрямо дружеството и ОС не може валидно да отмени решението и да възстанови прекратеното членствено правоотношение с последващо решение за отмяна на изключването. Въззивният съд е препратил и към мотивите на потвърдения първоинстанционен акт на СГС, според които за допустимостта на иска правно релевантно е качеството на ищеца на съдружник към момента на провеждане на ОС, взело оспореното решение. Настъпили евентуални последващи промени в членствените правоотношения не се отразяват на процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл.74 ТЗ, подлежаща на служебна проверка.
При безспорно установената фактическа обстановка – прието на 2 юни 2015 г. решение на Общото събрание на съдружниците в ответното О. за изключване на ищеца П. И. П., отказ на А. от 12.6.2015 г. да го впише и отмяната му преди завеждане на делото с решение на ОС от 29 юни 2015 г. – доводът на касатора за недопустимост на иска поради липса на правен интерес се явява основателен.
Когато целената с предявения иск по чл.74 ТЗ промяна вече е настъпила по силата на други факти, липсва интерес от предявяване на конститутивния иск. В процесния случай целта му – възстановяване на членствените правоотношения – е настъпила преди завеждане на делото по силата на следващо изключването на ищеца решение за отмяната му, прието на проведено извънредно Общо събрание на съдружниците на 29.6.2015 г., на което са отменени всички решения на ОС на съдружниците на [фирма], проведено на 2 юни 2015 г., поради отказ на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията № 20150610185817/12 юни 2015 г. да впише заявените промени в обстоятелствата въз основа на взетите решения от 2.6.2015 г.
Правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за всички видове искове. Действието на конститутивното съдебно решение и неговата специфика позволяват да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващо правно положение не би могло да настъпи като последица от уважаване на иска по чл.74 ТЗ, за страната не съществува интерес от търсената с този иск правна защита – в случая на членствените правоотношения. Независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в дружеството с ограничена отговорност възможност да упражни потестативното си право да иска отмяна на решенията на ОС чрез иска по чл. 74 ТЗ, невъзможността да се създаде ново правно положение спрямо съществуващото при успешното му провеждане изключва допустимостта на конститутивния иск поради отсъствие на интерес от търсената с него защита. В случая защитата на членствените правоотношения се явява безпредметна поради отмяна на решението за изключване на ищеца с решение на ОС от 29 юни 2015 г., предхождащо предявяването на иска по чл.74 ТЗ с ИМ вх. № 97014/30.07.2015 г. на СГС. Неоснователен е доводът на ответника по касация за невалидност на взетото решение на ОС за отмяна на изключването му. Според мотивите към т.8 на ТР № 1/2002 г. от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС в правомощията на Общото събрание е да отменя решенията си независимо дали се отнасят до обстоятелства, подлежащи на вписване или не. Решението на ОС от 29.06.2015 г. е произвело действие, интересът от провеждането на иска с правно основание чл.74 ТЗ се изчерпва с отмяната на решението за изключване, а тя е настъпила по решение на Общото събрание.
По изложените съображения въззивното решение и потвърденото с него решение на СГС се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, а производството – прекратено поради недопустимост на иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.4 ГПК във вр. чл. 270 ал.3 изр.1 от ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА поради недопустимост въззивно решение № 691/27 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, по т.д.№ 81/2017 г. и потвърденото с него Решение № 1826/25.10.2016 г. по т.д.№ 5190/2015 г. по описа на Софийския градски съд, VІ ТО, 1 състав.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

Решението не подлежи на обжалване..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: