О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  488   София,  30.12.2008 година   Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 29.12.2008 година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 517/2008  година   Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК . Образувано е по частната жалба на ТД”Ч” АД, гр. С. против въззивното определение на Софийски градски съд № 1* от 29.10.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 3749/2008 год., с което е оставено в сила разпореждането на Софийски районен съд от 20. 03. 2008 год. по ч.гр.д. № 19110/2007 год. за връщане като недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу определение на същия съд от 26.09.2007 год. по ч.гр.д. № 19110/2007 год. и е отказано за издаване на изпълнителен лист срещу б.ж. на гр. С., упражняващ търговска дейност под фирма „С” по реда на чл.237,б.”к” ГПК/отм./ - въз основа на извлечение от сметка. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила-касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото в производството по издаване на изпълнителен лист съдът не е задължен да проверява правосубектността на длъжника към дата на подаване писмената молба по чл.242 ГПК/ отм./, то не е налице процесуална пречка при последваща служебна констатация за отсъствието и, както е в разглеждания случай, да се предостави възможност на кредитора да отстрани съществуващата нередовност, вкл. да се приеме наличието на настъпило процесуално правоприемство в лицето на наследниците на починалия, щом тежест на същите,съобразно ОУ на сключения договор е било да уведомят търговското дружество, доставчик на потребената от длъжника електрическа енергия. Допълнително в частната жалба са развити и съображения за субсидиарно приложение на общите правила на исковото производство, аргументирани с нормата на чл. 117, ал.1 и сл. ГПК/ отм./ и чл.120 ГПК/ отм./ ГПК, както и за характера на сключения договор за доставка на електрическа енергия, който, според изложеното не е сключен с оглед личността на абоната и поради това създава правна възможност за изпълнение на задълженията и от трето лице, което служебно да бъде конституирано от съда като правоприемник на починалия длъжник- страна по договора. В изпълнение на императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК с наличието на противоречива съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно съществения за делото процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се произнесъл- за процесуалната легитимация на страните в производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание- чл.237 ГПК/ отм./, както и за допустимостта на процесуално правоприемство в лицето на наследниците на починал преди подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, длъжник по арг. от чл.117 ГПК/ отм./. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по разпореждане от чл.274, ал.3, т.1 ГПК на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно е и съдържащото се в същата искане за допускане касационно разглеждане на въззивното определение на СГС. Обстоятелството, че по съществените за производството по обжалване с частна жалба на определенията, респ. разпорежданията процесуални въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт- за допустимостта на частната жалба при починал към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист длъжник и за наличието на правна възможност за настъпване на процесуално правоприемство в лицето на наследниците на последния, когато смъртта му е настъпила преди започване на производството по чл.242 ГПК/ отм./ липсва съдебна практика обосновава правен извод, че в случая е налице соченият от частния жалбоподател селективен критерий , въведен с чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да потвърди постановеното от Софийски районен съд определение от 20.03.2008 год. по гр.д. № 19110/2007 год., имащо характер на разпореждане, с което е върната като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател частна въззивна жалба срещу определение на същия съд от 26.09.2007 год. по гр. д. № 19110/2007 год. за отхвърляне подадената от ТД”Ч” АД, гр. С. молба за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ И. Д. И. , упражняващ търговска дейност под фирма „ С.-91-И. И.”, въз основа на извлечение от сметка- 237, б.”к” ГПК/ отм./ въззивният съд е счел, че доколкото към момента на подаване на молбата на кредитора по реда на чл.242 ГПК/ отм./ длъжникът не е съществувал като правен субект, факт съобщен с върнатото в цяло съобщение, адресирано до последния и удостоверен с писмо, изх. № КО-11-00-11/11.02.2008 год. на Столична община – район „В” за смъртта и наследниците на б.ж. на гр. С. с ЕГН: **********, то отсъства валидно възникнало процесуално правоотношение между страните, което е процесуална пречка от категорията на абсолютните, както за провеждане на производството по издаване на изпълнителен лист, така и за образуване на въззивното производство. Определението е правилно. Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че след като е било недопустимо провеждането на производство по издаване на изпълнителен лист на осн. чл.237,б.”б” ГПК/ отм./ поради липса на правен субект, тъй като смъртта на длъжника- б.ж. на гр. С., упражняващ търговска дейност под фирма „ С.-91-И. И.” е предхождала молбата на кредитора- ТД ”Ч” АД, гр. С. по чл.242 ГПК/ отм./, то отсъства и правна възможност за образуване на въззивно производство срещу постановения от първата инстанция съдебен акт. Доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право – възможността последното да бъде носител на права и задължения и съществува за ФЛ извън изрично предвиденото от законодателя изключение/ ЗН/, само в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на подаване на молбата по чл.242 ГПК/ отм./, във вр. с чл.237,б.”к” ГПК/ отм./ длъжник- ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици. От своя страна отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на процесуална възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник и като е съобразил горното, приемайки за правилно разпореждането на СРС за връщане като недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу определение на същия съд от 26.09.2007 год. по гр.д. № 19110/2007 год. Софийски градски съд правилно е приложил процесуалния закон- арг. от чл. 200, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./, във вр. с чл.217, ал.4 ГПК/ отм./ и §2, ал.9 от ПЗР на ГПК. Обстоятелството, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните , означава, че в служебните задължения на съда се включва задължението сам да следи за наличието и във всяко положение на делото, независимо от стадия на развитие на съответното производство. Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 29.10.2008 год., по ч.в.гр.д. № 3749/2008 год. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ в сила въззивното определение на Софийски градски съд № 1* от 29.10.2008 год., по ч.гр.д. № 3749/2008 год., по описа на с.с.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: