Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр.София, 10 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2236/2012 година Защитници на подсъдимия Е. Г. са обжалвали по касационен ред потвърждаването от Софийския апелативен съд на осъдителната присъда срещу него, която издал Кюстендилският окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 14 от 27 март 2012 год. по нохд № 607/2012 год., е по обвинението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 и 29, ал.1, б.”а” и „б” НК: за грабежа на златна верижка на стойност 4900 лева, извършен на 9 юли 2011 год. чрез сила и заплашване спрямо Р. Г., а освен това при условията на опасен рецидив с оглед предишни осъждания на дееца. Наложеното наказание е 6 години лишаване от свобода, но то е намалено с една трета поради проведеното в тази съдебна инстанция съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК. Редуцираното до 4 години лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Второинстанционното (въззивно) решение – 360 от 19 октомври 2012 год. по внохд № 566/2012 год., е издадено също след жалба от името на подсъдимия. И двете касационни жалби оспорват справедливостта на наложеното наказание и на това основание настояват за неговото намаляване, но в едната от тях това се поддържа само като алтернатива; в нея се смята за възможна и отмяната на въззивния съдебен акт, и новото разглеждане на делото в САС, поради същественото нарушаване на изискванията при постановяване на неговото решение. В съдебното заседание на ВКС присъствено е поддържана от нейния подател само жалбата с единственото оплакване, а участващият прокурор е за отхвърляне както на тази, така и на другата жалба. Върховният касационен съд намери, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. Липсват претендираните основания за неговата отмяна или изменение. Оспорената чат от мотивите на САС безспорно сочат на известна небрежност, но нейното санкциониране с най-тежката процесуална последица от обжалването би било недомислие – вмъкването на чужд за делото пасаж от няколко реда (което е трудно да се получи без използване на възможността за автоматично копиране, която дават компютърните технологии) няма съществено значение за разбирането на съдебния акт и в крайна сметка за споделянето му. Оспорената несправедливост на наложеното наказание, от друга страна, е в противоречие със самото касационно основание „явна несправедливост” по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК – както е посочено и в последната алинея на разпоредбата, несъответствието при санкционирането трябва да е „очевидно”, т.е. при съществено отклонение от „съответстващия размер”(П.1/1981-Пл., т.8). В случая минималното по закон наказание е 5 години лишаване от свобода, но то не би могло да бъде наложено, най-малко поради съдимостта („съдебното минало”) на подсъдимия. Ако пък за справедливо се приема наказание между минималния и размера на наложените 6 години лишаване от свобода,ясно е, че то във всеки свой конкретен размер също не би отговаряло на посочения в чл.348, ал.5 НПК критерий; това важи и за наказанието, спрямо което ще бъде приложен редът по чл.58а НК. Ръководен от изложеното и още съобразно с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 360 от 19 октомври 2012 год. по внохд № 566/2012 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ