Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за лизинг * неоснователно обогатяване


4


Р Е Ш Е Н И Е


№ 164

София, 20.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 474/2017 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2189 от 21.11.2016 г. по в.т.д. № 4790/2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което: 1. След отмяна на решение от 17.05.2016 г. по т.д. № 6044/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати на ищеца сумата 16 210.85 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за лизинг, сключен между страните на 22.12.2011 г., ведно със законната лихва от 09.10.2013 г., този иск е отхвърлен изцяло и 2. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за връщане на полученото по лизинговия договор в размер на 25 974.81 лв., поради разваляне на договора от страна на лизингополучателя.
С определение № 363 от 05.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

Касаторът счита атакуваното решение за неправилно, но дори и да се приеме, че е недопустимо, счита, че липсват пречки за разглеждане на жалбата по същество от ВКС. Съображения са изложени в жалбата, поддържани в публично съдебно заседание на 27.09.2017 г.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
С подадената от [фирма] искова молба са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 25 974.81 лв. Софийският градски съд е формирал правни изводи в мотивите към решението за неоснователност на главния иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, приемайки, че не е налице разваляне на сключения между страните договор за финансов лизинг, предвид липсата на даден срок на лизингодателя за изпълнение на договора. Изразено е становище за частична основателност на евентуалния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, имащ за предмет обезщетение за вреди от неизпълнен договор, до размер на 16 210.85 лв., като за разликата до 25 974.81 лв. този иск е отхвърлен.
Предявеният трети обективно кумулативно съединен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 3 127.52 лв., съставляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в разноски за установяване на повредата на процесния автомобил и разноски за обезпечаване на доказателствата, е отхвърлен изцяло.
В диспозитива на постановеното от Софийски градски съд решение не е отразена волята на съда за отхвърляне на главния иск, а съдържа произнасяне единствено по исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД в посочения по-горе смисъл.
В подадената въззивна жалба от [фирма] изрично е отразено, че предмет на обжалване е решението на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за разликата над уважения размер от 16 210.85 лв. до пълния предявен размер. При липса на петитум в жалбата по отношение на главния иск и в противоречие със заявената обжалвана част, оплакванията на въззивното дружество - ищец са насочени и срещу първоинстанционното решение в частта, с която е прието, че лизинговият договор не е развален с отправеното от лизингополучателя писмено изявление.
По реда и в срока по чл.263, ал.2 ГПК ответното дружество [фирма] е депозирало насрещна въззивна жалба срещу осъдителната част по евентуалния иск.
С постановеното по делото въззивно решение, предмет на касационната жалба, съставът на Апелативен съд – София е уважил насрещната касационна жалба. След преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните са изведени изводи за неоснователност както на главния, така и на евентуалния иск, по съображения в мотивната част.
Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо, по следните съображения:
Решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е предприел процесуални действия по разглеждане на въззивните жалби /първоначална и насрещна/, без да констатира наличието на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение. Действително, в съобразителната част към решението на Софийски градски съд е изведен извод за неоснователност на главния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, което е обусловило разглеждането по същество на евентуалния иск, съобразно условието, при което е предявен евентуалния иск. В диспозитива на първоинстанционното решение не е отразена обаче формираната правна воля на съда по главния иск, което по см. на чл.247 ГПК съставлява очевидна фактическа грешка. Производството по нейното отстраняване от постановилия решението правораздавателен орган – Софийски градски съд е следвало да се проведе преди разглеждане на сезиращите въззивната инстанция жалби, съответно преди произнасяне по съществото на спора. За неоснователни следва да се счетат доводите на касатора, поддържани в публично съдебно заседание пред настоящата инстанция, за имплицитно съдържащото се произнасяне по главния иск. Тези доводи не съответстват на императивното изискване на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, нито на законодателно предвидения способ за поправяне на решението при пропуск на първата инстанция да отрази в диспозитива формираната своя воля по един от обективно съединените искове /независимо от вида на тяхното съединяване/. В тази насока следва да се съобрази и изричната разпоредба на чл.271, ал.2 ГПК, касаеща правомощията на въззивната инстанция при произнасяне по евентуален иск, чието разглеждане е обусловено от отхвърлянето на главния иск.
Отделно от изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че недопустимостта на атакувания въззивен съдебен акт е обусловена и от произнасяне по нередовна жалба на дружеството – ищец. Нередовността се изразява в несъответствие между твърдяната от [фирма] порочност на първоинстанционното решение, обхващаща и частта по главния иск /при липса на диспозитив/, и формулираното искане в жалбата на този въззивник. При тази нередовност не би могло съдът да се произнесе по същество по предявените искове преди надлежно провеждане на процедурата по нейното отстраняване.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София, след провеждане на производство по чл.247 ГПК от първата инстанция и след отстраняване нередовността на въззивната жалба, подадена от [фирма].
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 2189 от 21.11.2016 г. по в.т.д. № 4790/2016 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: