Р Е Ш Е Н И Е № 492 София, 04 декември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1804/2012 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативната прокуратура – София, срещу въззивно решение № П-35/28.08.2012 година постановено по в н о х д № П-36/2012 година от Военно-апелативния съд. В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК за допуснато нарушение на закона, по което се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. От съдържанието на изложените аргументи в подкрепа на това основание, може да се изведе и второто основание по чл. 348 ал. 1 от НПК, а именно за допуснато съществено процесуално нарушение по т. 2, свързано с опорочаване на принципа за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него основания и доводи. Подсъдимите К. К. и П. П. се явяват лично и с упълномощените си защитници – адвокат Г. Г. за първия и адвокат А. М., за втория подсъдим. Двамата защитници пледират за оставяне на въззивното решение в сила, по изложените към него мотиви. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С касационно решение № 89/18.05.2012 година по кнд № 2978/2011 година на ІІІ н. о. при ВКС е била отменена присъда № П-56/12.10.2011 година постановена по в н о х д № П-48/2011 година от състав на Военно-апелативния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменената от ВКС нова присъда, след отмяна на първоинстанционна оправдателна присъда, двамата подсъдими П. П. и К. К. са били признати за виновни в това, че за времето от 21 ч. на 21.07.2003 г. до 5 часа на 22.07.2003 година, в района на с.Долни Богров, като лица от състава на МВР, в съучастие по между си като съизвършители спомогнали на Н. И. М., извършил престъпление по чл. 242 ал. 4, вр. с ал. 1, б. „б” от НК, да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване – прест. по чл. 294, ал. 4, вр. ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Било им наложено наказание по три години лишаване от свобода, условно с пет годишен изпитателен срок. При новото разглеждане на делото, новият състав постановил протестираното решение, с което е изменил присъдата на първата инстанция с № п-518/14.07.2011 година по н о х д № 518/2010 година по описа на Военния съд – [населено място], в частта само относно мотивите към присъдата, като постановил, че основанието за оправдаването на подсъдимите К. и П. е по чл. 304 пр. 3 от НПК, а не по пр. 2 на същия текст. Потвърдил оправдателната присъда срещу двамата подсъдими в останалата част. Протестът е основателен по основанието за допуснато съществено процесуално нарушение, но по съображения различни от изложените в него. При проверката по делото се установи, че в касационното решение съставът на ВКС е констатирал, че осуетеното спрямо М. наказателно преследване е за престъпление по чл. 242 ал. 4, вр. с ал. 1, б. „б” от НК. Освен това е установил, че срещу Н. М., освен наказателно дело за престъпление по чл. 242 ал. 4, вр. с ал. 1, б. „б” от НК /висящо производство пред СГС/ е водено и друго наказателно дело, за престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК, а именно н о х д № 3219/2004 година по описа на СРС, завършило с влязла в сила осъдителна присъда. На стр. 3, в последния абзац от решението на ВКС е дадено задължително указание към въззивния съд да изиска и приобщи към доказателствения материал именно това приключило наказателно производство. Вместо да изпълни това конкретно указание, имащо пряка връзка с мотивите на касационната инстанция по приложението на чл. 413 ал. 2 от НПК, определяща за правилното решаване на делото, проверяваният съд изискал и приложил материалите само по другото наказателно производство посочено по-горе за митническа контрабанда, висящо пред СГС. Неизпълнението на задължителните указания на касационната инстанция дадени по реда на чл. 355 ал. 3, т. 2 от НПК, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, е само по себе си друго съществено процесуално нарушение. Това е касационно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указание да се изпълни указанието на ВКС дадено с решение № 89/18.05.2012 година по кнд № 2978/2011 година на ІІІ н. о. за приобщаване към доказателствата по делото на материалите по приключилото с влязъл в сила съдебен акт по н о х д № 3219/2004 година по описа на СРС, срещу Н. И. М. за престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК. Освен изложеното, до тук, с обсъждането на наказателното дело с предмет престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК, на л. 21 от проверяваното въззивно решение, съдът отново е допуснал същото процесуално нарушение, каквото е констатирано в решението на ВКС, постановено при първото касационно производство. Ето защо, настоящата инстанция намира, че е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за допуснато съществено процесуално нарушение, което налага касационна отмяна на протестираното въззивно решение. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК, вр. с чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № П-35/28.08.2012 година постановено по в н о х д № П-36/2012 година от Военно-апелативния съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание, с указания за изпълнение указанията на ВКС дадени с решение № 89/18.05.2012 година по кнд № 2978/2011 година на ІІІ н. о. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: