Р Е Ш Е Н И Е
№. 50160
Гр. София, 11 май 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ДАНИЕЛ ЛУКОВ
при участието на секретаря ИЛ.ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 546/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по лична саморъчна касационна жалба на подсъдимия С. Р. К. и по жалба на упълномощения му защитник, адв. И. Т. срещу въззивно решение № 72/10.03.2022 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1009/2021 г.
В касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания - за оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение; за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд или за намаляване на наложеното наказание.
В личната жалба на подсъдимия се твърди, че апелативният съд не е направил дължимия собствен анализ на доказателствата по делото и неправилно е възприел фактическите изводи на окръжния съд относно неговата виновност. Сочи, че доброволно се е отказал да довърши нападението, което се потвърждава от показанията на пострадалата, като с действията си по произвеждане на изстрели не е целял да я убие, а само да я сплаши, за което свидетелствало светването на осветлението пред къщата й. Отделно се позовава на заключението на балистичната експертиза за годността на оръжието да продължи да произвежда изстрели и след първоначалните два изстрела, произведени от него, което е в подкрепа на тезата за доброволния му отказ от последваща стрелба. Намира, че присъдата е постановена само въз основа на показанията на пострадалата О., в подкрепа на които по делото не са събрани други преки доказателства, а само такива с косвен характер, които произхождат от близки до нея лица.
В касационната жалба на защитата на подсъдимия наведените оплаквания се аргументират подробно. Твърди се, че присъдата на първия съд и потвърдителното въззивно решение са основани на недоказани предположения, като са кредитирани противоречивите показания на свидетелката О., без отчитане на останалите доказателства, които оборват тяхната обективност, установени чрез извършените балистична и техническа експертизи относно оръжието, с което е извършено престъплението и посоката на изстрелите, заключенията на които са игнорирани от контролирания съд. Твърди се, че съдът изцяло е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, при наличието на подкрепящи ги доказателства и експертни заключения и е направил неверни изводи за поведението му на процесната дата, основани единствено на показанията на пострадалата, които са изолирани и тенденциозно насочени срещу дееца. Сочи, че от доказателствата по делото е безспорно установен мотива на подсъдимия да посети жилището на О. – а именно да проведат разговор относно техните взаимоотношения. От правна страна намира мотивите на съда по приложението на текста на чл.18, ал.3 от НК за неправилни и моли решението на САС да се отмени. Наложеното наказание оценява за явно несправедливо, определено при неотчитане на множеството смекчаващи обстоятелства за неговия подзащитен и при отегчаващи обстоятелства, за които по делото няма доказателства.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК към касационната жалба на защитата е постъпило писмено допълнение от адв. Д., упълномощен защитник на подсъдимия пред ВКС, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на релевираните с жалбата касационни основания. Нарушението на материалния закон се мотивира с неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК, както и на чл.11, ал.2 от НК, като поведението на подсъдимия се преценява за несъставомерно от обективна и субективна страна, поради липса на установен пряк умисъл за извършване на убийство. Сочи се, че по делото не е установен мотив за убийството на пострадалата О. от подсъдимия, с когото са се намирали в близки интимни отношения за продължителен период преди деянието, които са станали по-хладни с времето, но не са били прекъснати. Намира, че доказателствата по делото не сочат на довършен опит за убийство, независимо от използването на огнестрелно оръжие, с което не се е целяло причиняване на смърт, а само на уплаха /изстрелите са нанесени от близко разстояние и не са били насочени към нея/. Показанията на пострадалата намира за необективни и несъобразени с поведението на подсъдимия по отправяне на изстрелите, а оценката им определя в нарушение на изискванията на чл. 13 от НПК, без надлежна доказателствена проверка и назначаване на допълнителни експертизи, както и на следствен експеримент за установяване на тяхната истинност. Несправедливостта на наложеното наказание се извежда от невиновността на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно – поради неприлагането на текста на чл.58, б.“а“ от НК, независимо от наличието по делото на обстоятелства в полза на дееца със съществена тежест. В заключение се поддържат исканията от касационната жалба в трите им алтернативи.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. се представлява от упълномощения защитник адв. Д., който поддържа изцяло жалбата по изложените писмени доводи и с направеното искане за отмяна на решението и оправдаване на подзащитния му, както и с останалите алтернативни искания. Акцентира върху поведението му на процесната дата по отправяне на изстрелите встрани от пострадалата, което сочи на липса на пряк умисъл за убийството й, както и на заключението на балистичната експертиза за годността на оръжието да произвежда изстрели. Оценява като съществено процесуално нарушение неспазването на изискванията на разпоредбата на чл. 276, ал.1 от НПК от страна на първия съд, което счита че може да бъде санирано само посредством отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд. Като последна алтернатива моли за намаляване на наказанието на подзащитния му чрез прилагане на разпоредбата на чл.58, б.“а“от НК.
Подсъдимият К. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени приложението на чл.115 от НК, /за да се прибере при семейството си/ поради това, че не е целял убийството на пострадалата.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че касационната жалба на подсъдимия и тази на упълномощения му защитник са неоснователни и следва да се оставят без уважение, като се остави в сила решението на въззивната инстанция.
Намира, че въззивният съд е направил собствен анализ на събраните доказателства и по категоричен начин е установил съставомерността на деянието, което е останало в стадия на опита по независещи от дееца причини – поради състоянието на подсъдимия, след употреба на алкохол и поради усилията му да влезе в стаята на пострадалата през прозореца, както и поради засечката в оръжието при третия изстрел.
Правната квалификация на деянието намира за правилно определена и съответна на доказателствата по делото, а наказанието – за справедливо и съобразено с обстоятелствата от значение за реализацията на наказателната му отговорност и целите на наказанието по чл.36 от НК.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 900633/10.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 435/2019г. по описа на Окръжен съд-гр. Благоевград, НО, 8-ми състав подсъдимият С. Р. К. е признат за виновен в това, че на 19.02.2019 г., около 04.00 часа в [населено място], на [улица] направил опит да влезе в чуждо жилище, обитавано от С. Л. О., собственост на Л. С. О., като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем от въоръжено лице и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.170, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Със същата присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че по същото време и място е направил опит умишлено да умъртви С. Л. О., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години.
С присъдата на Окръжния съд подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на неустановена дата от месец март 2018 г. до около 04.00 часа на 19.02.2019 г., в [населено място], на [улица] държал един брой късоцевно огнестрелно оръжие, револвер марка „RAST&GASSER“, модел 1898 г., калибър 8 мм, с номер 139922 и боеприпаси – седем броя бойни патрони калибър 9 мм, от типа SPL 38, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.339, ал.1, пр.3 и 6 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Със същата присъда на подсъдимия К. е определено общо най-тежко наказание за извършените престъпления - лишаване от свобода за срок от единадесет години. На осн. чл.24 от НК общото наказание е увеличено с една година и определено на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като на осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяването му е приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
С въззивно решение № 72/10.03.2022 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1009/2021 г. присъдата на Окръжен съд-Благоевград е била изменена в частта относно наказанието, като е отменено приложението на чл.24 от НК. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което се явяват допустими, като разгледани по същество се прецениха за неоснователни.
За прецизност следва да се очертаят пределите на касационната проверка, предвид обстоятелството, че в жалбата на защитата е посочено, че се обжалва въззивното решение в цялост, а съображенията и доводите, които са изложени в подкрепа на наведените касационни основания се отнасят само до престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК. Аналогично, в писменото допълнение на защитника на подсъдимия и в съдебно заседание пред ВКС се обсъжда само това престъпление, поради което касационната проверка следва да се осъществи за осъждането по опита за убийство, а правилността на решението на САС за останалите две деяния, за които подсъдимият е признат за виновен, поради липса на годна касационна жалба не следва да се обсъжда от ВКС.
По оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила:
В жалбите на подсъдимия и неговата защита се оспорва правилността на доказателствената дейност на въззивния съд, поради липса на самостоятелен надлежен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, както и поради фаворизиране на показанията на пострадалата О., които са поставени в основата на присъдата и решението без спрямо тях да е налице необходимата подкрепа от други доказателствени източници.
ВКС не се съгласява с изложените аргументи, като намира, че същите не почиват на верен прочит на решението на апелативната инстанция и изложените към него мотиви. Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, както от фактическа така и от правна страна, като независимо от възприемането на фактическите констатации на окръжния съд е изложил собствени аналитични съображения относно обективността на доказателствените източници, въз основа на които е формирал фактическите изводи по обвинението. В този ред на мисли показанията на свидетелка О. не са били кредитирани голословно, а съдът ги е подложил на задълбочена проверка относно тяхната обективност, като правилно е отчел заинтересоваността й като пострадало от деянието лице и необходимостта от по-внимателен прочит на тяхното съдържание. По-нататък, при анализа на изходящите от същата свидетелка гласни доказателствени средства съдът от втората инстанция правилно е разграничил обективно депозираните части от показанията й, които касаят правно значимите за обвинението факти от останалата не напълно обективно понесена информация за личните й взаимоотношения с подсъдимия, /поддържане на кореспонденция, получаване на неголеми парични суми и др./ която няма пряко отношение към извършването на процесните деяния. Релевантни за настоящото обвинение се явяват първата категория показания, които контролираните съдилища са намерили за обективни и истинни както поради установената устойчивост при депозирането им, така и поради липсата на вътрешни противоречия в тяхното съдържание. Съществен аргумент за обективността на тези гласни доказателствени средства е пълната им кореспонденция с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, както и със заключенията на балистичните и техническа експертизи и приобщените веществени доказателства. На първо място показанията на пострадалата съвпадат изцяло с данните от огледния протокол за местонахождението на следите от изстрели в жилището, което О. е обитавала / отвън и вътре /, намерените 2 бр. куршуми / в барабана на револвера са намерени 2 бр. гилзи / както и със заключението на балистичната експертиза за техническото състояние на оръжието /намерено след деянието от свидетеля Ц. Г. и приобщено чрез протокол за доброволно предаване по делото/. Установените следи при огледа на местопроизшествието, нарушения с неправилна форма / на външната стена от лявата страна на вратата, на около 40 см от пода и в стаята на стената, в дясно от вратата, на разстояние 1,55 м. от земята и на 1,40 м. от ъгъла на стаята/ са били предмет на изследване и в заключението на балистичната експертиза, 19/БАЛ-15/09.07.2019 г. Съгласно същото заключение морфологията на описаните нарушения указва възможността да бъдат получени от куршуми, изстреляни от процесния револвер, / обект на изследване с балистична експертиза Протокол 58/08.03.2019 г. / като посоката на първия изстрел е била отгоре-надолу, а вторият е бил с насоченост отдясно-наляво. Отделно със същата експертиза е изследвана и морфологията на счупване на външното стъкло на прозореца, отварящо се крило, като експертите са заключили, че счупването по своя характер е нетипично за огнестрелна пробойна, което указва, че това счупване най-вероятно не е получено от преминал куршум. Експертизата е установила обективна възможност двата изстрела, при които са изстреляни намерените куршуми и гилзи, да са произведени по начина, описан от свидетелката О., както и са посочили, че при евентуален опит за произвеждане на трети изстрел, най-вероятно негодният патрон /който е намерен в барабана на револвера и е бил със следа от жило на ударник върху дъното/ е бил следващия по ред в барабана, вследствие на което третият изстрел не е могъл да бъде произведен. От намерените в барабана на процесния револвер патрони, съгласно заключението на същата балистична експертиза, един брой е бил с ударена капсула, като проектилът не е бил изстрелян, което изцяло съответства на показанията на пострадалата свидетелка, че оръжието е засякло и въпреки натискането на спусъка, не е произвело изстрел.
В същата посока са и показанията на свидетеля Ц. Д., намерил и предал доброволно револвера, с който подсъдимият е произвел процесните изстрели. Д. потвърждава, че след намирането на оръжието в близост до жилището на О. е натискал спусъка на револвера, но той сякаш е бил „заключен“ и не е могъл да произведе изстрел. Заявеното от непълнолетния свидетел кореспондира с устните разяснения на експертите балистици, че при експерименталната стрелба с револвера един от патроните е бил „негоден“ и с него не е могло да се произведе изстрел, както и че върху този патрон е установена следа от жилото на револвера, което сочи, че най-вероятно това е патронът, с който подсъдимият не е могъл да произведе третия изстрел срещу пострадалата. Както и че при задържане на барабана, когато не може да се реализира автоматичното му превъртане, ударникът удря патрона на едно и също място, независимо колко пъти се натиска, поради което следата, която остава е само една и при това положение не би следвало да има никакви видими следи на друго място, както е в случая с не изстреляния патрон.
При тези данни, възражението на защитата за неправилна оценка на показанията на пострадалата, поради липса на подкрепящи ги доказателства е напълно неоснователно. Описаният от О. механизъм на произшествието кореспондира както с обективните находки от мястото на деянието, така и с възможния от балистична гледна точка начин на изстрелване на намерените куршуми, поради което доводите за необективност на гласните й доказателствени средства са напълно неоснователни. Възражението, че за обективна преценка на тяхната достоверност е следвало да бъде назначена психиатрична и психологична експертиза на О., липсата на която е съществено процесуално нарушение са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от НПК експертизата е задължителна когато съществува съмнение в способността на свидетеля да възпроизвежда фактите от обективната действителност. При всички случаи, за да е налице такова съмнение е необходимо да има обективни данни, от които да бъде изведено, каквито по делото не са налични. За да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 144 от НПК не е достатъчно свидетелстващият да се е намирал в състояние на уплаха, в каквото без съмнение е била пострадалата по време на извършване на деянието, а е необходимо цялостното психическо състояние на лицето да буди съмнение в свидетелската му годност, какъвто извод по отношение на свидетелката О. не може да бъде направен от материалите по делото.
Аналогично неоснователно е и възражението за липса на извършен следствен експеримент, за проверка дали подсъдимият е могъл да простреля свидетелката от разстоянието, от което е бил произведен вторият изстрел. В случая се касае за индивидуални способности на определено лице, като подсъдимият е бил под въздействието на алкохола, което прави невъзможно обективно проверката да се извърши чрез този способ. Показанията на пострадалата са проверени по надлежния ред и контролираният съд правилно е намерил, че се подкрепят в достатъчна степен, поради което ги е кредитирал в частта относно извършване на деянието като верни и истинни.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение чрез неспазване на разпоредбата на чл. 276 от НПК, което според защитата би могло да се отстрани само чрез връщане на делото за ново разглеждане на първия съд. По естеството си разпоредбата на чл.276 от НПК въвежда изискване за обявяване на обвинението и запознаване на подсъдимия с обстоятелствата, включени в обвинението, за което е предаден на съд, каквато е актуалната редакция на текста след отмяната на задължението за цялостен прочит на обвинителния акт. За подсъдимия тези действия целят да бъде запознат с обвинението, с цел да реализира пълноценно правото си на защита, като доколко неспазването на чл.276 от НПК е съществено като нарушение се определя от това в каква степен е било засегнато правото му на защита в отделните му проявления. От прочита на материалите по делото се установява, че не е препятствана пълната реализация на защитата на дееца – той е получил в законовия срок препис от обвинителния акт, с чието съдържание е заявил, че се е запознал, в хода на цялостното наказателно производство е бил представляван от защитник по негов избор, който видно от материалите по делото активно го е защитавал, получил е възможност да изрази позицията си по обвинението в пълнота, както и се е възползвал от правото си да прави доказателствени искания и пълноценно е участвал в съдебното производство, лично и чрез своя защитник.
Съществено обстоятелство за неоснователността този защитен довод е, че в хода на съдебното производство пред окръжния съд е допуснато изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, поради съществени изменения в обстоятелствената му част и прокурорът е предявил новото обвинение в съдебно заседание, след което подсъдимият е завил че го разбира и съдът е отложил делото, за да се подготвят подсъдимият и неговата защита по новите обвинения по чл.115, вр. чл.18, ал.1 и по чл.339 от НК, което напълно обезсмисля твърдението за нарушено право на защита на страните, поради неспазване изискванията на чл.276 от НПК, които като общ текст не намират приложение при изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК. С оглед изложеното, не е налице процесуално нарушение със съществен характер, което да се изразява в накърняване правото на защита на подсъдимия, което видно от материалите по делото, той е осъществил в пълнота.
По изложените съображения не се установи да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от контролираната въззивна инстанция, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.
В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно. Контролираните съдилища са направили верен извод за обективната и субективна съставомерност на деянието, като са го квалифицирали като довършен опит към умишлено убийство по смисъла на чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК.
Основното възражение на подсъдимия и неговата защита е срещу субективната съставомерност на деянието, като се твърди липса на пряк умисъл, който е задължителен елемент от фактическия състав на опита, който както е известно е допустим само при пряк умисъл. Аргументите, на които се основава тази теза се състоят в липсата на причинени наранявания на пострадалата, независимо от използваното огнестрелно оръжие и близкото разстояние между жертвата и стрелеца, както и в поведението на подсъдимия по напускане на мястото на престъплението без да произведе повече изстрели, въпреки наличието на патрони в барабана на револвера.
Въззивният съд е отговорил в решението си на аналогично поддържани възражения срещу правната квалификация на деянието, които настоящият касационен състав споделя.
На първо място видно от следите от изстрели в дома на пострадалата, подсъдимият е произвел втория изстрел от близко разстояние, като оръжието е било насочено в горната част на тялото на О., /следата от изстрел е на 1,55 м. от пода/ където се намират жизнено важни органи и при поразяването им е обективно възможно да настъпи смъртта на простреляното лице. Способността за точна стрелба е индивидуална за всяко лице, като от данните по делото е установено, че подсъдимият не е притежавал специални умения или подготовка за боравене с огнестрелно оръжие, / процесният револвер е бил случайно намерен от него и е бил оставен в жилището на пострадалата/ отделно е бил повлиян от употребата на алкохол, което безспорно се е отразило на реакциите му. От друга страна съгласно фактите по делото подсъдимият е преустановил стрелбата по обективни причини, поради засечка на оръжието в резултат от негоден за произвеждане на изстрел патрон в барабана на револвера, въпреки, че е натискал спусъка на оръжието неколкократно след втория изстрел. Отделно, като следствие от шума от стрелбата, счупването на стъклото и виковете на пострадалата, инцидентът е бил възприет от близките и съседите й, които са започнали да излизат от домовете си и това е мотивирало подсъдимия да избяга от мястото на конфликта и да захвърли оръжието на земята, където впоследствие е било намерено от свидетеля Д..
Тези действия на подсъдимия по произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие с пряка насоченост към тялото на пострадалата и последващо неколкократно натискане на спуска на револвера, докато се е намирал в същата позиция, с насочен към пострадалата пистолет, правилно са оценени като довършен опит за умишлено убийство.
Правилно е прието, че правната оценка на поведението на дееца се субсумира в правната норма на чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради това, че подсъдимият е довършил изпълнителното деяние на престъплението, произвел е изстрел, насочен в горната част на тялото на О. и е правил опити за следващи изстрели със същата насоченост, които не е произвел, поради техническа неизправност на боеприпас, с който е било заредено оръжието. При тези данни деецът е направил всичко зависещо от него за да довърши престъплението, но не е успял по независещи от него причини – изстрелите не са причинили нараняване на пострадалата, което да я лиши от живот.
Доводите на подсъдимия и неговата защита, че деецът не е целял да умъртви пострадалата О., а само да я сплаши противоречат на възприетите факти за насочеността на изстрелите - спрямо горната част на тялото на пострадалата, които при проникване в тялото, биха й причинили несъвместими с живота телесни увреждания и като краен резултат –настъпване на смърт.
С извършването на действията с огнестрелното оръжие спрямо пострадалото лице, подсъдимият е довършил опита за убийство, тъй като е довършил изпълнителното деяние на престъплението, като е направил всичко зависещо от него за да причини настъпването на вредоносния резултат, но поради независещи от него причини, не е могъл да причини настъпването на нейната смърт.
В тази ситуация на довършен опит, приложението на чл.18, ал.3 от НК относно самоволен отказ от опит е изключено, тъй като деецът не се е отказал да довърши започнатото изпълнение на престъплението, което обективно е било довършено чрез извършване на действията, които по естеството си са били годни да доведат до настъпването на смъртта на лицето.
В принципен план разсъжденията на САС, че доброволен отказ от довършен опит е правно недопустим не са съобразени с теорията и задължителната съдебна практика. Съгласно текста на разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК опитът е започналото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. Разграничението между довършен и недовършен опит е в зависимост от това дали деецът е довършил изпълнителното деяние, но по друга причина не е настъпил исканият и целен от него вредоносен резултат, в които случаи е налице довършен опит, или когато деецът е започнал изпълнението на деянието, но не е успял да го довърши по независещи от него причини, когато е налице недовършен опит. Доброволен отказ от опит е възможен и в двата случая – при недовършен опит когато деецът по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнителното деяние, а при довършен опит – когато независимо, че е извършил деянието, сам е успял да предотврати настъпването на общественоопасните последици от него. В конкретния случай подсъдимият е довършил изпълнителното деяние – произвел е изстрел с годно огнестрелно оръжие, насочен към горната част на тялото на пострадалата и неколкократно е натискал спусъка на същото оръжие, което е било заредено с четири годни и един негоден патрон, от непосредствено близко разстояние към жизненоважни области от тялото на пострадалата, но не е могъл да произведе други изстрели, поради техническа засечка на оръжието в резултат от негодния патрон, поради което действията му са несъвместими с доброволен отказ от опит. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него за настъпване на общественоопасните последици след което е напуснал местопрестъплението, поради опасения, че може да бъде заловен от съседите на пострадалата, един от които се отправил към къщата на О./съгласно възприетите от решаващите съдилища факти/, поради което доводите на защитата, че се касае за доброволен отказ от опит, /който е довършен / не могат да бъдат споделени.
С оглед изложеното материалният закон е приложен правилно и касационното основание по чл.348, ал.1 , т.1 от НПК не е налице.
Не се намери за основателно и оплакването по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието.
Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е при условията на чл.54 от НК с една година над законовия специален минимум от десет години лишаване от свобода, предвиден в разпоредбата на чл.115 от НК.
Искането на защитата е наказанието да се определи при условията на чл.55 от НК, поради това, че изстрелът е отправен далеч от пострадалата, въпреки близкото отстояние, на което деецът се е намирал от нея, което е в разрез с фактическите изводи на контролирания съд, респективно, не може да се оцени като изключително смекчаващо обстоятелство. Доколкото се касае за опит, приложимият законов текст е разпоредбата на чл.58 б.“а“ от НК, която е специална спрямо чл.55 от НК /не изисква наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства/, но предпоставките за прилагането й не са налице, както правилно е приел и въззивният съд в решението си. Съгласно текста на чл. 58, б.“а“ от НК, наказанието може да бъде смекчено с последиците от приложението на чл.55, ал.1 от НК, като се отчете разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК, а именно степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. В конкретния случай сме изправени пред хипотеза на довършен опит, като подсъдимият е осъществил намерението си да умъртви пострадалата в максимална степен, а причините, поради които не са настъпили общественоопасните последици са изцяло извън неговата воля, поради неточно произведения изстрел и техническата засечка на оръжието, която му е попречила да произведе последващи изстрели и да простреля О. смъртоносно.
При тези данни, обективно не са налице основания за прилагане на текста на чл.58. б.“а“ от НК при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Цялостната характеристика на опита го определя като деяние със завишена степен на обществена опасност, изведена от механизма на извършването му, чрез насилствено проникване с взлом в жилището на пострадалата, през нощта /обстоятелството, че тези негови действия осъществяват самостоятелен състав на престъпление не препятства възможността да се отчитат като отегчаващ фактор за деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, по отношение на което са несъставомерни елементи/ , както и упоритостта, с която е извършено престъплението.
С оглед изложеното, наложеното наказание е съответно на тежестта на деянието и не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер, с което би се допуснало несъответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК. Същото е правилно отмерено и срокът от единадесет години лишаване от свобода се отчете като необходим за преоценка на поведението на дееца, както и съответен степента на обществена опасност на деянието, която предвид че се касае за довършен опит е относително завишена.
Данните по делото за влошено здравословно състояние на подсъдимия в хода на съдебното производство пред окръжния съд не са от естество да наложат смекчаване на размера на наложеното наказание, доколкото от изготвените експертизи се установява, че не се касае за тежки заболявания, за същите е проведено лечение в условията на ареста и по последните данни от вещите лица деецът се възстановява успешно.
С оглед изложеното не е налице явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК, което определя неоснователността на касационните жалба на подсъдимия и тази на неговата защита, които следва да се оставят без уважение, като се остави в сила решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 72/10.03.2022 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1009/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|