Р Е Ш Е Н И Е   № 134   София, 17.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 120 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 272/09 от 08.04.2009г.. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 20.10.2008г., постановено по гр.д. № 867/2008г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Г. Н., с което са определени нови квоти на допуснатия до делба апартамент № 145/24, находящ се в гр. П., кв.”И” ул.”Б” № 17, бл. 215, ет.8 както следва: за касатора 6853,5/12 257 ид.ч., а за М. И. Г. – 5403,5/12 257 ид.ч. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 21 от СК, допуснати съществени процесуални нарушения поради едностранчиво обсъждане на доказателствата и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с необоснованост на решението в частта, с която е прието, че сумата от 2800 лв. не е била дарена от майката на касатора на него, а е била заем, върнат й през 1990г. и за нарушение на материалния закон в частта, с която е прието, че са дарени лични средства на съпругата от баща й в размер на 5100 лв. Ответницата по касация не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че апартамента купен на 07.04.1983г.- през времетраенето на брака на страните / сключен 1970г., прекратен на 17.03.2005г. с развод/, предмет на иска за делба, за сумата 12 257 лв. е изплатен както следва: с лични средства на съпруга, преведени на 04.04.1983г. безкасово от негов влог, лична собственост, натрупан от обезщетение за отчуждени недвижими имоти – 6550лв., със сумата 2800 лв., получена в заем от майката на касатора, който бил върнат през 1990г. чрез превод в банка и сумата 5100 лв., дарена на съпругата от родителите й и останалата част от 607 лв. – със спестени средства от семейството. Така сумите надвишават продажната цена. Основният материално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е дарените средства на децата на страните от родителите на съпругата, дори да са вложени в изплащането цената на апартамента от родителите, съставляват ли основание за изключване на приноса на единия съпруг. Съпругата М. Г. е направила възражение на частична трансформация на сумата 5100 лв., дарени от родителите й. От обясненията й, дадени в съдебно заседание на 12.12.2005г., представеният от нея частен документ, чиято автентичност е оспорена от ищеца, но оспорването не е доказано и показанията на разпитания като свидетел П, присъствал при съставянето на писмения документ се установява, че са й дарени от баща й 3500 лв., а останалата част от 1000 лв. и от 600 лв. са били внесени в спестовни влогове на двете деца на страните, и спестовните книжки са и предадени. Дори страните да са изтеглили тези суми за изплащане на апартамента, те са дарени от бабата и дядото на децата. За тях родителите не са имали намерение за дарение на дъщеря си и тези суми не са основание за признаване на трансформация на лично имущество на единия от съпрузите-родители. Не се установява и изтеглянето на тези суми от спестовните влогове на децата, както и влагането им в плащането на апартамента. Както се посочи по-горе, ако се прибавят и тези средства, сумата надвишава значително цената на апартамента. Относно това дали дадената от майката на касатора сума от 2800 лв. представлява дарение, или е била дадена в заем и върната от съпрузите, чрез превод от съпругата, въпросът е разгледан още в отменителното решение по гр.д. № 1454/2007г. на ВКС ІVа гр.о.. По този въпрос съдът не е допуснал касационно обжалване на решението, поради което не излага подробно мотиви в тази насока. Така при съобразяването с приетото от въззивния съд, което не се оспорва от ответницата по касация че от личния влог на В. Н. са приведени безкасово негови лични средства от 6550 лв. и приетото сега с решението, че нейни лични средства дарени от родителите й съобразно писмения документ от 07.01.1983г. и вложени в апартамента са 3500 лв. и изплащането на останалата част от цената с общи средства, спестени от тях и получени от майката на ищеца в заем, квотите на страните са 7803,5/12257 ид.ч. за В. Н. – /6550+1253,5/12257/ Квотата на М. К. е 4753,5/12257 ид.ч. /3500 + 1253,5 / 12257/. При тези квоти следва да се допусне делбата, като се отмени решението в частта за определените квоти., като противоречащо на чл. 21 от СК от 1985г. /отм/ и необосновано. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1* от 20.10.2008г., постановено по гр.д. № 867/2008г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са определени квоти от допуснатия до делба недвижим имот: апартамент № 145/24, находящ се в гр. П., кв.”И” ул.”Б” № 17, бл. 215, ет.8 : за В. Г. Н. - 6853,5/12 257 ид.ч., а за М. И. Г. – 5403,5/12 257 ид.ч., като вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ квотите от допуснатия до делба недвижим имот: апартамент № 145/24, находящ се в гр. П., кв.”И” ул.”Б” № 17, бл. 215, ет.8 както следва: за В. Г. Н. - 7803,5/12257 ид.ч. за М. И. Г. - 4753,5/12257 ид.ч.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: