Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 11.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3156/2014 година. Производството е по чл. 7 от Закона за адвокатурата /ЗА/. З. В. Д. е обжалвала на основание чл. 22, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 5 ЗА решение, взето на заседание на Висшия адвокатски съвет /ВАС/ на 21.03.2014 г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу решение № 4/2013 г. на Адвокатски съвет /АС/ – [населено място], с което е отписана от адвокатските регистри, считано от 07.01.2011 г. на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 вр. чл. 133, ал. 1, т. 5 и на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1 ЗА и е оставена без уважение жалбата й срещу мълчалив отказ на Адвокатски съвет – [населено място] за издаване на адвокатска карта по чл. 9 , ал. 4 ЗА. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението на Висшия адвокатски съвет. По отношение на първото основание за отписване от регистъра на адвокатите е изложено, че към датата на постановяване на решението на Висшия адвокатски съвет – 21.03.2014 г. е отпаднало основанието – изтекъл е срока на наказанието, наложено с решение на Д. съд /ДС/ при Адвокатска колегия /АК/- Х.. По отношение на другото основание за отписване от регистъра на адвокатите – чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА жалбоподателката счита, че разпоредбата е неотносима и „касае положителните предпоставки за лице, което желае да бъде адвокат”. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия /ГК/, трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното: За да остави без уважение жалбата на З. Д. срещу посоченото решение на АС – Хасково ВАС е приел, че с решение на Висшия дисциплинарен съд от 14.05.2010 г. по дисциплинарно дело № 29/2010 г. на адвокат З. Д. е било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три години” за нарушение по чл. 39, ал. 2, изр. последно, чл. 40, ал. 1, 2 и 5 ЗА и чл. 9 от Етичния кодекс на адвоката. Приел е че решението е публикувано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2011 г. и към датата на взимане на решението са били налице предпоставките за отписване по реда на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА. ВАС е приел също така, че възстановяването на правата след изтичане срока на наказанието не става автоматично, а по искане на лицето, като при разглеждане на молбата се преценява, настъпили ли са абсолютни пречки за вписване и упражняване на професията по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗА. В следващите мотиви е изложено, че нормите на чл. 5 ЗА регламентират обстоятелства, съставляващи абсолютна пречка едно лице да бъде адвокат и между тях е хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от закона, която е установена. Изложените в жалбата въпроси във връзка с „касационните основания„ както ги е определила жалбоподателката не следва да се обсъждат, тъй като настоящето производство не е по чл. 288 ГПК и в него не се разглеждат основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, включително посочените от страната основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Поради това тези въпроси не подлежат на разглеждане. Изводите на ВАС, че са осъществени предпоставките за отписване по реда на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА са направени въз основа на преценката за наличието им към момента на приемане на решението на АС - Хасково за отписване на З. Д. от АК. Действително към този момент срокът на наложеното на Д. наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три години” не е изтекъл / срокът е започнал да тече от 07.01.2011 г., а решението на АС е от 05.12.2013 г./. Предвид процедирането на ВАС, като контролен орган преценката му за наличието на основание по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА се извършва въз основа на обстоятелствата, настъпили към момента на приемане на решението на АС – Хасково. Поради това изводите в обжалваното решение на ВАС относно предпоставките за отписване по реда на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА следва да се приемат за правилни. Правилни са изводите на ВАС, че са налице предпоставките за отписване по чл. 22, ал. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА. Жалбоподателката е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година”, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години с присъда № 20 от 11.11.2010 г. по н.о. х. дело № 102/2009 г. на Районен съд – [населено място], влязла в законна сила на 23.06.2011 г. На лице е хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА, което е основание за отписване от адвокатския регистър /арг. чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА/. Доводите на жалбоподателката, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА не е приложима са правно несъстоятелни. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА е императивна, тъй като задължава съответната АК при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5 ЗА да отпише от АК съответния адвокат, за който е налице или е настъпило това обстоятелство. Освен това преценката за наличието на обстоятелства по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА се извършва към момента на приемане на решението на АС - Хасково за отписване на З. Д. от АК, тъй като това е релевантния момент към който е реализиран фактическия състав по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА, подлежащ на контрол за законосъобразност от ВАС, а по реда на чл. 7 ЗА и от ВКС. Освен това и към момента на приемане на решения от Съвета на АК – Х. и от ВАС наличието на обстоятелства по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА с оглед последиците от наложеното с цитираната присъда наказание не е отпаднало. Преценката за наличието на тези обстоятелства се извършва съобразно установената пред АК и ВАС фактическа обстановка. Фактическият състав по чл. 22, ал. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА е самостоятелно основание за отписване от АК, поради което установяването му по делото обуславя законосъобразност на изводите на ВАС и правилност на неговото решение. Ето защо следва да се приеме, че като е оставил без уважение жалбата на З. Д. срещу решението на АС – Хасково за отписването й от адвокатските регистри ВАС не е нарушил закона. С оглед този изход на спора неоснователна се явява и жалбата срещу мълчаливия отказ на АС – Хасково да издаде адвокатска карта на жалбоподателката предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗА, която предвижда, че за да бъде издадена адвокатска карта на едно лице е необходимо същото преди това да бъде вписано в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при ВАС, а в случая жалбоподателката е отписана от адвокатските регистри и решението на ВАС е правилно. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение, взето на заседание на Висшия адвокатски съвет на 21.03.2014 г., с което е оставена без уважение жалбата на З. В. Д. срещу решение № 4/2013 г. на Адвокатски съвет – [населено място], с което е отписана от адвокатските регистри, считано от 07.01.2011 г. на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 133, ал. 1, т. 5 от Закона за адвокатурата и на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата и е оставена без уважение жалбата й срещу мълчалив отказ на Адвокатски съвет – [населено място] за издаване на адвокатска карта по чл. 9 , ал. 4 от Закона за адвокатурата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: