Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 24.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 621 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. Ф. Д. срещу решение № 87 от 27.04.2017 г. по внохд № 20/17 г. на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 97/ 04.11. 2016 г. по нохд № 889/ 15 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата, поддържана от защитата на подсъдимата в съдебно заседание, са релевирани оплаквания по трите касационни основания и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. В писмено възражение, гражданският ищец, министърът на финансите, развива доводи, че решението в гражданско-осъдителната си част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Касационното производство е второ по ред. С присъда № 92/ 20.10.2014 г. по нохд № 689/13 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимата Д. за виновна в това, че за времето от 12.04.2007 г. до 12.06.2008 г. в условията на продължавано престъпление избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- ДДС в размер на 8 529 718 лв., като потвърдила неистина в 6 бр. справки-декларации по ЗДДС, при водене на счетоводството използвала документи с невярно съдържание- 7 бр. фактури и приспаднала неследващ се данъчен кредит в посочения размер, поради което и на основание чл. 255 ал.3, вр. ал.1 т.2, 6 и 7, вр. чл. 26 от НК я осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода. Отнел в полза на държавата ½ от недвижим имот в [населено място], собственост на подсъдимата. Осъдил я да заплати на гражданския ищец- министъра на финансите, представляващ държавата, причинените имуществени вреди в размер на предмета на престъплението. С решение № 32/ 26.02.2015 г. по внохд № 362/14 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата, като приел, че предметът на продължаваното престъпление е на стойност 2 859 338.07 лв. и намалил присъденото обезщетение до посочения размер. По жалба на подсъдимата, с решение № 250/ 23.06.2015 г. по к.д. № 657/ 15 г. Върховният касационен съд, ІІІ н.о. отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от Варненския окръжен съд. При повторното разглеждане на делото, Варненският окръжен съд признал подсъдимата Д. за виновна по обвинението да е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 8 529 718 лв. и я осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Отнел в полза на държавата ½ от недвижимия имот, собственост на подсъдимата и уважил гражданския иск. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Варненският апелативен съд отново изменил присъдата, като приложил закон за същото наказуемо престъпление с размер на укрития ДДС от 2 859 338.07 лв. В същия размер уважил гражданския иск. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с доводите, че решението не съдържа отговор на направени от защитата възражения, което се приравнява на липса на мотиви, че в нарушение на процесуалните изисквания съдът е оправдал частично подсъдимата с решение, а не с нова присъда и не е изложил мотиви относно осъществяването на всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, както и че е игнорирал мотивите на отменителното касационно решение и е задълбочил нарушенията, констатирани от предходния касационен състав. Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. На първо място, касационният състав дължи отговор на възражението относно формата на акта, с който се е произнесъл въззивният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 336 ал.1 от НПК, въззивният съд се произнася с присъда в случаите, когато се налага осъденият подсъдим да бъде оправдан, съот. оправданият подсъдим да бъде осъден, както и когато се налага да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция. Когато изменя присъдата, като прилага закон за същото наказуемо престъпление, както е в настоящия случай, въззивният съд се произнася с решение /чл. 337 ал.1 т.2 от НПК/. На следващо място, ВКС намира за лишено от фактическо основание оплакването, че въззивният съдебен акт не отговаря на изискванията по чл. 339 ал.2 от НПК. В тази връзка защитата претендира липса на отговор на направените възражения, касаещи допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, а именно: игнориране на доказателства и експертни заключения, необсъждане на съдържанието на фактурите и справките- декларации по ЗДДС и съответствието им на изискванията на закона, несъобразяване с принципа по чл. 16 от НПК и прехвърляне на тежестта за доказване от обвинението върху подсъдимата. Отправен е упрек и срещу начина на изготвяне на мотивите към присъдата, в които също липсвал отговор на възражения на защитата. Касационният състав счита, че при проверката на атакуваната пред него първоинстанционна присъда Варненският апелативен съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимата. Съдът е направил собствен анализ на събраните доказателства и е обосновал извода, че фактическата обстановка е правилно изяснена от първата инстанция. Приел е, че в голямата си част доказателствата са непротиворечиви и водят до фактически изводи, по които не се спори по делото. Видно е от съдържанието на мотивите, че съдът счита за безспорно, че за шестте сделки има подписани договори, че инкриминираните фактури са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, съдържат всички изискуеми от ЗС реквизити, че са надлежно осчетоводени, че са описани в дневниците за покупки и дневниците за продажби и са включени в справките- декларации по ЗДДС, подадени от подсъдимата. В голямата си част, заключенията на съдебно-счетоводните експертизи не са игнорирани, а са възприети от Варненския апелативен съд. Изключение прави само експертният отговор за наличие на изпълнение по договорите за въздържане, тъй като във фирмите- съконтрахенти на [фирма] не са установени приходи и разходи във връзка с осъществяване на дейността, предмет на тези договори. Защитата е възразила срещу извода на първоинстанционния съд, че въпреки документалното оформяне на инкриминираните сделки съобразно счетоводните изисквания, липсва изпълнение по тях. Възраженията по този основен спорен въпрос по делото са надлежно обсъдени във въззивното решение. Варненският апелативен съд е изследвал подробно всички договори за услуги, сключени от фирмата на подсъдимата с фирмите [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и на л.16-21 от решението си е мотивирал убедително защо приема, че изпълнение по тях няма, поради което не са били налице предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. Формирал е това свое заключение на база събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Н. и М., резултатите от насрещните проверки на техните дружества, установяващи липса на каквато и да било търговска дейност с обувки, авточасти и реклама, както и въз основа на заключенията на експертизите, че по нито един от договорите не се установява плащане от фирма [фирма] по банков или по касов път. Съдът е отделил особено внимание на договора с фирма „К” от 16.02.2007 г., по силата на който тази фирма се ангажира да изготви рекламен видеоклип и да организира и следи за излъчването му в програмата на „RN Канал 0”. Липсата на доказателства за техническа обезпеченост на фирмата изпълнител, липсата на наети професионалисти, на които да е възложено изработването на клипа, разминаването във фактурираните суми по фактурите на [фирма] към фирма „К.” с предмет на доставките рекламно време за месеците март и април 2007 г., както и невъзможността за установяване на времето на изготвяне на наличния по делото технически носител /CD/, съотв. дали той съхранява оригинала на видеоклипа, са дали основание на решаващата инстанция да приеме, че и по този договор липсва реално изпълнение. Варненският апелативен съд е отговорил и на останалите възражения във въззивната жалба, които отново се релевират в касационната жалба. Касационният състав изцяло се солидаризира с изложеното в решението, че съгласно разпоредбата на чл. 305 ал.2 от НПК, в мотивите на присъдата съдът следва да посочат установените обстоятелства, доказателствените източници, въз основа на които те са изведени и какви са правните съображения за взетото решение. Първоинстанционният съд е длъжен да обсъди противоречията в доказателствените материали и да изложи съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. Той се произнася по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, съобразно установените въз основа на доказателствата фактически обстоятелства, а не по съображенията на защитата срещу обвинението. Не е налице и противоречие на присъдата с чл. 31 ал.3 от Конституцията и чл. 16 и чл. 103 от НПК, както се твърди в касационната жалба. Не се констатира прехвърляне на доказателствената тежест върху подсъдимата. Тя е призната за виновна не защото не е успяла да докаже възраженията си, а защото анализът на всички събрани по делото доказателства, оценени в тяхната съвкупност сочи на фактически изводи за липса на изпълнение по инкриминираните договори за услуги, както е приел апелативният съд. Върховният касационен съд счита, че въззивната инстанция е изпълнила задължителните указания, дадени в предходното касационно решение. Констатираното нарушение на процесуалния закон, допуснато от предходния въззивен състав, свързано с осъждане на подсъдимата по нерелевирани в обвинителния акт факти, е отстранено при повторното разглеждане на делото. Както вече бе посочено, настоящият състав на Варненския апелативен съд е изследвал всички доказателства, относими към всяка една от сделките, по които подсъдимата е приспаднала данъчен кредит и е обосновал заключението за липса на реално изпълнение по договорите. Механизмът на деянието, описан в обвинителния акт, е възприет изцяло от съда, като са изключени всички фактически обстоятелства, приети за привнесени от предходния състав на ВКС. Съдът е изложил дължимите подробни и убедителни съображения за решението си, че подсъдимата е осъществила всяко от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. Констатираното нарушение на принципа за reformatio in peus, допуснато от окръжния съд, е отстранено по законосъобразен начин- чрез изменение на присъдата и прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, с редуциране на размера на укрития ДДС. Съдът правилно е приложил закона, не е въвел изисквания към дейността на подсъдимата, които не се съдържат в ЗДДС и не е нарушил принципа за законоустановеност на престъпленията, както се сочи в жалбата. Нормативните задължения на данъчно задълженото лице по глава ХІІІ от ЗДДС са пределно ясни- да декларира всеки месец вярна информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Подсъдимата е призната за виновна защото е потвърдила в справките- декларации невярна информация, като е декларирала като осъществени инкриминираните сделки, без това реално да се е случило и е представила пред данъчните органи документи с невярно съдържание- седем броя фактури. В резултат на декларираната невярна информация е приспаднала данъчен кредит, без да има такова право, защото то възниква само за получени стоки и услуги, т.е за реално осъществени доставки, а не само за договорени такива, без да е доказано тяхното изпълнение. Затова касационната инстанция приема, че материалният закон е приложен правилно. Оплакването по касационното основание на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК е мотивирано с аргумента, че наложеното наказание не е съобразено с редуцирания предмет на престъплението. Видно е от съдебното решение, че въззивният съд е възприел изцяло доводите на окръжния съд за индивидуализиране на наказанието при основанието по чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Касационният състав намира, че както по размер, така и по начина на изтърпяването му, наказанието съответства на обществената опасност на подсъдимата и извършеното от нея престъпление, поради което липсват основания за допълнителното му намаляване. Върховният касационен съд споделя изцяло и доводите на въззивната инстанция, че гражданската претенция на държавата за вредите от престъплението не е била погасена по давност към момента на предявяване на гражданския иск. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.3 от ЗЗД погасителната давност за вземанията за вреди от непозволено увреждане е петгодишна и започва да тече от откриването на дееца. Защитата неправилно твърди, че по конкретния казус давността е започнала за тече от момента на подаване на справките- декларации по ЗДДС, защото от този момент деецът/ деликвентът вече бил известен на активно легитимираната страна, министърът на финансите. Тезата е логически неиздържана, защото при извършване на престъпления против данъчната система, свързани с невярно деклариране или документиране от задължените лица, престъплението не е известно, освен за самия извършител. Органът по приходите не би могъл да знае, че подсъдимата е нарушила данъчното законодателство и е причинила вреда на фиска преди да установи това по пътя на ревизионното производство. В случая такова производство е проведено, но не е издаван ревизионен акт, тъй като Националната агенция по приходите, ТД [населено място] е стигнала до констатации за възможно извършено престъпление и е сезирала прокуратурата с Уведомление от 16.02.2009 г. Варненският апелативен съд е приел, че давностният срок за вземанията за вреди по чл. 45 от ЗЗД е започнал да тече от момента на установяване на дееца, което е станало с привличането на Д. като обвиняема. Върховният касационен съд се съгласява с този извод, защото едва в този момент за органа по приходите е настъпила яснота относно деликта и неговия автор и министърът на финансите би могъл да предяви иск по чл. 45 от ЗЗД, както е сторил. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/ 27.04.2017 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 20/17 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: