РЕШЕНИЕ                                                                   N 127   София, 04.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 637/2009 год.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. К. и И. С. П. срещу решение от 02.04.2008 г. по гр. д. № 58/2008 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която след като е отменено частично първоинстанционното решение по гр. д. № 10/2007 г. На Б. районен съд е уважен предявения от И. С. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК като е признато за установено по отношение на касаторите, че той е собственик на 1/5 ид. ч. от УПИ * в кв. 9 по плана на с. Д., община Б., с площ от 1509 кв. м. Инвокирани са доводи за необоснованост на извода, че касаторите не са придобили на основание давностно владение притежаваната от ищеца по наследство идеална част от имота за периода след 1980 г. до предявяване на иска, което е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение от 30.04.2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешения с него материален въпрос от значение за изхода на спора дали с действията си ищецът С е прекъснал владението осъществявано от ответниците по иска върху притежаваната от него и от баща му общо 1/5 ид. ч. от имота и дали то е достигнало до знанието на владеещите с цел да придобият изцяло имота за себе си.   Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и намери следното: От фактическа страна е установено, че имотът първоначално е принадлежал на А. И. А. , който е оставил за наследници пет деца С. А. И. , К. А. А. , Г. А. , В. А. Ф. и В. А. П. По делото няма данни за датата на настъпване смъртта на наследодателя, но е установено, че на 16.12.1981 г. наследниците му са се позовали на давност и наследствено правоприемство и са се снабдили с нот. акт № 1* т. V, н. д. № 1656/81 г. за собственост на имота, който тогава е бил със статут на парцела упълномерен с 352 кв. м., за които сметките по регулация не са били уредени. Преди това с нотариално заверена декларация вписана на 14.10.1981 г. съсобствениците на имота са дали съгласие В. А. П. да построи вилна сграда в съсобствения имот. Отстъпеното право на строеж по реда на чл. 57 ЗТСУ е реализирано по одобрен архитектурен проект и строителни книжа като в имота е била построена двуетажна сграда от В. П. и съпругът й П. П. през 1982 г. Виолета П. е починала през 1995 г. като е оставила универсално завещание в полза на съпруга си, от брака с който не са имали деца. Пеко П. е починал през 2005 г. и е оставил за наследници касаторите, ответници по иска И. С. П. и В. С. К., деца от предходен брак. На 12.12.2006 г. те се снабдили с констативен н. а. № 1* т. ІІІ, по н. д. № 598/06 г. за собственост на УПИ * в кв. 9 по плана на с. Д. и построената в него двуетажна масивна сграда, застроена на площ от 37 кв. м. с мазе и гараж в сутерена. Същата година наследниците Г, съпруг, и И. Д. С., син, са се снабдили с констативен нот. акт № 1* т. ІІІ, н. д. № 547/2006 г. за собственост на основание наследяване на 1/5 ид. ч. от дворното място. С част от събраните гласни доказателства е установено, че след построяване на вилната сграда имотът е използван само от В. П. и съпругът й П. П. , което владение е продължило и след смъртта на В. Друга група свидетели установяват че и В. П. , а след смъртта й наследниците й Д. С. М. и И. Д. С., ищец по иска, също са ползвали част от имота. Свидетелят Г. М. установява, че през 1990 г. е поставена ограда на имота в построяването на която е участвал и И. С. и негодите деца. Той е обработвал част от дворното място до около 2002 г., след което е преустановил да го засажда, тъй като друг е прибирал реколтата. След смъртта на В. П. свидетелят е виждал, че имотът се посещава и обработва само от съпруга й П. П.   Свидетелят В. А. също установява, че оградата е правена преди да се построи вилната сграда с участието на И. С. Виждал е И. С. да обработва час от незастроеното дворно място и да отглежда селскостопански култури. Известно му е че така е ползвал имота си до 2002 г., когато е преустановил да го засажда, тъй като друг е придибар реколтата. Свидетелят Г. Г. установява, че имотът е ползван само от В. и П. П. до смъртта им, след което в имота са започнали да ходят наследниците на П. П. , ответници по иска. В този смисъл са и показанията на свидетеля С, който познава имота от 1982 г. към която дата вече е била построената двуетажната сграда. Той заявява, че му е известно имотът да е ползван само от В. и съпругът й П. Пред въззивната инстанция е изслушан свидетеля В, който също е заявил, че имотът е ползван само от В. и П. П. , че те са се грижили за него и до смъртта на П. П. никой не е имал претенции за имота. С писмени доказателства е установено, че през 1998 г. Пеко П. е декларирал дворното място и къщата в данъчната служба като свои и е заплащал данък за имота до смъртта си. Обоснован е изводът на въззивния съд, направен след съвкупната преценка на доказателствата, че наследодателят на ответниците по иска и съпругата му са установили владение върху имота, след като са го застроили на основание отстъпено им от съсобствениците право на строеж. Владяли са имота за себе си, израз на което е това, че само те са го поддържали, ползвали, заплащали са данъците за него. След смъртта на В. П. тези владелчески действия са продължени от П. П. и са продължили до смъртта му, настъпила през 2004 г. и на тях не са се противопоставяли съсобственици с изключение на И. С. Декларирането на имота и заплащането на данъците за целия имот съставлява също обективиране на намерението да се свои имота за себе си. На тези действия ищците с изключение на И. С. също не са се противопоставили. Ищецът С. е владял част от имота като съсобственик и тези му действия не са отблъснати от наследодателите на ответниците. Той е участвал в направата на оградата на имота и е обработвал незастроената част от него до около 2002 г. По делото не са събрани доказателства за това наследодателят на ответниците да е установил владение върху целия имот с намерение да го владее за себе си, което да е противопоставил и на този съсобственик. От това е направен обоснован извод, че наследодателя на ответниците и неговата съпруга не са отблъснали владението на този съсобственик и не са му противопоставили свои владелчески действия върху притежаваните от него и баща му идеална част от имота, което да е достигнало до знанието му и на което той да не се е противопоставил. След като не се е осъществили фактическият състав на установеното в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивно основание и по отношение частта от имота, принадлежала на И. С. , направеният изводът за основателност на иска в тази част е обоснован и законосъобразен. Не се установи да са налице основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението в обжалваната част, поради което то ще бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 02.04.2008 г. по гр. д. № 58/2008 г. на Пернишки окръжен съд в обжалваната частта, с която е уважен иска на И. Д. С. за собственост на 1/5 ид. ч. от УПИ * в кв. 19 по плана на с. Д., община Б..     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: