Р Е Ш Е Н И Е № 88 Гр. София, 23.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.213/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №269/12.12.18 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 14 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.5016/18 г., е отменена оправдателна присъда, постановена на 17.05.17 г. от РС-София /СРС/,НО,102 състав по Н.О.Х.Д.18510/16 г., и подсъдимият Р. А. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Срещу тази присъда е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия служебен защитник, с оплаквания за неправилност на същата поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В допълнението към същата е упоменато касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява по негово желание. Служебният му защитник поддържа жалбата и допълнението към нея с отразените доводи. Представителят на ВКП намира, че ВКС следва да обсъди единствено оплакване по чл.348,ал.1,т.1 НПК, тъй като това по точка 2 на цитирания законов текст е развито в допълнението, подадено след срока за обжалване. Намира,че присъдата трябва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея с отразените аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Предвид съдържанието на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ и допълнителното изложение към него, както и предвид поддържаните тези в съдебно заседание от страна на защитника на подсъдимия по същество и от представителя на ВКП по допустимост, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да вземе отношение по няколко съществени въпроса, очертаващи не само пределите й на проверка,но и нейните собствени правомощия при произнасянето. Отговори на тези въпроси ВКС многократно и дълголетно е давал във връзка с касационната си легитимация. Очевидно е обаче, че се налага за пореден път да даде разяснения, след което да премине към обсъждане на възражения, които е допустимо да бъдат осмисляни в настоящата процедура. На първо място, съдебният акт, който стои на разглеждане пред ВКС, е новата постановена от СГС присъда. С нея е осъден оправдан подсъдим, а ревизията й е възможна поради регламента на чл.346,т.2,пр.1 НПК. Трябва да се наблегне на обстоятелството,че все става дума за касационно произнасяне, с прилагане на визираните в глава 23 от процесуалния наказателен закон правила. Казано другояче, при редовно разглеждане на делото пред него /извън възможността по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/, върховният съд е съд по правото. Неговите възможности се различават от тези на въззивните съдилища. Това диференцира и обстоятелствата, които съобразно чл.320,ал.1 и чл.351,ал.1 НПК подлежат на оспорване в съответната жалба. Преценката на фактологията, свързана с доказано или не авторство на деянието, е в прерогативите единствено на решаващите съдилища. На второ място, отново както многократно е заявявано досега, доколкото е съд по правото, ВКС се занимава само с повдигнати възражения относно констатирани пороци в съдебната дейност в конкретното производство по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствения материал, които от своя страна рефлектират върху приложението на материалния закон. Оплакванията за неправилност на преценката, резултат от суверенното право на решаващите съдилища да обмислят намерени за годни доказателствени материали /чиято допустимост не се оспорва/, водеща до извод за недоказаност на процесното деяние, съставлява довод за необоснованост. Последната не е касационно основание и не подлежи на разглеждане от тази инстанция. Най-просто казано, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела се занимава с оплаквания за процедурни грешки, допуснати от решаващия съд, чийто акт се разглежда от нея, а не с такива за неправилен според атакуващата страна прочит на годно приобщените и обмислени по правилата на НПК доказателства. Най-накрая в тази част на изложението трябва да се обърне внимание на обстоятелството по кои касационни основания би следвало ВКС да се произнася, който въпрос, както вече бе казано, е поставен в открито съдебно заседание от представителя на прокуратурата. Отговорът се извлича от начина, по който защитата вижда изготвянето на касационната жалба. В същата е отразено оплакване за неправилност на присъдата, изразяващо се в нарушение на материалния закон и необоснованост. В допълнението към жалбата, депозирано в дадения от въззивния съд седмодневен срок за изготвяне след изписване на мотивите /30.01.19.г.-05.02.19 г., доколкото иде реч за постановена присъда, а не решение, следователно извън срока на обжалване/, са развити съображения, формално подведени под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Това трябва да бъде изведено като оплакване с оглед претендираната в жалбата генерална неправилност. В контекста на изложеното, ВКС окачествява жалбата на подсъдимия чрез служебния му защитник, допълнението към нея и становището, изразено в съдебно заседание, като неотговарящи в цялост на изискванията, посочени по-горе. Прочитът на документите и изслушаната пледоария категорично утвърждават недоволство от оценъчната дейност на второстепенния съд предвид некредитируемост и недостоверност на определени доказателствени материали, а не атакуване на тяхната допустимост или на годността на самата преценка. Затова на практика се иска произнасяне на ВКС в насока на това,че долустепенният съдебен акт е необоснован и няма данни за виновност на касатора, каквато е подробната според защитата аргументация на СРС. Не само се настоява за правилност на съдебен акт, който не е предмет на ревизия понастоящем, но и за собствен за тази инстанция доказателствен преглед, водещ до извод за недоказаност на вмененото на дееца престъпно деяние от обективна и субективна страна. Това не се схожда с процесуалните правила и ВКС няма да отделя никакво внимание на възражения като посочените. Такива впрочем са почти всички аргументи по допълнението към жалбата. Три са доводите,които при внимателен прочит на допълнението към жалбата ВКС счита,че е допустимо да бъдат обсъдени. Единият е свързан със съдържанието на депозираните от свидетеля Н. показания. Прави се сравнение между дадените такива пред съда и на досъдебното производство, като се извежда заключение за липса на установяване на авторство на деянието въз основа на тях. Без същите да бъдат засягани по същество, трябва да се отбележи,че изявленията на обсъждания свидетел на досъдебната фаза не са присъединени за преглед по предвидения в НПК процедурен ред /чл.281 НПК/, поради което въобще не могат да бъдат основа за каквито и да е фактически и правни изводи. Вторият довод касае оплакването за липса на отговор на възраженията на подсъдимия и защитата за съдържанието на показанията на свидетелката Д. М.. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. СГС е обсъдил умело изявленията на тази свидетелка, като ги е съотнесъл с останалия събран доказателствен материал. Третият довод е свързан с неприсъствие на фотоалбум от разпознаването, какъвто бил лансиран за наличен от представителя на обвинението. Наистина, в кориците на делото такъв липсва, но и без него това процесуално следствено действие подробно е обсъдено и вярно е зачетено от решаващата втора инстанция. Общо казано, прегледът на обжалваната присъда установява,че СГС е направил пълен доказателствен разбор, разяснявайки подробно на кои материали обляга извличането на сложилите се фактически положения по престъпната дейност на подсъдимия и защо. Внимателно са съпоставени отделните доказателствени източници, третирани съгласно действителното им съдържание, без да се надценяват някои от тях, а други да се неглижират. Ревизираният съд е пояснил отделната си и цялостна преценка на всички доказателства, въз основа на която е стигнал до извод за приетите от него факти. Разборът е осъществен при реализиране на процедурно правилен и логически издържан подход. Затова въпросът как се е стигнало до откриване на подсъдимия като извършител /според допълнението към жалбата/ стои извън периметъра на обсъждане. Липсват основания да се приеме,че е нарушен материалният закон. Всъщност, това оплакване е прокарано в светлината на претенцията за липса на доказателства за осъждане на касатора. И предвид неналичието на компоненти по аргументацията, които да са относими към постулатите на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, този съд не намира за нужно да отделя повече мотивно внимание. С оглед изложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА №269/12.12.18 г., постановена от ГС-София, НО, 14 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.5016/18 г.по описа на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/