Р Е Ш Е Н И Е № 221 София, 01 октомври 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 476/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на защитниците на осъдените П. П. П., В. В. П. и Г. Д. Н. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1076/2014 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение от 15.07.2014 г., с което е потвърдена присъда от 25.02.2013 г. по н.о.х.д. № 12678/2009 г. на Софийски районен съд. С присъда от 25.02.2013 г. по н.о.х.д. № 12678/2009 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимите Г. Д. Н., В. В. П. и П. П. П. са признати за виновни в това, че в периода от 01.04.2007 г. до 10.10.2008 г., в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, в съучастие като извършители са предоставяли систематически помещение на различни лица – М. Г. Г., К. З. К., Я. Г. З., П. Н. П., за полови сношения с неустановени по делото лица от мъжки пол, като деянието е извършено с користна цел – да получат парична сума в размер на четиридесет процента от цената на извършените полови сношения, поради което и на основание чл. 155, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК им е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. На основание чл. 66 НК изтърпяването на така наложеното на подсъдимите Г. Д. Н. и В. В. П. наказание е отложено за срок от пет години. На основание чл. 60, ал. 1 и 61, т. 2 ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия П. П. П. наказание е определено да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година наложено му по н.о.х.д. № 5879/04 г. по описа на СРС. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС приведеното в изпълнение наказание е определено да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 189, ал. 3 НПК всеки един от подсъдимите е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 25.00 лв. С атакуваното въззивно решение от 15.07.2014 г. по в.н.о.х.д. №1076/2014 г. на Софийски градски съд постановената присъда е потвърдена изцяло. В искането на адв. Д. Г. (защитник на осъдените П. П. и В. П.) и адв. Е. Б. (защитник на осъдения Г. Н.), се прави оплакване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 НПК за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила– незаконен състав, тъй като според електронната справка на СГС (приложена към искането) съдия Е. П. е взела участие в съдебните заседания провели се на 21.05.2014 г. и на 30.06.2014 г. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В искането на адв. Р. А. (защитник на осъдения П. П.) се поддържа, че въззивният съдебен акт е постановен при допуснати нарушения свързани с основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се посочва неизпълнение на задълженията по чл. 305, ал. 3 НПК от страна на въззивния съд. В мотивите бланкетно е посочено, че от наличната доказателствена съвкупност може да се направи извод за съпричастността на подс. П. относно извършваното в обекта, без да е уточнено в какво се изразява „съпричастността”. Не е изследван въпросът за достоверността на показанията на св. Л., както и защо са кредитирани дадените на досъдебното производство показания. Вместо това съдът декларативно е посочил, че намира за достоверно казаното от последния. Не са изложени съображения защо не се кредитират обясненията на подс. П.. Оплакването за нарушение на материалния закон е мотивирано с доводите, че съдът не е посочил с какви действия подс. П. е бил съпричастен към извършваното в обекта. Не е посочено и в какво се изразява общността на умисъла на тримата осъдени. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не е подкрепено с конкретни доводи. На тези основания се предлага отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 15.07.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1076/2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно намаляване размера на наложеното наказание. В искането на адв. Б. (защитник на осъдения Н.) се сочат основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Излага се, че е налице превратно тълкуване на доказателствата, тъй като посоченото в мотивите на въззивния съд - че при сключване на договора с транспортната фирма, подс. Н. е знаел, че помещението ще се използва за предоставяне на сексуални услуги и това се подкрепя от показанията на момичетата, не почива на събраните по делото доказателства. Изводът на съда, че Н. е посещавал адреса и работел в заведение в непосредствена близост до него - изключва липсата на знание, почива изцяло на предположение. Претендира се нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като съдът не е изложил съображения защо приема едни доказателствени материали, а други не. В тази връзка защитата излага, че не е достатъчно да се кредитират показанията на св. Г. и В.. Като нарушение на материалния закон се сочат незаконосъобразните изводи на съда, вследствие на установена не по предвидения процесуален ред фактическа обстановка. В решението няма описание на действията, с които подсъдимият е предоставил систематически апартамента на различни лица за полови сношения, как и каква част от 40 % от заработената от момичетата сума е получавал. Не е посочено в какво се изразява общността на умисъла. На тези основания се иска отмяна на постановеното от СГС решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Към искането са постъпили допълнителни писмени бележки от адв. Б.. В допълнение излага, че и двете инстанции са допуснали нарушение на чл. 13, ал. 1 НПК. Въззивният съд безмотивно е изключил показанията на свидетелката Г., дадени пред първоинстанционния съд. Не става ясно какво е получавал Н. – наем или сума от печалбата от предоставяните услуги. От мотивите не се разбира на кого е предоставил жилището си подсъдимият, каква е целта на посоченото действие и същността на понятието наем в казуса. Според защитата има противоречие в изводите на съда, че Н. е получавал месечен наем и сума в размер на 40% от стойността на сексуалните услуги и остава неизяснено какво в крайна сметка е получавал. Липсва конкретика, обосноваваща претенцията за нарушение на чл. 14 НПК. Направено е оплакване за нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, което е идентично по съдържание с наведеното в искането за възобновяване. Наведено е, че в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд декларативно е посочил, че не кредитира възраженията на подсъдимия Н.. Постъпила е и молба, подадена от осъдения Н.. С нея се оспорва възприетата фактическа обстановка. Извън оплакванията относими към необоснованост на съдебния акт, която не е самостоятелно основание за възобновяване и не може да бъде предмет на обсъждане, осъденият сочи, че е осъден въз основа на предположения. Не става ясно въз основа на какви доказателства е установено, че е знаел от самото начало за какво фирмата наемател ще използва помещението. Присъединява се към искането на защитника си и моли да бъде оправдан. Срещу исканията за възобновяване на защитниците на тримата подсъдими са постъпили възражения от страна на прокурора. Във възражението срещу искането на адв. Г. и Б. се сочи, че последното е неоснователно, тъй като данните от електронния регистър на СГС нямат доказателствена стойност, а единствено информационен характер. Останалите доводи изложени от прокурора са лишени от конкретика и не следва да бъдат пресъздавани. Във възраженията срещу искането на адв. А. и на адв. Б. се релевира, че възраженията, че въззивният съд е приел изцяло мотивите на първоинстанционния са неоснователни, тъй като това не е довело до ограничаване правото на защита на осъдения и не съставлява съществено процесуално нарушение. Присъдата, потвърдена с въззивното решение, е правилна, законосъобразна, а определеното наказание справедливо. В съдебно заседание адв. А. излага, че възражението на прокуратурата е декларативно. Моли искането да бъде уважено на изложените в него основания. Адвокат Б. поддържа изцяло искането, което е депозирал. Акцентира на възражението за незаконен състав. По тези съображения моли за произнасяне. Осъдените П. и П. поддържат казаното от защитниците. Представителят на ВКП дава заключение, че исканията за възобновяване следва да бъдат оставени без уважение. В последната си дума подсъдимите П. и П. молят за възобновяване на делото. Осъденият Г. Н., редовно призован, не се явява. Исканията за възобновяване са процесуално допустими. Предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Направени са в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. По същество са неоснователни. По искането на адв. Г. и адв. Б.: Оплакването за незаконен състав е неоснователно. Приложената справка не може да бъде предмет на обсъждане, тъй като няма характер на доказателство, събрано по реда на НПК, а ВКС, в настоящото производство, не разполага с правомощие за събиране на доказателства. Процесуалните документи, въз основа на които касационният съд може и следва да се произнесе по основателността на възражението, са протоколите от съдебно заседание на Софийски градски съд по в.н.о.х.д. № 1076/2014 г. Видно от тях, на 21.05.2014 г. съдът е заседавал в състав – председател съдия В. Ч. и членове съдиите И. К. и Н. У.. В последващото съдебно заседание, на 30.06.2014 г., съдебният състав е – председател съдия В. Ч. и членове съдиите И. К. и Р. Г.. Т.е. след направения от съдия Е. П. самоотвод на 21.05.2014 г., тя не е участвала в последващите съдебни заседания на 21.05.2014 г. и 30.06.2014 г., както неправилно се твърди във възражението основано на приложената справка. По искането на адв. А.: По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са оплакванията, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Правилата в посочената разпоредба са приложими в случаите на нова присъда – чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 НПК. В настоящия случай въззивният съд е постановил решение и приложими са правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. Само когато постановява нова присъда, второинстанционният съд следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза встъпва в правомощията на първоинстанционният съд. Доколкото, с няколко допълнения, е приета за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на решаващия съд, СГС не е бил длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на всестранен анализ на събраните доказателства, като от една страна въззивният съд е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените източници. Действително тази деятелност (включително и на първоинстанционния съд) е могла да бъде по-задълбочена, но от значение е, че правилно са изяснени всички релевантни факти, установяващи извършване на деяниято, осъществено от подсъдимия П.. Мотивната му част, чрез обективираната проверка на първоинстанционната присъда, позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и ВКС не разполага с правомощие за упражняване на контрол върху последното. Неоснователно се възразява, че съдът не е изследвал въпроса за достоверността на показанията на свидетеля Л., четени по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК. Видно от стр. 4 от решението съдът е възприел горните не само, защото свидетелят „е възприел предаването на сумите”, което действително само по себе си не може да бъде аргумент, за да се кредитират дадените на досъдебното производство показания, но и защото същите се подкрепят косвено от показанията на свидетелката Я., приобщени по същия ред, от показанията на свидетеля В., съдържащи се в бланкетно посочените от въззивния съд „останали доказателства по делото” и частично от казаното от св. Л. в съдебно заседание относно обстоятелството, че е работил при подсъдимия П.. ВКС не констатира превратно тълкуване на посочените гласни доказателства, като въззивният съд е изложил мотиви защо приема посочените показания за достоверни и по този начин направеният извод е законосъобразен. Основателно, но без да промени крайните изводи по приложението на закона, е възражението на защитника срещу един от аргументите на въззивния и първоинстанционния съд да не кредитират показанията на св. Л., дадени в съдебно заседание, тъй като се намира в служебна зависимост с подсъдимия П.. По делото не са събрани доказателства, че към настоящия момент свидетелят е в трудови правоотношения с подсъдимия. Поради изложеното настоящия съдебен състав счита, че не са налице посочените в искането нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, за да възникне задължение за настоящата инстанция, за отмяна на съдебния акт. По оплакванията за неправилно приложение на закона. Неоснователно е оплакването, че съдът не е посочил в какво се изразява съпричастността на този подсъдим към случвалото се в процесното жилище. Съпричастността на подсъдимия към деянието от обективна страна е обсъдена и посочена на л. 6 от въззивното решение – предоставял е наетото от него жилище на различни лица за полови сношения. На същата страница са описани и елементите на съучастието на всеки един от подсъдимите. Направеното възражение, че противоречиво поднесената от свидетелите информация, че П. е виждан близо до обекта не е достатъчна, за да обуслови обективна и субективна съставомерност на деянието не може да получи отговор, защото представлява оплакване за необоснованост, което както беше посочено не е касационно основание, въпреки това, то получи отговор посредством отговора на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при установяването на фактическа обстановка. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Доколкото липсват конкретни доводи в подкрепа на наведеното основание Върховният касационен съд намира за необходимо единствено да отбележи, че въззивната инстанция правилно е определила наказанието на подс. П. при паритет между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, споделяйки доводите на първоинстанционния съд. Отмереното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. 348, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5 НПК. Правилно е посочено, че с оглед предходното осъждане на П. и това, че деянието е извършено в изпитателния срок по него, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. По искането на адв. Б. и постъпилата от осъдения Н. молба. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени в степен отговаряща на минималните изисквания за въззивен съдебен акт. Посочено е на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на контролираната инстанция се основава върху анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Действително по делото няма преки доказателства, че подсъдимият Н. е знаел, че апартаментът се използва систематически за полови сношения, но от кредитираните показания свидетелките Г., К. и Я. е видно, че те са познавали подсъдимия като хазяин. Същият се е намирал на етажа над заведението на подсъдимия и клиентите на публичния дом са минавали през заведението (показанията на св. Я. прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК). Н. посещавал апартамента поне един път в месеца и дори виждал там масажно легло (обясненията му дадени пред СГС). Обстоятелството, че е сключил договор за наем с фирма, представлявана от св. М., с когото подсъдимият не се е срещал, а при сключването му фирмата е представлявана от неустановена жена, чиито имена и външен вид подсъдимият не помни и която е сключила договора без поставянето на печат на фирмата, поведението на подсъдимия след предупреждението от св. В., преценени в своята съвкупност водят до единствения възможен извод за изначалното знание на подсъдимия относно целите, за които се използва помещението. Релевираното възражение, относно нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК от въззивния съд, вече получи отговор във връзка със сходно оплакване, наведено от защитника на подс. П.. Доводът, че не е достатъчно да се кредитират показанията на св. Г. и В., за да се направи извод за обективната и субективна съставомерност на деянието по отношение на подс. Н. по естеството си е възражение за необоснованост. Поради това не може да бъде разглеждан в настоящото производство. В случая въззивният съд е изложил мотиви защо кредитира посочените показания, не е допуснал превратното им тълкуване и не е допуснал съществено процесуално нарушение. ВКС не разполага с процесуална възможност да контролира вътрешното му убеждение, когато същото е изградено съобразно правилата на НПК. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на контрол от ВКС, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Н., е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по посочения текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните по делото доказателства – отчасти от неговите обяснения, от показанията на свидетелите Г., В., Я. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК), М., приложения договор за наем, от приложените писмени доказателства. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действайки при пряк умисъл преследвайки користна цел. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, при общност на умисъла, са напълно законосъобразни. Релевантно е възражението, че от актовете на контролираните съдилища не става ясно какво е получавал подсъдимият. Това е така, защото за да бъде осъществен съставът по чл. 155, ал. 3 НК е необходимо деецът да предоставя помещението систематически на различни лица за блудствени действия с користна цел – в случая да получи 40 % от цената на извършените полови сношения. Не е необходимо да бъде установено дали тази цена е постигната. Възраженията, наведени с постъпилата от осъдения Н. молба, извън оплакванията за необоснованост на съдебния акт, че последният е осъден въз основа на предположения, вече получиха отговор. Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 1 НПК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на защитниците на осъдените П. П. П., В. В. П. и Г. Д. Н. за възобновяване на наказателното производство по внохд№1076/2014 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателна колегия, 5 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: