4 Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София,16.01.2025 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1001 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД против постановено по реда на чл.247 ГПК решение № 14 от 11.01.2023г. по в.т.д. № 1182/2021г. на Апелативен съд – София, с което е отхвърлена молбата на банката за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по реда на чл.258 ГПК решение № 636 от 13.10.2022г. по т. д. № 1182/2021г. на Апелативен съд – София. Касаторът посочва, че с въззивното решение апелативният състав е потвърдил изцяло първоинстанционно решение, с което е прието за установено, че Ю. П. И. дължи на „Юробанк България" АД сумите съгласно решението. Към датата на постановяване на въззивното решение ответницата Ю. П. И. е починала, поради което Софийски апелативен съд, след отказ от наследство на синовете на И., е конституирал като ответник по делото майка й Н. Г. П.. Във връзка с настъпилото правоприемство във въззивната инстанция банката счита, че това обстоятелство не е съобразено в диапозитива на потвърдителното въззивно решение, поради което е депозирала молбата по чл.247 ГПК, алтернативно по чл.250 ГПК, за поправяне/допълване на диспозитива на акта, като в същия бъде включена изрично Н. Г. П.. Твърди се, че така постановеното решение по чл.247 ГПК е в противоречие с даденото от ВКС разрешение в хипотези на правоприемство при разглеждане на иск по чл.422 ГПК, обективирано в разяснителната част на т.10.б на Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което, в диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото право­приемство в страните по издадената заповед за изпълнение. Ответникът по жалбата и по делото, Н. Г. П., не представя писмен отговор, с който да изразят становище по жалбата. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос, конкретизиран от настоящия състав, съобразно правомощията му, очертани в Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „Налице ли е очевидна фактическа грешка във въззивното решение, когато диспозитива му не отразява настъпило пред него универсално правоприемство на ответната страна, посочено в мотивите, в хипотеза на пълно потвърждаване на първоинстанционно положително решение, постановено по предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК?“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: С решение от 13.07.2021г. по търг. дело № 53/2020г. на Окръжен съд- Враца е признато за установено по отношение на „Юробанк България" АД, че Ю. П. И., действаща като ЕТ „Ю. - 2000 - Ю. П.“, и В. Д. И., дължат на ищцовото дружество посочените в него суми. Въз основа на депозирана от Ю. П., действаща като ЕТ „Ю.-2000 - Ю. П.“, и В. Д. въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение е образувано в.т.д. № 1182/2021г. пред Апелативен съд – София. С определение от 31.01.2022г. въззивният съд е заличил като страна по делото Ю. П. И., която участва в производството и в качеството си на ЕТ „Ю.-2000- Ю. П.“, поради настъпила смърт на 26.12.2021г., като е конституирал на нейно място наследниците Е. В. Илиев и П. В. Илиев, доколкото наследникът й В. Д. Илиев участва в производството в лично качество. Предвид валидно вписани откази от наследството на Ю. П. И., с определение в закрито заседание на 10.06.2022г. Е. В. Илиев и П. В. Илиев са заличени като въззивници в производството, а като въззивник е конституиран наследникът от втори ред Н. Г. П. - майка на починалата. С постановеното по спора решение № 636 от 13.10.2022г. по търг. дело № 1182/2021г. на Апелативен съд- София е потвърдено първоинстанционното решение. С решение № 14 от 11.01.2023г. по в.т.д.№ 1182/2021г. Апелативен съд –София е отхвърлил молбата на „Юробанк България“ АД, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 636 от 13.10.2022г., постановено по търг. дело № 1182/2021г. на Апелативен съд - София. Изложени са съображения, че в постановеното по реда на чл. 422 ГПК решение не е налице сочената очевидна фактическа грешка, доколкото настъпилото в хода на въззивното производство правоприемство на страната на ответницата - въззивник е надлежно отразено в мотивите на същото. Съдът е посочил, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т. е. налице е противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. Прието е още, че с поправката на допусната очевидна фактическа грешка не може да се променя извода, направен по съществото на правния спор. Грешката трябва да бъде фактическа, а не правна, дължаща се на незнание или неправилно прилагане на закона. Заключено е, че в случая диспозитивът на решението е отразил волята на съда за пълно потвърждаване на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което е счетено, че липсва възможност правоприемството да бъде отразено и в диспозитива на въззивното решение. Посочено е, че това не променя неговата обвързваща сила по отношение на страните, надлежно конституирани в хода на въззивното производство. По правния въпрос: Съгласно разяснителната част на т.10.б на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в диспозитива на съдебното решение по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът следва да отрази настъпилото правоприемство (универсално или частно) в страните по издадената заповед за изпълнение. С решение на II т.о. на ВКС, постановено по т.д. № 1023/2021г., е прието, че при наличие на противоречие между посоченото в мотивите и в диспозитива на решението, при поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК подлежи на промяна диспозитивът. По касационната жалба: Атакуваният акт е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС относно съдържанието на диспозитива на решението при осъществено правоприемство по време на висящността на предявен иск по реда на чл.422 ГПК, както и с цитираната практика по чл.290 ГПК в хипотеза на несъответствие на диспозитива с мотивите на съда. В мотивите на въззивното решение по чл.258 ГПК е посочено, че с определение от 31.01.2022г. апелативният съд е заличил като страна по делото въззивницата Ю. П. И., която е участвала в производството в качеството си на ЕТ „Ю.-2000 - Ю. П.“, поради настъпила смърт на 28.12.2021г., като е конституирал на нейно място наследниците Е. В. Илиев и П. В. Илиев, доколкото наследникът В. Илиев участва в производството в лично качество. Взето е предвид и че предвид валидно вписаните откази от наследството на Ю. П. И., с определение от 10.06.2022г. Е. В. Илиев и П. В. Илиев са заличени като въззивници в производството, а като въззивник е конституиран наследникът от втори ред Н. Г. П. Предвид формираната воля относно настъпилото правоприемство в мотивите на въззивното решение и задължителното според тълкувателния акт на ВКС съдържание на диспозитива на това решение. Настъпилите факти, след даване ход на устните състезания от въззивната инстанция, вкл. направения отказ от наследството на Ю. П. И. от страна на Н. Г. П., следва да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител при евентуално насочване на принудително изпълнение срещу последната. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 14 от 11.01.2023г. по в.т.д. № 1182/2021г. на Апелативен съд – София, като вместо това ПОСТАНОВИ: ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 636 от 13.10.2022г. по т. д. № 1182/2021г. на Апелативен съд – София, като след думите „Окръжен съд - Враца“, следва да се чете „като с оглед настъпилото в хода на въззивното производство универсално правоприемство, поради смъртта на Ю. П. И., която е участвала в производството в качеството си на ЕТ „Ю.-2000- Ю. П.“, ПРИЕМА за установено по отношение на "Юробанк България" АД, ЕИК[ЕИК], че В. Д. Илиев, ЕГН [ЕГН], и Н. Г. П., ЕГН [ЕГН], дължат на "Юробанк България" АД сумите: 65634.67 (шестдесет и пет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) – главница за периода от 22.10.2018г. до 02.09.2019г., законна лихва върху главницата, считано от 04.09.2019г. до окончателно изплащане; възнаградителна лихва в размер на 3814.44 лв. (три хиляди осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лв. за периода от 22.10.2018 г. до 19.08.2019 г.; 689.83 лв.(шестстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 21.10.2018 г. до 02.09.2019 г.; застраховки 174.64 лв.(сто седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), начислени за периода от 30.04.2019г. до 02.09.2019г.; нотариални разноски по кредита в размер на 132.00 лв.за периода от 30.08.2019г. до 02.09.2019г., за които суми е била и издадена Заповед № 2296 от 10.09.2019г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 3677/2019г., по описа на Районен съд – Враца; като ОСЪЖДА В. Д. Илиев и Н. Г. П., да заплатят на "Юробанк България" АД, ЕИК[ЕИК], направените по делото разноски пред Окръжен съд – Враца за държавни такси в размер на 639.67 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), както и разноските в заповедното производство в размер на 1104.31 лв.(хиляда сто и четири лева и тридесет и една стотинки), както и да заплатят в полза на вещото лице Д. И. Н., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 200.00 лв. (двеста лева) - възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.