Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
С о ф и я, 27 септември 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 с е п т е м в р и 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 456/2018 година.
Производството е по реда на Глава 33 от НПК.
Инициирано е с искане от името на осъдения П. Г. С. от Борово, област Русе чрез договорно упълномощен защитник адв.Пр.С. от АК-Велико Търново с правно основание по чл.423, ал.1 от НПК и с искане за отмяна на влязлата в законна сила присъда № 19 от 07.09.2016 г., постановена по НОХД № 43/2016 г. от Районен съд-Бяла и възобновяване на производството по делото за новото му разглеждане от първоинстанционния съд поради нарушеното му право на лична защита и провеждане на съдебното производство в негово отсъствие.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият С., лично и чрез защитника си адв.С. поддържа депозираното искане и моли да бъде уважено.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК, като взе предвид следното:
С присъда № 19 от 07.09.2016 г., постановена по НОХД № 43/2016 г. на Районен съд-Бяла отговорността на подсъдимия П. Г. С. от Борово, в момента в затвора Белене, е ангажирана за извършено на 09.09.2014 г. в Борово, след предварително сговаряне с други четири лица, повторно в немаловажен случай, престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7 вр.чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК общо наказание от 1 година лишаване от свобода по групираните с определение №200 от 01.07.2013 г. по ЧНД № 125/2013 г. на Районен съд-Бяла наказания по присъди по НОХД № 1708/2012 г. на Районен съд-Русе и по НОХД № 485/2012 г. на Районен съд-Бяла, което същият да изтърпи при първоначален строг режим.
Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила на 23.09.2016 г. (а не както е посочено в ЕЗА - 29.06.2016 г., което е абсурдно).
Досъдебното производство № ЗМ-2771/2014 г. по описа на РУП-Бяла, пр.пр.№ 895/2014 г. на РП-Бяла е било образувано с постановление на прокурора от 26.09.2014 г. за извършена кражба на чужди движими вещи на 09.09.2014 г. в Бяла от 5 лица, сред които и осъденият П. Г. С. от Борово. Обвинението срещу него е било повдигнато с постановление от 12.12.2014 г. на разследващия полицай, но поради отсъствието му от посочения от него адрес то не му е било предявено. Въпреки щателното му издирване, както и на още един от обвиняемите, досъдебното производство е било двукратно спирано. На 10.01.2016 г., при влизане на осъдения С. в България през ГКПП-Калотина (л.46 от НОХД) същият е бил задържан, което е позволило производството да бъде възобновено. На 11.01.2016 г. на П. С. лично му е било предявено постановлението за привличане като обвиняем с обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и 7 вр.чл.194, ал.1 от НК, взета му е била мярка за неотклонение „подписка”, посочвайки адреса си в Борово и е дал обяснения относно инкриминираното деяние, като е изразил съжаление за стореното и желание да се постигне споразумение с прокурора за приключване на наказателното производство спрямо него, отказвайки се от правото да се запознае с материалите от разследването. Де факто откраднати от пострадалия Г. М. М. от Борово са били три инструмента – елбормашина, електрожен и бензинова лампа, открити у трима от обвиняемите (у осъдения С. - бормашината) на обща стойност 263 лева, върнати след доброволното им предаване от дейците на собственика им на 11.09.2014 г. срещу разписка. С мнение от разследващия полицай от 22.02.2016 г. за съдене на обвинените лица делото е било предоставено за решаване на прокурора.
На 24.02.2016 г. в Районен съд-Бяла е бил внесен обвинителен акт срещу петимата обвиняеми и образувано НОХД № 43/2016 г., и те, включително обв.С., са били предадени на съд, делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2016 г., но при опитите за призоваването му за това заседание подсъдимият тогава С. не е бил открит на посочения адрес, като близките му са отказали да получат съдебните книжа и са заявили, че той се намира във ФР Германия. За следващите три открити съдебни заседания, след промяна на мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”, обявяването му за местно и общодържавно издирване, С. не е бил установен и задържан. На 07.09.2016 г., след назначаване на адв.М.М. от АК-Русе за негов служебен защитник, съдът е разгледал и решил делото в отсъствие осъдения С., при условията на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 23.09.2016 г.
Пред ВКС към депозираното от адв.С. искане от името на осъдения С. е представено копие от изготвено на компютър пълномощно за съответното му упълномощаване с дата 04.10.2017 г. В съдебното заседание пред ВКС на 17.09.2018 г. бе представен и приет оригиналът на пълномощното.
В искането за възобновяване от 04.04.2018 г., подадено от упълномощения защитник на осъдения адв.Пр.С. от АК-Русе с пощенско клеймо от 05.04.2018 г., се навежда най-общо довод за ограничаване на правото му за лично участие в хода на съдебното производство пред районния съд, без да се развиват каквито и да е конкретни съображения за причините за това и без коментар за наличие или не на визираните в чл.423 ал.1 от НПК предпоставки за уважаване на претенцията им за възобновяване на наказателното дело, но като се прави искане за отмяна на осъдителната присъда спрямо С. и връщане на делото за новото му разглеждане от стадия на съдебното производство. Такива не се излагат и в съдебните прения пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че следва да се приеме искането за възобновяване за направено в срока по чл.423, ал.1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане с предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Факт е, че откритата и доброволно предадена от осъдения С. елбормашина е едната от откраднатите от св.Г.М. вещи при съучастието му с останалите четирима осъдени лица, което не е и няма как да бъде оспорено в настоящето производство пред ВКС. Предмет на настоящата касационна проверка е дали е знаел за образуваното срещу него наказателно производство, за повдигнатото му обвинение и дали неучастието му в съдебното производство по образуваното наказателно дело се дължи на собственото му поведение с цел да се укрие и да избегне реализиране на наказателната му отговорност за стореното. От изложените по-горе обстоятелства е видно, че обвинението му е било предявено лично на 11.01.2016 г., изразил е съжаление за извършеното и се е отказал от правото да се запознае с материалите от разследването, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка” с ангажимента да не напуска посочения от него адрес в Борово. След образуване на съдебното наказателно дело при многократните опити за призоваването му е било установено, че той е напуснал този адрес и пределите на страната, като е заминал в Германия, но без да е известил съда за актуалния си адрес. Фактически това обстоятелство се потвърждава и от откриването и задържането му в тази държава в изпълнение на издадената след осъждането му ЕЗА.
Според правилата за възобновяване на наказателно дело по чл.423, ал.1 от НПК, задочно осъдено лице може да отправи искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело, което е било разгледано в негово отсъствие, завършило с осъждането му. Тази възможност обаче не може да съществува безкрайно и да влияе за неопределен период във времето върху стабилността на влезлия в сила съдебен акт, поради което и законодателят я е ограничил до 6 месеца, с компромиса този срок да започне да тече от „узнаване” от страна на осъдения за постановената спрямо него осъдителна присъда и когато е разполагал с реална възможност да се възползва от това си право.
От друга страна, основателността на искането на задочно осъдения е пряко обвързано със спазване и от негова страна на задълженията му във връзка с правилата на НПК за редовното му известяване от органите на досъдебното производство или съда за извършваните процесуални действия във всички фази на процеса. Когато той по собствено усмотрение не се е възползвал от правото си на лично участие в хода на наказателното производство, без уважителни причини не се е явил пред съответния орган или се е укрил, то тогава не са налице условията на чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване заради неприсъственото му осъждане (по аргумент от чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК).
В случая, от данните по делото се установява, че осъденият С. е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, за постановената му мярка за неотклонение „подписка” със задължение да не напуска и съответно да уведоми съда при промяна на посочения от него адрес в РБ. Напускането на този адрес и обективната невъзможност да бъде открит в страната при щателното му издирване поради излизането му извън пределите на страната ни и установяването му на неизвестен адрес в чужбина обосновава извод за желанието му да се укрие и избегне наказателна отговорност за престъпното му поведение, поради което не са налице условията по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Искането от името на осъдения П. С. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното и на основание чл.426 вр.чл.351, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Г. С. от Борово, в момента в затвора Белене, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на основание чл.423, ал.1 от НПК на влязлата в законна сила присъда № 19 от 07.09.2016 г., постановена по НОХД № 43/2016 г. от Районен съд-Бяла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |