О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№445

[населено място], 19.07.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1948 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. и П. С. и „ЗД“Бул Инс“ АД срещу решение № 492/14.05.2021 г. по в. гр. д. № 3519/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 3345/04.06.2020 г. по гр. д. № 10 482/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на застрахователното дружество да заплати на С. обезщетение в размер на по 5 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук П. М. Т., настъпила при ПТП, реализирано на 20.11.2015 г., и отхвърлени исковете им за горницата до 140 000 лв.

В. и П. С. обжалват решението на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на претенциите. В подадената съвместна жалба сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Твърдят, че обжалваното решение е постановено без да бъдат обсъдени всички оплаквания във въззивната жалба и при наличие на предубеденост на докладчика, който е постановил решение и по в. гр. д. № 2245/2019 г., ищец по което е дъщерята на загиналия Т.. В мотивите на въззивното решение са изтъкнати основания за съпричиняване, които не са били наведени по делото от никоя от страните. Касаторите навеждат доводи, че неправилно е приложен §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ, който не урежда осъществилите се по делото факти, отделно, решението е в противоречие с чл. 9 от Директива № 2009/103/ЕО. Нарушен е и материалният закон и прогласеният в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Сочат, че въззивното решение противоречи на постановени от ВКС решения по приложение на чл. 272 и чл. 269 ЗЗД /напр. решение № 13/2021 г. по т. д. № 2896/2019 г. на II ТО, ВКС/ както и, че е налице необходимост от развитие на правото. В изложението формулират въпроси, които според тях са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Длъжен ли е апелативният съд, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, да се произнесе по обстоятелствата, които са наведени във въззивната жалба и да изложи собствени мотиви, да обоснове решението си на тези обстоятелства и мотиви и може ли да се позовава на обстоятелства, които не са наведени с въззивната жалба и не касаят приложение на императивна правна норма?“

2. „В случай, че застрахователният договор е сключен на 08.09.2015 г., а застрахователното събитие е настъпило на 20.11.2015 г., кой закон е приложим при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от баба и дядо на загинал при ПТП: Кодексът за застраховането, действащ до 31.12.2015 г., или Кодексът за застраховането, действащ от 01.01.2016 г., и приложимо ли е в случая ограничението, предвидено в разпоредбите на чл. 493, ал. 4 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ и §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./?“

3. „Длъжен ли е съдът да обяви обстоятелствата по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност?“

Изложени са и твърдения, че достъп до касация следва да бъде осъществен на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторите заявяват искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в претендирания размер, т. е. на всеки от ищците да бъдат присъдени по 135 000 лв., ведно с лихвата за забава от датата на деликта, както и сторените разноски, включително възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по касация „ЗД“Бул Инс“АД не подава отговор.

„ЗД“Бул Инс“ АД обжалва решението на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за присъждане в полза на ищците на обезщетение в размер на по 5 000 лв. В подадената жалба сочи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. В изложението не формулира ясен правен въпрос, но такъв може да бъде изведен от текста му. Същият се отнася до разрешаване на въпроса за приложение на указанията, дадени с ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и относно темпоралното му действие. Касаторът счита, че е налице селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК.

При изложените доводи касаторът формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част като предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски, сторени пред трите инстанции и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.

Ответниците по касацционната жалба я оспорват като неоснователна и заявяват становище за липса на сочените от застрахователното дружество предпоставки за достъп до касация. Изразяват становище, че в касационната жалба на „ЗД“Бул Инс“ АД са наведени твърдения, които не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Исковото производство е образувано по претенции на В. и П. С. с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ срещу „ЗД“Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения в размер на по 200 000 лв., репариращи претърпените от тях вреди от смъртта на внука им П. Т.. Петитумът е за присъждане на обезщетение от 140 000 лв. за всеки с отчетено съпричиняване на починалия в обем 30% поради знанието му, че водачът на автомобила, виновен за причиняване на ПТП, е бил под въздействие на алкохол. От ответника също е противопоставено възражение за съпричиняване с отговора на исковата молба.

С първоинстанционното решение е било прието, че ищците попадат в изключителната хипотеза, разяснена с ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което са материалноправно легитимирани по предявените искове. Отричайки наличието на съпричиняване, първостепенният съд е определил обезщетения в приложение на §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ в максимален размер от по 5 000 лв. за всеки от ищците.

При подадени и от двете страни по спора въззивни жалби, съсредоточени върху наличието на материалноправна легитимация в полза на ищците и приложението на §96 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./, въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд.

Във въззивната жалба „ЗД“Бул Инс“ АД не е въвел оплакване срещу частта от първоинстанционното решение, с което възражението му за съпричиняване е било отхвърлено като неоснователно.

В мотивите на решението съставът на Апелативен съд София е приел, че внукът на ищците П. М. Т., като пътник, е починал в резултат на ПТП, реализирано на 20.11.2015 г. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] Евгений А. М., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника. И водачът, и починалият са били под въздействие на алкохол. П. Т. е бил роден от брака на Н. П. С. и М. Т. П., разтрогнат с решение на Районен съд Тетевен, влязло в сила на 23.09.1991 г. След този момент П. е живял до смъртта си в едно домакинство със своите баба и дядо. В мотивите още е посочил, че на съдебния състав е известно решението по в. гр. д. № 2245/2019 г., с което е било прието, че пострадалият и водачът са употребявали алкохол в продължение на няколко часа преди да потеглят на път и е било признато съпричиняване в обем 50%. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че между ищците и починалия е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и, че ищците действително са претърпели вреди от неговата смърт в по-голям обем, различен от обичайния, като се е позовал на решение № 92/2020 г. по гр. д. № 1275/2019 г. на ТК, II ТО. Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение и неотричайки приложението на §96 ПЗР на ЗИДКЗ, въззивният съд е постановил своето решение.

При запознаване с обжалваното решение на Апелативен съд София настоящият състав на касационната инстанция при изпълнение на задължението си служебно да следи за пороци, водещи до невалидност или недопустимост на въззивното решение и обосноваващи пряк достъп до касация в приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК /посочен и от двете страни по спора/, намира, че соченото решение не страда от такива пороци. То е постановено от законен съдебен състав в пределите на правораздавателната му власт в писмена форма. Решението е подписано от членовете на съдебния състав и отразява ясно волята на съда. Решението не е постановено и при липса на изискванията, необходими за решаване на спора по същество - липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др., разяснени с т. 9 на ППВС № 1/1985 г. За наличието на очевидна неправилност /регламентирана като трета хипотеза в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ съдът не следи служебно, а такава не е надлежно мотивирана и от двете групи касатори, поради което и на това основание не може да бъде допуснат касационен контрол.

По въпроса, поставен от касатора „ЗД“Бул Инс“ АД, не е осъществен соченият селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за факултативен достъп до касационен контрол. По въпроса за темпоралния обхват на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и изобщо за действието на тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предходно друго такова или постановление на Пленума на ВС съществува практика на ВКС /решение № 170/2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV ГО, доизяснено с определение № 291/2020 г. по т. д. № 2108/2019 г. на II ТО във връзка със задължителните постановки на ТР № 1/2017 г. по т. д. № /2014 г. на ОСГТК на ВКС/, от която въззивният съд не се е отклонил. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, от значение за съществуващо между страните правоотношение, те следва да се преценяват с оглед задължителното тълкуване, дадено с новото тълкувателно решение, когато спорът е отнесен за решаване до съда. Само приключилото с влязъл в сила съдебен акт съдебно производство, т.е. производство, което не е висящо пред редовна съдебна инстанция, не може да бъде съобразено с даденото ново тълкуване на приложима норма. Отнесено към процесния случай това означава, че, когато ПТП е реализирано преди постановяване на ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, но последиците от него са заявени по гражданскоправен ред чрез искова молба след постановяване на това решение, то дадените с него разяснения следва да бъдат съобразени от решаващия спора съд. С цитираното тълкувателно решение е разширен кръгът правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди от настъпила смърт на техен близък, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Въззивната инстанция е субсумирала установените по делото факти под хипотезата на разясненото с ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изключение, с което не се е отклонила от задължителната практика на касационната инстанция.

Налице е соченият от касаторите С. селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за темпоралния обхват на §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ. Той се явява обуславящ решаващите мотиви на въззивния съд, доколкото е налице препращане по реда на чл. 272 ГПК към решението на Софийски градски съд, в което изрично е обсъдено приложението на сочената правна норма. Следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка на въззивното решение относно съответствието му със служебно известните на състава решение № 57/25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г. на II ТО и решение № 71/16.06.2022 г. по т. д. № 1004/2021 г. на II ТО на ВКС. Въпросът се нуждае от уточнение съобразно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл : Какво е темпоралното действие на §96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г./

Останалите въпроси, поставени в изложението на касаторите С., не обуславят достъп до касация. Първият е хипотетично зададен и не корелира с конкретни оплаквания в касационната жалба кои точно аргументи на касаторите въззивният съд не е обсъдил и, ако беше обсъдил, би достигнал до различни правни изводи. Следователно, този въпрос няма характеристиката на правен, разяснена с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Третият въпрос касае правилността на въззивния акт и не държи сметка за липсата на субективен и обективен идентитет между в. гр. д. № 3519/20 г. и в. гр. д.
№ 2245/2019 г., както и липсата на преюдициалност между двата гражданскоправни спора.

В заключение, касационен контрол за законосъобразност следва да бъде допуснат само по жалбата на С. относно частта от решението на Апелативен съд София, с което е потвърдена отхвърлителната част на първоинстанционното решение.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът П. С. трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 150 лв., предвид приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК от първостепенния съд и частично освобождаване от заплащане на държавна такса.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492/14.05.2021 г. по в. гр. д. № 3519/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 3345/04.06.2020 г. по гр. д. № 10 482/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЗД“Бул Инс“ АД да заплати на С. на основание чл. 226 КЗ /отм./ обезщетение в размер на по 5 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук П. М. Т., настъпила при ПТП, реализирано на 20.11.2015 г.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492/14.05.2021 г. по в. гр. д. № 3519/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 3345/04.06.2020 г. по гр. д. № 10 482/2018 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от С. искове по чл. 226 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение в размер над 5 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук П. М. Т., настъпила при ПТП, реализирано на 20.11.2015 г.

УКАЗВА на П. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 150 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.

След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.