5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
София, 11 юли 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1115/2012 година.
Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по направено искане от осъдения А. Т. А., с което се изразява недоволство от постановеното по внохд № 223/2011 год. на Софийски градски съд решение № 167/10.02.2012 год., с което е потвърдена присъдата по нохд № 8320/2010 год. на РС-София. Иска се отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 НПК. На първо място се оспорва осъденият да е осъществил от обективна страна престъпния състав на престъплението и се иска оправдаването му. На следващо място, по довода за нарушение на закона се излагат и съображения, че съдът неправилно е квалифицирал деянието на осъдения по чл. 325, ал. 2 от НК, вместо да приеме, че случаят сочи за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и тъй като до този момент А. не е осъждан, е следвало да го освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Развиват се и доводи, че ако се приеме, че хулиганските действия на осъдения първоначално са започнали в питейното заведение, което е посетил на инкриминираната дата, то те не са продължили и по отношение на извиканите на място полицейски служители, а съпротивата му след поканата им да ги придружи до полицейското управление, може да бъде квалифицирано като друго престъпление, но не като такова изпълващо фактическия състав по чл. 325, ал. 2 от НК.
Пред настоящия съдебен състав искането се поддържа от осъдения и от защитника му по изложените в него основания. В представеното към искането допълнение, прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК основанието за допуснати съществени процесуални нарушения се подкрепя от довода, че в нарушение на чл. 339 от НПК, въззивният съд не е отговорил на изложените пред него доводи и възражения срещу присъдата от защитата, а безкритично е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за доказаност на обвинението.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането за преквалифициране на деянието по основния състав на престъплението по чл.325 от НК и приложение на чл. 78а от НК е основателно и следва да бъде уважено.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С присъда от 08.12.2010 год. по нохд № 8320/2010 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия А. Т. А. за виновен в това, че на 03.12.2009 г., около 02.15 часа в гр.София е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
По жалба на подсъдимия А. е било образувано въззивно производство пред Софийски градски съд по внохд № 223/2011 год. по което е постановено решение № 167/10.02.2012 год., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество за неоснователно.
Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по диференцираната процедура на гл. ХХVІІ и по реда на чл. 371, т. 1 от НПК чрез ясно изразено съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не бъдат разпитвани свидетелите А. Г. Н., М. А. М. и А. А., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит от досъдебното производство. Затова е неуместно да се поставя под съмнение достоверността на дадените от същите тези свидетели показания, установяващи факти относими към предмета на доказването, като същите тези факти се установяват и от разпитаните непосредствено от съда свидетели-Х. М., Д. С. и Е. Д..
На базата на събраната и проверената според изискванията на процесуалния закон доказателствена съвкупност, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 03.12.2009 год. около 02.00 часа в заведение„Гранд де лукс”, намиращо се в гр.София, след употреба на алкохол, А. отправял обидни изрази към певицата А. и се опитал да се качи на дансинга при нея, което било предотвратено от служители на заведението. Това отприщило агресията на осъдения към охраната-свидетелите Д. С., Е. Д. и Х. М. като започнал да ги блъска, псува и заплашва и същевременно успял да нанесе удар с юмрук на С. в областта на лицето. Охраната успяла да изведе А. пред заведението като същевременно, била сигнализирана за съдействие полицията.
Полицейските служители от 9-то РПУ-свидетелите А. Н. и М. М. са били изпратени да извършат проверка по подадения сигнал, че в заведение „Гранд де лукс”, намиращо се в гр.София и извън него с хулигански действия лице нарушава обществения ред. Пристигналите на място полицейски служители поканили осъдения да разясни развилата се ситуация. Въпреки предупреждението, че ако не се успокои ще бъде задържан, осъденият не преустановил неправомерните си действия, а вече ги насочил към полицейските служители като ги псувал и заплашвал, че има познати и ще ги уволни. Това наложило органите на реда да отведат осъдения към патрулния автомобил, което не станало без съпротива от негова страна и това наложило Н. и М. да използват физическа сила и белезници.
С оглед съвкупната преценка на всички гласни доказателства и демонстрираното поведение от подсъдимия, изяснено в детайли въз основа на анализ на показанията на цитираните свидетели, е било изградено и заключението за точните действия, чрез които се е изразило участието на подсъдимия в изпълнителното деяние на престъплението.
Изцяло неоснователно е твърдението, че е допуснато нарушение от категорията на съществените при формиране на вътрешното убеждение на съда, съгласно принципа на чл. 14 от НПК. Вътрешното убеждение на съдебния състав от Софийски градски съд е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правнорелевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания и проверен доказателствен материал, изчерпателно посочен в мотивите на присъдата. Показанията на свидетелите са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо, и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното с обвинителния акт деяние. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция факти за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Въззивният съд е възприел обвинителната теза, че инкриминираните хулигански действия са съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Възприетата правна квалификация е правилна по следните съображения:
Квалифицираният състав по чл. 325, ал. 2, изр. 1 НК е налице тогава, когато съпротивата съпровожда хулиганството, т. е., тя представлява едно друго - отделно и противоправно нападение, при това насочено единствено срещу онзи орган на властта, който се опитва да обуздае и да пресече хулиганските действия.
При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка, материалният закон е приложен точно и деянието правилно е приведено по квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на това престъпление- А. грубо е погазил установения ред и е изразил явно неуважение към обществото като е демонстрирал пълно пренебрежение към принципите и нормите на приличие и обществения ред, съпроводено със съпротива на полицейските служители натоварени с функции по опазване на обществения ред.
Инстанциите по същество са приложили правилно закона като са се съобразили със задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на ВС, според които за да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да продължава и при тяхната намеса, като допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна или изменяване на постановеното по него въззивното решение, поради което искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното и с аргумент за обратното на чл. 426, във вр.чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. А. за възобновяване на внохд № 223/2011 год. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение № 167/10.02.2012год. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|